Кой е прототипът на шахматиста Боргов от The Queen’s Gambit, новият сериал на Netflix?

"Има един играч, който ме плаши. Руснакът. Боргов", казва Бет Хармън, шахматният гений от новия проект на Netflix - The Queen’s Gambit ("Гамбитът на кралицата"). Спортната драма за младото сираче с наркотична и алкохолна зависимост, но с парадоксален талант, е изградена върху историята на шахматната ѝ кариера от 1960-те години. Съперниците ѝ са само мъже и главният сред тях е съветският корифей и световен шампион Василий Боргов. Той е съсредоточен, рядко показва емоции, предпочита класическата школа в интуитивната игра и изобщо изглежда монолитно на фона на другите съперници на Бет. Той е най-добрият. Поне в началото.

The Queen’s Gambit е изцяло измислена история, сред съперниците на американка Хармън няма нито един истински шахматист. Но героите имат доста близки първообрази. Боргов, разбира се, не е изключение. И така, кой се крие зад образа на съветския гросмайстор?

Борис Спаски

Най-вероятният вариант е 10-ят световен шампион по шахмат и двукратен шампион на СССР Борис Спаски. Шахматните фенове забелязват чертите и тактиката му в образа на Боргов. Именно Спаски се слави с майсторство в ендшпилната техника, а също така обърква съперниците си с любимата си сицилианска защита (за тези "подводни камъни" разказва Бет, докато се готви за мача с Боргов). Също така като Боргов Спаски е известен с противоборство си с американци – в реалността това е легендарната "рок звезда" на шахмата Боби Фишер. Срещата им през 1972 г. е наречена "мача на столетието" между СССР и САЩ.

Спаски започва да играе на 5-годишна възраст в детския приют, където попада с братята си по време на войната. След приключването ѝ момчето като омагьосано ходи в парка на шахматния павилион и стои там от сутрин до вечер. За година изпълва норматива от I разряд, с което става най-младият първоразрядник в страната. "Един от проблемите в детския шахмат е огромното емоционално натоварване. Прибирах се вкъщи и буквално се влачех. И на следващата сутрин задължително закъснявах за училище", спомня си той.

На 18 години става най-младият гросмайстор в историята към момента, а през 1969 г. – на 32-годишна възраст, грабва короната на световния шампионат, като сразява Тигран Петросян. Към момента Спаски вече нееднократно се е срещал на дъската с Фишер и го е побеждавал. Както и в сериала, той довежда съперника си до сълзи: "С Фишер имаше напрежение, нервни партии. Фишер тогава, струва ми се, дори заплака след партия", казва той.

Още една препратка: същият този "мач на столетието" между Спаски и Фишер за шампионската титла през 1972 г. трябва да приключи с равенство, на това настоява съветският Спортен комитет, като му напомня, че залогът не са личните му амбиции, а репутацията на страната. Но Спаски рискува и прави грешка. Когато Фишер побеждава, Спаски се присъединява към аплодисментите на публиката – също като Боргов във финалния "двубой" с Бет Хармън.

Тази среща става връх в кариерата на Спаски, така и няма шанс повече да се изправи срещу Фишер на турнир. За мача получава хонорар от 93 000 долара, с които купува елитната "Волга" М 21 и скоро се мести във Франция – в родината така и не му прощават поражението и не финансират пътуванията му за турнири.

"На мое име идваха покани за участие в международни турнири, но Спортния комитет реши да ми отмъсти за загубата от Фишер", смята шахматистът. "Местенето от Москва в Париж ми даде възможност да участвам във всички международни турнири. Това беше единствената причина, по която смених местожителството си".

Кариерата му продължава още 20 години, след което Спаски се връща в Русия и се заема с популяризацията на шахмата в страната. Сега е на 83 години и живее в Москва.

Анатолий Карпов

Карпов в по-малка степен от Спаски напомня на Боргов, но, както се казва в предисловието към едноименния роман на Уолтър Тевис (сериалът е негова екранизация), авторът е вдъхновен именно от тези трима велики шахматисти – Спаски, Фишер и Карпов.

И това не е случайно – от 1975 г. в продължение на 10 години Карпов е най-силният в света. При това с репутация на главен шахматен комунист. Мачовете му често приключват със скандали, включително обвинения в психологически натиск и в въвличане на парапсихолози по време на мачовете.

Виктор Корчной (четирикратен шампион на СССР, който бяга от страната в Швейцария) в книгата си пише, че е слагал слънчеви очила, "за да отнеме от Карпов любимото му занимание: да стои на масата и да гледа опонента си право в очите. Докато носех слънчеви очила, можеше да види само собственото си отражение".

Карпов започва да играе на 4 години, учи го баща му – военен инженер. През 1963 г., като един от най-надарените млади шахматисти на страната, е приет в училището на патриарха на съветската шахматна школа – "Училището на Ботвиник". Ботвиник тогава казва за младия Карпов: "Много жалко, че от Толя нищо няма да излезе". И много греши. Впоследствие Карпов става 12-ти световен шампион и за кариерата си обира девет Шахматни Оскара (присъждат се на шахматиста, който през последните 12 месеца е имал най-големи успехи).

Стилът му на игра може да се опише като спокоен, неприбързан, но с плътни настъпления и без остри атаки, което не оставя шансове за контраатака. Именно тази "съветска школа", от която така се бои Бет Хармън.

След знаменитото поражение на Спаски през 1972 г. Карпов става главната надежда на съветския шахмат. Реално с Фишер така и не успява да се срещне: американският шахматист се отказва от играта (и автоматично му се присъжда загуба), след като Международната шахматна федерация не изпълнява условията му за провеждането на турнира.

Почти две години Карпов води неофициални преговори, за да се състои все пак мачът, но нищо не става. Карпов се оказва единственият в историята световен шампион, който не просто получава звание, без да играе в мач или на турнир от световното първенство, но и който изобщо не изиграва нито една партия с предишен световен шампион. Впоследствие нееднократно доказва правомерността на титлата си на многобройни турнири.

Но през цялото това време Карпов съвмещава шахматната си кариера с друга дейност. Приключва икономическия факултет едва след 10 години, през 1978 г., когато вече е световен шампион, но все пак се възползва от образованието си. Освен политическа кариера (на депутат във Върховния съвет на СССР, депутат от Държавната дума от партия "Единна Русия" на няколко свиквания, включително текущото), той се занимава и с банково дело и бизнес, президент е и на компания "Берхофф – Россия". Днес Карпов се занимава основно с политическа дейност и по-конкретно с въпросите на националностите. Също така е смятан за един от най-известните филателисти в ОНД – цената на колекцията му от марки се оценява на не по-малко от 13 млн. евро.

Разберете още как шахът открадна милиони сърца в Русия!