Съветите използват този кораб за космически контрол и мониторинг за кацане на Венера!

От 1950-те години нататък Съветският съюз не пести ресурси за развитието на космическата си програма. Съветските инженери изстрелват първия изкуствен спътник, пизпращат успешно човек в космоса и извършват първата космическа разходка.

Публичен домейн

Всяка следваща мисия е по-трудна от предишната. Новите цели изискват творчески решения. Това важи особено за областта на управлението на космическите полети.

Балистичните изчисления показват, че космическите кораби, заобикалящи планетата по орбитата на Земята, правят шест от своите 16 ежедневни обиколки над Атлантическия океан. По това време комуникацията със съветския контрол на мисията винаги влошава силно качеството си.

Тогава учените измислят умно решение: защо да не създадат плаващи центрове, способни да наблюдават космическите полети от всяка точка на Земята?

Александър Моклецов/Sputnik

През 1971 г. корабът "Космонавт Юрий Гагарин" е пуснат на вода.

Абсолютно уникалният външен вид на плавателния съд е първото нещо, което се откроява, поради озадачаващия брой антени и сателитни чинии. Корабът носи цял радиотехнически командно-измервателен комплекс - "Фотон" - за наблюдение на космически кораби при мисии.

Оборудването позволява работа с до два космически кораба едновременно, предаване на координати, промяна на траекторията и поддържане на контакт с космонавтите, използвайки телефон и телеграф. Корабът поддържа постоянна комуникация и с Центъра за управление на мисии в Корольов.

Александър Моклецов/Sputnik

Освен контрола на полетите, "Космонавт Юрий Гагарин" също е в състояние да търси изчезнали космически кораби и да наблюдава океанската евакуация на космонавти.

Корабът има на борда общо 75 антени и сателитни чинии с различен размер и предназначение. Но от всички тях погледите винаги са насочени към четирите най-големи. Две от тях, монтирани в носа на моста, са с диаметър 12 м и тежат по 180 тона. Другите две са още по-големи и по-мощни, като всяка от тях има диаметър 25 м и тежи зашеметяващите 240 т всяка.

Борис Сидоров - капитан на кораба.

Александър Моклецов/Sputnik

Огромното количество и специфичното местоположение на антените създават определени проблеми, свързани с навигационния капацитет на кораба, и изискват уникални и конструктивни решения.

Най-големият проблем е в осигуряването на стабилността на кораба, способността му да издържа на външни сили и способността да се върне в състояние на равновесие, след като тези сили утихнат.

Свердлов/Sputnik

Гигантските сателитни чинии с техните електрически опори и основи не просто тежат тонове - всички те трябва да бъдат поставени на най-малко удобните места за осигуряване на безопасна и стабилна навигация. Най-тежките елементи се извисяват високо над палубата, докато за сравнение съвсем лекото електрическо и навигационно оборудване е разположено под палубата.

Допълнителен проблем е качеството на плаването, добавено от самия размер на сателитните антени, когато те трябва да бъдат обърнати настрани за установяване на връзка. За да се избегне рискът от счупване - или просто преобръщане на кораба, комуникационните сесии никога не се извършват по време на силен вятър.

Май Начинкин/Sputnik

Когато корабът е осъществява връзка с космически кораби, той не може да избере курс и трябва да се придържа към зададена траектория. Това довежда до необходимостта от подобряване на маневреността на кораба дори при благоприятни метеорологични условия и при по-ниски скорости.

За да се реши тази задача, са инсталирани специални вътрешни кормилни устройства в носа и отзад. Такава конструкция улеснява управлението при по-ниски скорости, по време на дрейфове и акустиране, като компенсира силата на прилива по време на комуникация.

Задачите, поставени пред плаващия център за космическо управление, предполагат висока степен на автономност, като се има предвид постоянното местоположение на кораба в морето, далеч от гориво и провизии. Запасите от гориво пряко засягат обхвата на непрекъснатото пътуване: това е решаващ фактор за конкретни задачи, които могат да се изпълняват само на определени места, често на стотици мили от най-близкото пристанище.

"Гагарин" може да се похвали с 20 000 морски мили. За сравнение, обхватът на тежкотоварния самолетоносач "Адмирал Кузнецов" е само 13 546 км (8417 мили).

"Гагарин" играе решаваща роля в космическите мисии "Луна 20", "Венера 8", "Союз" и "Салют-7".

Александър Моклецов/Sputnik

Въпреки уникалните си характеристики, известният кораб има тъжен край. След разпадането на Съветския съюз плавателният съд, регистриран преди това в Одеса, преминава в ръцете на сега независимата Украйна и нейното министерство на отбраната.

Новите собственици на кораба нямат космическите амбиции на Русия и нямат собствени космически кораби или космодроми. В резултат на това "Гагарин" стои без работа. През 1996 г. Украйна продава кораба на австрийската компания Zuid Merkur за $170 000 за тон.

На 1 август 1996 г. корабът е изпратен за утилизация в Аланг, Индия.

Научете и някои от щурите съветски идеи за колонизирането на космоса!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.