Как затворници изкопават цяло море в центъра на Русия?

Може да се приеме, че през 1947 г. на картата на СССР се появява ново… море! Създаването на Рибинския язовир, който хората наричат Рибинското море, е част от най-големия съветски проект "Голяма Волга". Неговата цел е да се реконструират вътрешните водни пътища, да се свържат Бяло, Балтийско, Каспийско, Азовско и Черно море чрез канали и големи водохранилища. Според замисъла на съветските инженери е трябвало да има цяла каскада от язовири, в която Рибинският би имал статут на "най-голямото изкуствено езеро в света" с площ над 4500 кв. километра.  

Строежът на века 

За изграждането на язовира, което започва през 1935 година, властите решават да привлекат най-евтината работна сила - затворниците. За целта в село Перебори, близо до Рибинск, за рекордно кратки срокове израства нов сталински трудово-изправителен лагер Волголаг. 

Затворниците получават задачата да преградят устията на две реки - Волга и Шексна. За целта с техни сили са издигнати гигантски язовири с обща дължина над 7 км и максимална височина 35 метра. На Волга работниците от лагера започват да строят шлюзи за преминаване на кораби, а на Шексна – сграда за електростанция. Освен това те прокарват жп линии и мостове, секат гори в зоната, която ще остане под водата и евакуират къщите на преселниците. 

На 13 април 1941 г. пролетното топене започва да запълва водохранилищата. 

По това време водноелектрическа централа все още е без покрив. Строежът е затруднен от започналата Втора световна война. Изхранването и материалното осигуряване на затворниците силно е влошено с началото на войната и още през 1942-а във Волголаг умира всеки четвърти.

Въпреки това на 18 ноември 1941-а Рибинската ВЕЦ дава първия ток. На този ден е пуснат първият хидрогенератор от общо планираните шест. Той е защитен от снега и дъжда с брезентово покривало. Германците, които бомбардират Рибинск, не хвърлят нито една бомба върху ВЕЦ-а, защото техните разузнавачи просто не са вярвали, че тя може да работи в този вид. Само че по това време Рибинската ВЕЦ е била основен доставчик на електричество за Москва. 

С времето броят на генераторите нараства, появяват се стени и покрив. През 1955 г. централата е достроена, а Волголаг - ликвидиран. 

Кой е строил

По време на съществуването на Волголаг през него минават около 600 000 души. Всеки пети е бил осъден по политически причини. В този лагер, както и в много други през сталинските времена, са попадали немалко талантливи хора. 

Тук е изтърпявала наказанието си Наталия Сац, първата в света жена оперен режисьор, основателка на шест детски театъра, публицист и педагог. Осъждат я като "член на семейство на изменник на родината" – заради съпруга ѝ, горещ патриот на страната си. От преживения стрес косата ѝ побелява, когато е на 34 години, а в лагера няколко пъти е на границата между живота и смъртта. В мемоарите си Сац разказва, че в лагера край Рибинск са пращали най-вече "указници" (осъдени не според действащото наказателно право, а с укази – бел. ред.), нарушители на дисциплината като продавачи, които са измамили купувачи. 

Във Волголаг е била и поетесата и преводачка Анна Радлова. Тя е изтърпявала наказанието си заедно с нейния съпруг - театралния режисьор Сергей Радлов. Той е обвинен в измяна към родината и осъден на 10 години лагер. Във Волголаг Сергей Радлов оглавява самодеен театър, а Анна се занимава със сценичната реч на актьорите. След няколко години в лагера поетесата умира от инсулт. 

С тези лагери е свързано и името на легендарния писател, носител на Нобелова награда за литература Александър Солженицин. Почти годна след прочитането на неговата присъда през 1945-а той е изпратен тук в преходен затвор и работи в бюро към Авиомоторния завод. В романа си "Архипелаг Гулаг" той описва и това място. 

Волголаг е ликвидиран през лятото на 1953-а и много неща за него и досега остават неизвестни. На мястото на някогашния лагер сега е поставен само камък в памет на затворниците. 

Разказваме ви още как затворници създават най-доброто съветско оръжие!