Как ленински палач насмалко да се превърне в смъртен враг на Уинстън Чърчил

Цяла Русия се страхува от него. Роденият в Латвия Яков Петерс е един от най-могъщите и влиятелни болшевики, който след революцията от 1917 г. защитава съветската държава от вътрешни врагове и организира масовия Червен терор, който води до хиляди жертви.

Петерс е един от основателите и началниците на съветската тайна полиция - Всеруската извънредна комисия, известна като ЧК, всъщност тя е предшественичката на КГБ.

Само че преди руската революция от 1917 г. да изведе Петерс на върха на съветската политическа система, той е обикновен имигрант във Великобритания, който почти се превръща в личен враг на Уинстън Чърчил.

Емиграция в Обединеното кралство

Революцията от 1905 г. в Русия в известна степен е репетиция за революцията от 1917 г. и много бъдещи болшевишки лидери активно участват в нея. Яков Петерс не е изключение.

Петерс е арестуван за разпространение на лява пропаганда и за опит за покушение срещу директор на фабриката. Въпреки че е оправдан, Яков решава да избяга от Руската империя.

След като се установява във Великобритания през 1910 г., Петерс влиза в местна група на латвийски анархисти и леви радикали, които, вместо да водят политическа битка, предпочитат да ограбват бижутерийни магазини.

Тяхната престъпна дейност става толкова дръзка, че министърът на вътрешните работи Уинстън Чърчил възприема проблема като въпрос на чест и започва да издирва тези "бесни същества", които превръщат центъра на Лондон в "зародишна клетка на убийство, анархия и революция".

Обсадата на улица "Сидни"

След като трима полицаи са убити от латвийските анархисти по време на грабеж, Петерс и другарите му са задържани като основни заподозрени. Докато той е в ареста, настъпва така наречената обсада на улица "Сидни", връхната точка на лова на латвийците.

На 3 януари 1911 г. полицията, подкрепена от военните, въоръжена с картечници и дори с артилерия, обгражда къща на улица "Сидни" в Източен Лондон, където групата на латвийските радикали се е барикадирала.

Въпреки високия си пост вътрешният министър Уинстън Чърчил пристига на място и лично командва операцията. В резултат на последвалата престрелка двама латвийци са убити. След блокадата над главата на Петерс започват да се събират тъмни облаци.

Той си извоюва специалното внимание от полицията и Чърчил - установено е, че един от двамата бандити, убити на улица "Сидни", Фриц Сваарс, е негов братовчед.

Питър Художника

Полицията подозира, че Петерс е жестокият лидер на латвийските анархисти - така наречения Питър Художника. Известно е, че тази загадъчна фигура е била терорист по време на революцията в Русия през 1905 г. и впоследствие стои зад всички престъпления на латвийските анархисти в британската столица.

Уинстън Чърчил пише за него в своите "Мисли и приключения": "Питър Художника беше един от онези диви зверове, които в по-късните години на фона на конвулсиите на Великата война бяха предопределени да погълнат и опустошат руската държава и народ".

Омразата, която вътрешният министър изпитва към латвийските анархисти, изобщо не е еднопосочна. Ирландският историк Мартин Маккаули отбелязва, че Петерс през целия живот е настроен враждебно към Уинстън Чърчил.

Прокуратурата обаче не може да докаже, че Яков наистина е Питър Художника или че по някакъв начин е свързан с престъпленията. Както пише британският професор Доналд Рейфийлд, Питър е оправдан благодарение на адвокат, нает от (латвийската) Социалдемократическа партия, и заради мързела на Скотланд Ярд, който въпреки показанията на очевидци позволява за смъртта на полицаите да бъде обвинен мъртъв анархист.

В резултат на процеса, който Чърчил планира да превърне в пример за назидание, от Яков Петерс са свалени всички обвинения и той е освободен за голямо възмущение на британския вътрешен министър.

Що се отнася до Питър Художника, истинската му самоличност така и не е разкрита. Стои въпрос дали изобщо е съществувал.

Романс с братовчедка на Чърчил?

Някои изследователи твърдят, че латвийският революционер е имал още една възможност да разгневи Чърчил. Журналистката Елена Сянова предполага, че младата братовчедка на Уинстън Чърчил, скулпторката Клер Шеридан, се е влюбила в Петерс. Тя присъства на процеса, за да го подкрепи и след освобождаването му те имат ярък, макар и кратък романс.

Тази версия за събитията обаче остава твърде съмнителна. Известно е, че от 1910 г. Клер Фрюен (нейното моминско име) е щастливо омъжена за Уилфред Шеридан, за когото се твърди, че е бил любовта на живота ѝ.

Различни пътища, различни цели

И Чърчил, и Петерс през следващите години достигат най-високите постове. Латвиецът с леви убеждения обаче е могъл вместо политиката да избере проспериращия живот на британската буржоазия. През 1916 г. той се жени за Мей Фрийман, дъщеря на лондонски банкер, и двамата имат дъщеря.

Когато на следващата година Русия изпадна в хаоса на революцията, Яков Петерс напусна семейството си и се мести там, за да започне своята забележителна, но нееднозначна кариера. Петерс два пъти има късмет със съдебната система през живота си, но третият път господин Късмет го предава. През 1938 г., по време на Голямата чистка, е арестуван и екзекутиран за контрареволюционни дейности.