В рамките операцията "Райнхард" за унищожаване на евреи в Полша, освен "Собибор", има още два обекта от особено значение - концлагерите с непрекъснат цикъл "Белзек" и "Треблинка". В тези три обекта затворниците са убивани по ускорена схема, т.е. 24 часа в денонощието и веднага след пристигането. Само за година и половина, от юли 1942 г. до октомври 1943 г., в тях загиват най-малко 2 млн. души, пише "Российская газета".
През есента на 1943 г. сред другите съветски военнопленници в "Собибор" попада и Печерски. Почти всички, пристигнали с него, уж за санитарна обработка и медицински преглед, са разпределени в отделна сграда, където ги чака газова камера. В нея са убити наведнъж почти 500 затворници. Печерски, заедно с няколко други военнопленници, е избран за домакинска работа.
В "Собибор" той се среща и с други "късметлии", които успяват да избегнат смъртта. Сред тях са равинът Леон Фелдхендлер, който се превръща в неговата дясна ръка, и сержант Аркадий Вайспапир. Няколко дни по-късно затворниците в лагера започват да разработват план за бягство. Създаването на таен изход в обекта отпада незабавно, затворниците решават да вземат оръжията, които се съхраняват в специална сграда, и да пробият през охраната.
Първата част от плана включва задача за установяване на лични контакти с охраната на лагера. Всеки от пазачите е проучен поотделно: от навиците и привичките му, през номера на обувките до броя на изпушваните за ден цигари. Всичко е внимателно запомнено и след това обсъдено. В резултат на това заговорниците, занимаващи се с домакинска работа, успяват да си извоюват доверието на нацистите и да получат разрешение за относително свободно движение в територията.
На 14 октомври 1943 г. те преминават към изпълнение на плана. На този ден почти едновременно в работилници, производстени помещения и складове с помощта на отвертки, пирони, чукове и метални щифтове са убити 11 пазачи. Всичко минава добре, но в решителния момент затворниците не успяват да отворят стаята с оръжия, които трябва да им помогнат да се освободят. Няколкото единици вече пленено оръжие не са достатъчни за това. В този момент пазачите от други части на лагера разбират за случващото се и започват да стрелят на месо, но не успяват да спрат бунта с огън.
420 души, които са физически способни да тичат и да се бият, на път към свободата убиват още няколко пазачи и успяват да свалят портите на лагера от пантите. Както обаче се оказва, охраната и оградата с бодлива тел не са единствените пречки. Фабриката на смъртта е заобиколена от минирани полета, в които са взривени 50 души. Други 30 бегълци получават по куршум в гърба, 300 от 550-те затворници в лагера успяват да се освободят.
Някои от затворниците не участват в бунта, други са силно изтощени, а трети се надяват така да оцелеят. Всички, които обаче остават на следващия ден след бунта, са разстреляни и е организиран истински лов за избягалите. Нацистите успяват да заловят 170 души. Съдбата на много от тях е въпрос на избор: да последват Печерски, който призовава за заминаване за Беларус, или да се скрият в Полша. С Печерски заминават предимно съветски военнопленници. Повечето от останалите в Полша са открити от германците или убити от местни антисемити и сътрудници.
Оцелелите се присъединяват към партизанските части в Беларус. Водачът на въстанието Александър Печерски, заедно с няколко бойци, става част от партизанския отряд "Щорс". По-късно той се бие като част от първия балтийски фронт и е награден с медал "За военни заслуги".
Въстанието в "Собибор" се счита за единственото успешно и завършено масово бягство на затворници от нацистките концентрационни лагери. "Собибор" е затворен и разрушен веднага след събитието. Германците изорават полето и го засаждат със зеленчуци.