Патрик Гордън
Public domain
Преди да отиде на руска служба, шотландецът Патрик Леополд Гордън оф Охлухрис успява да служи на Швеция и Полша. Той се доказва толкова впечатляващ по време на руско-полската война (1654-1667), че възхитеният руски посланик във Варшава Замятня Леонтев го убеждава да премине в лагера на цар Алексей Михайлович.
След много години, прекарани във войни срещу турците и кримските татари по южните граници на руската държава, Патрик Гордън става един от приближените и съратниците на Петър Велики, като му помага да извърши мащабни промени в страната. Отличен теоретик и практик на военното дело, той става "кръстникът" на руската гвардия: занимава се с бойна подготовка на първите гвардейци, учи ги как да строят, въвежда ги във фортификационното дело и създаването на военни лагери и т.н.
Като един от командващите, шотландецът участва в Азовските походи от 1695-1696 г., по време на които Русия прави първата стъпка към укрепване на позициите си в Черноморския регион. На погребението на Патрик Гордън, който умира през 1699 г., Петър Велики казва: "Давам му само шепа земя, а той ми даде цяла огромна земя с Азов".
Христофор Миних
Музей Ермитаж
Когато през 1721 г. саксонският граф Бурхард Кристоф фон Мюних получава покана да постъпи на служба при руския владетел Петър Велики, той вече е служил като военен инженер в четири европейски армии и е преминал през безброй войни и конфликти. В Русия обаче граф фон Мюних получава името Христофор Антонович Миних и първоначално е ангажиран основно с граждански обекти: полага пътища, изгражда пристанища и обхожда канали.
С възцаряването на Анна Ивановна през 1730 г. на Миних е възложено да реформира армията. Христофор Антонович свършва страхотна работа: той оправя финансите на армията, създава гарнизонни училища и болници за ранените, основава първия в Русия Дворянски кадетски корпус. При него в руската армия се появяват първите хусарски и сапьорски полкове, построени и модернизирани са над петдесет крепости.
Миних се проявява и на бойното поле като военачалник. През 1736 г. руската армия под негово командване нахлува за първи път в историята на Крим и изгаря столицата на Кримското ханство Бахчисарай. На 28 август 1739 г. той побеждава числено превъзхождащата го армия на Османската империя (60 000 срещу 90 000 души) в битката при Ставучани, губи само 13 войници (загубите на врага възлизат на повече от хиляда). Тази победа развенчава легендата за "непобедимите турци" и поставя началото на поредица успехи, съпътстващи руските войски във войните с Турция през XVIII век.
Истински войник, Христофор Антонович не е много добре запознат с тънкостите на придворните интриги. През 1741 г. по заповед на Елисавета Петровна той е изпратен в изгнание в Урал, където остава 20 години. През 1762 г. император Петър III връща 78-годишния Миних в Санкт Петербург. Екстравагантният и непредсказуем монарх успява да настрои цялото си обкръжение срещу себе си, което в крайна сметка води до свалянето му и идването на власт на съпругата му Екатерина II. Благодарен за освобождаването, фелдмаршалът е почти единственият, който остава верен на Петър III по време на преврата. Императрицата не наказва стария германец. Напротив, тя сбъдва старата му мечта – назначава го за губернатор на Сибир, какъвто той е до смъртта си през 1767 година.
Самуил Грейг
Рибински музей-заповедник
Подобно на много шотландци преди и след него, за Самуил (Самюъл) Грейг не е лесно да напредне в системата на британския военноморски флот. Когато разбира, че Русия се нуждае от способни чуждестранни морски офицери, той не се поколебава.
По време на битката при Чешме (1770), една от най-славните в историята на Русия, Грейг ръководи ударна група кораби, които нанасят решаващ удар по османския флот. В резултат на това врагът губи 15 от своите 16 линейни кораба, 6 фрегати, както и 11 000 войници и моряци.
Самуил Грейг се доказва не само в битка, но и прави много за развитието на руския военноморски флот. Благодарение на него е съществено усъвършенствана корабната артилерия, разработени са нови типове съдове и за първи път в Русия подводната част на корабите е обшита с медни листове, което дава възможност да се подобрят техните ходови качества.
Роман (Робърт) Кроун
Public domain
През 1788 г. 34-годишният лейтенант от британския флот, шотландецът Робърт Кроун, постъпва на служба в Балтийския флот на Русия, където получава руското име Роман Василиевич и командването над ветроходно-гребния катер "Меркурий". Не му се налага да чака дълго момента, за да се докаже, - през същата година започна войната със Швеция (1788-1790).
Кроун има решителност и храброст, умее правилно да избира подходящия момент за нападение. Със само 24 оръдия на борда той смело атакува и взема на абордаж 44-оръдейната фрегата "Венера" и помага за превземането на 64-оръдейния кораб "Ретвизан". В битката при Виборг на 3 юли 1790 г. неговият "Меркурий" потапя 12 шведски гребни кораба.
Участието в последвалите войни срещу Франция издига Кроун на върха на кариерата му. Шотландецът се справя добре в англо-руската инвазия на Холандия, както и във военноморската блокада на френските и датските пристанища. През 1814 г. на вицеадмирал Роман Кроун е оказана специална чест - крал Луи XVIII се завръща във Франция от заточението си в Англия на флагманския кораб на неговата ескадра.
Логин Гейдън
Лична колекция, Ден Хааг
Когато през 1795 г. френската армия окупира Холандия и принуждава нейния щатхолдер (владетел) принц Вилхелм V Орански да избяга, морският офицер граф Лудвиг-Сигизмунд Густав фон Хейдън остава верен на изгнаника, за което е затворен за няколко месеца. След като е освободен, той решава, че по-нататъшното пребиваване в родината му може да бъде опасно за него, и се заклева във вярност на Русия.
Графът, приел руското име Логин Петрович Гейдън, води войни с Швеция през 1808-1809 г. и Наполеонова Франция, но основната битка в живота му е Наваринското сражение срещу турско-египетския флот през 1827 година.
Ескадрата на издигналия се до ранг на контраадмирал Гейдън не само издържа на главния удар на врага, но и го разгромява в центъра и десния фланг. Победата изиграва значителна роля за успеха на гръцкото националноосвободително движение и Гърция не забравя подвига на военноморския командир: на него е кръстена улица в Атина, издигнат е паметник в Пилос, а за стогодишнината от значимата битка е издадена пощенска марка с образа на Логин Петрович.