"Налагаше ми се да крия самоличността си през целия си живот. Трябваше да се уверя, че никой не знае, че съм еврейско момче сред нацисти", казва половин век след края на Втората световна война австралийският гражданин Алекс Курзем, известен още като Иля Галперин. В продължение на много години никой от неговите приятели и дори близки роднини не знае, че той е евреин по рождение, но възпитаник и талисман на подразделенията на СС.
Сирак
AFP
Един ден през октомври 1941 г. петгодишният Иля става свидетел на ужасна картина: в родния му град Дзержинск близо до Минск, заедно със стотици други евреи, нацистите екзекутират майка му, брат и сестра му. Скривайки се в гората, той бяга от репресиите, но, остава съвсем сам и е принуден да тръгне накъдето му видят очите.
Иля се скита безцелно из горите, яде плодове, нощува по дърветата, за да не бъде хванат от вълците, и се "спасява" от студа, като сваля връхните дрехи от мъртвите войници. Детето чука по хорските врати и понякога получава храна и подслон, но никой не желае да го приеме за дълго.
Всичко това приключва, когато в едно от селата Иля се натъква на селянин, който разбира, че е евреин-беглец. Той го пребива и го води до училищната сграда, където го предава на дислоцираната там германска част. Това е 18-ти латвийски батальон на шуцманшафта (полицейски) "Курземес", участващ в борбата срещу партизаните и в наказателни действия срещу еврейското население в Минска област.
Подготвяйки се за смъртта, Иля се обръща към стоящия до него войник: "Преди да ме убиете, може ли да изям парче хляб?". Вглеждайки се внимателно в момчето, ефрейтор Джекабс Кулис го отвежда настрани и му казва, че, ако иска да оцелее, трябва завинаги да забрави факта, че е евреин и да се преструва на руско сираче. С този статут той е приет в батальона.
"Боен" път
AFP
Латвийците измислят ново име на момчето - Алекс Курзем (в чест на западния регион на Латвия - Курземе – на който е кръстен и самият батальон). Тъй като той не си спомня датата на рождения си ден, такава му е "назначена" - 18 ноември (на този ден през 1918 г. Латвия получава независимост за първи път в историята).
В батальона Иля-Алекс се занимава предимно с "домакински" задачи: чисти ботушите на войниците, пали огън и носи вода. След като получава униформа и малък пистолет, той става истински син на полка, възпитаник и талисман на подразделението.
Заедно със своя батальон Алекс преминава през цяла Беларус, ставайки свидетел на масови екзекуции и брутални наказателни операции. "Просто бях принуден да наблюдавам какво се случва", спомня си Курзем: "Не можех да спра войната. Взеха ме хората, които извършваха всички тези убийства. Не можех да направя нищо, нищо. Знаех, че е лошо. Плачех... Понякога съжалявах, че не ме разстреляха заедно с майка ми."
Малкият Алекс обаче е замесен и в престъпните дейности на батальона. За да успокои евреите, които се качват на вагоните на влаковете към концлагерите, той им раздава шоколади на платформата.
На 1 юни 1943 г. 18-и полицейски батальон е включен в състава на латвийския доброволчески легион на СС и Курзем сменя старата си униформа с нова. "Най-младият нацист на Райха" става чест гост на страниците на вестници и списания.
Нов живот
AFP
Когато военният успех напуска Германия и латвийските мъже от СС преминават от наказателни действия към участие във военни сблъсъци с Червената армия, Алекс е изпратен в тила, в Рига. Там той е осиновен от семейството на директора на местната шоколадова фабрика Джекабс Дженис. Заедно с тях той първо се мести в Германия, а през 1949 г. - в Австралия.
Дълги години Алекс Курзем пази в тайна обстоятелствата от живота си. Той казва на семейството си, че е сирак, прибран и осиновен от латвийско семейство.
Когато през 1997 г. Алекс разкрива грозните подробности от детството си, някои от приятелите му му обръщат гръб. Сред еврейската общност в Мелбърн той е силно критикуван: обвинен е в доброволно присъединяване към СС, както и в отсъствие на ненавист към нацистите.
"Омразата няма да ми помогне", отвръща Курзем-Халперин: "Аз съм това, което съм... Роден съм евреин, отгледан съм от нацисти и латвийци и се ожених като католик".