Пет ЖЕНИ политици в СССР

Екатерина Велика е последната жена, управлявала Руската империя, и на практика по време на царете в политиката няма жени. Дори в Държавната дума (руския парламент) преди 1917 г. няма жени, защото те все още нямат право да гласуват.

Когато на власт идват болшевиките, жените получават равни права за гласуване с мъжете. Въпреки това все още няма много жени в най-висшите политически кръгове на съветската държава. Например през 1937 г. на Първото свикване на Върховния съвет на Съветския съюз (1143 депутати) има 225 жени депутати - 17%. През съветската епоха този брой се увеличава едва на 33% жени във Върховния съвет през 1984 година. А Върховният съвет не е истинският управляващ орган в СССР - Политбюро, изпълнителен комитет на комунистическата партия, е институцията която "казва накъде духа вятъра". И в Политбюро обаче няма жени. Една от най-високопоставените жени в политиката е Елена Стасова - и това е в ранните години на съветската държава.

Елена Стасова, секретар на Централниa комитет (ЦК)

Елена Стасова (1873-1966) произхожда от знатно семейство, тя е много добре образована и мисли, че това става възможно заради упоритата работа на масите: "Моето чувство за дълг към хората, към работниците и селяните, които ни дадоха - на нас, интелигенцията - възможността да живеем както живяхме, растеше все повече и повече", пише Стасова.

Стасова е пропагандатор и организатор, който работи в Швейцария (рамо до рамо с Ленин), Финландия, Кавказ и цяла Русия. Между 1913-1916 г. тя е в изгнание, като използва прякора "Абсолют". Безкомпромисна личност, тя се посвещава на изграждането на комунистическо бъдеще.

В първите формирования на Комунистическата партия на новата държава, Стасова е секретар на Централния комитет (1919-1920) - най-високият ранг, с който жена някога успява да се сдобие в съветската държава. След 1920 г. Стасова заема различни държавни позиции и участва активно в обществения живот до официалното си пенсиониране през 1946 година. Елена Стасова доживява до 93 години и умира в Москва през 1966 година.

Полина Жемчужина, ръководител на парфюмерийната индустрия на СССР

Полина Жемчужина (родена Карповская, 1897-1970), пропагандатор от ранните съветски години, през 1921 г. се омъжва за Вячеслав Молотов - вече високопоставен служител. По това време той е секретар на Комунистическата партия на Украинската съветска република. Нещо повече, Жемчужина става близка приятелка с Надежда Алилуева (1901-1932), втората съпруга на Сталин.

От края на 20-те години на миналия век кариерата на Жемчужина тръгва нагоре и тя избира да ръководи на парфюмерийната индустрия на СССР - докато съпругът ѝ Молотов става председател на Съвета на народните комисари.

През 1930-1932 г. Жемчужина оглавява известния парфюмериен завод "Новая заря", от 1936 г. ръководи Главното управление на парфюмерията и козметиката, синтетичната и сапунената промишленост, а от 1939 г. става Народен комисар на рибната промишленост. Жемчужина обаче издържа там само 10 месеца, скоро е понижена.

През 1949 г. Жемчужина е изключена от комунистическата партия за открита подкрепа за еврейския народ и новосъздадената държава Израел (Жемчужина е етническа еврейка по рождение). Молотов не успява да спаси жена си от репресиите - братът и сестрата на Жемчужина са заловени и по-късно умират в затвора, а в края на 1949 г. Полина Жемчужина е осъдена на 5 години заточение. Тя е освободена и реабилитирана през 1953 г., след смъртта на Сталин, и живее в Москва до смъртта си през 1970 година.

Мария Ковригина, министър на здравеопазването на Съветския съюз

Мария Ковригина (1910-1995) произхожда от обикновено селско руско семейство - и успехът в кариерата ѝ се обяснява със способностите ѝ за самореклама. На 14-годишна възраст през 1924 г. тя става член на Комсомола (Всесъюзен Ленински комунистически младежки съюз - младежка организация на Комунистическата партия), а на 17 години е секретар на местния Комсомол в своето село.

Ковригина получава медицинско образование и работи в Челябинск, достигайки ранга на началник на щаба на Челябинското регионално управление на здравеопазването и образованието. През Втората световна война тя отговаря за настаняването и лечението на евакуираните (включително деца, евакуирани от Ленинград по време на обсадата). Въпреки че се намира в Челябинск, тя получава медал "За отбраната на Ленинград". През 1942 г. Ковригина е назначена за заместник-министър на здравеопазването, а през 1950 г. става министър на здравеопазването на Съветския съюз, като заема този пост до 1959 г.

По време на нейните години като министър най-важният ѝ принос е заповедта на Върховния съвет на СССР от 1955 г. за декриминализиране на абортите в СССР (абортите са забранени през 1936 г.). Ковригина дава финансови помощи на майки с 3 и повече деца и увеличава официалния отпуск по майчинство на 112 дни - определено тя много помага на младите майки в СССР. След като напуска поста на министър през 1959 г., Ковригина работи като директор на Централния институт за усъвършенстване на лекари. Тя доживява до 84 години и умира в Москва.

Екатерина Фурцева, секретар на Централния комитет

В СССР Екатерина Фурцева е позната като министър на културата - но тя е понижена до тази позиция и я смята подобна на вътрешно изгнание.

Ранната биография на Екатерина Фурцева (1910-1974) много прилича на тази на Мария Ковригина - Фурцева също се ражда в обикновено работническо семейство. Майка ѝ - Матрьона Фурцева, е неграмотна. Също на 14, Екатерина влиза в Комсомола, а на 20 вече е член на Комунистическата партия и скоро става секретар на Комсомолския градски комитет във Феодосия, Крим.

С висока скорост Фурцева се изкачва по стълбицата на партийната служба, ставайки член на ЦК на Комсомола до 1935 година. Но личният ѝ живот не изглежда толкова добре. През 1942 г. първият ѝ съпруг, военният пилот Петър Битков, напуска Екатерина и дъщеря им заради друга жена - междувременно Фурцева е затрупана с работа. Като служител на партията тя участва в организирането на евакуацията Москва по време на войната.

Усилената работа в крайна сметка се отплаща - през 1940-те години Фурцева става приятелка с Никита Хрушчов. Когато през 1953 г. Хрушчов става лидер, Фурцева първоначално заема предишната му позиция, а след това става един от секретарите на Централния комитет на Комунистическата партия на СССР - там се одобряват всички държавни решения. Това означава, че Фурцева заема позиция, висока колкото някога тази на Елена Стасова.

В края на 50-те години на миналия век партийни интриги водят до изключването на Фурцева от Централния комитет и през 1960 г. тя е понижена до министър на културата. Твърди се, че след като научава за това, Фурцева прави опит за самоубийство, като си прерязва вените, но оцелява. Като министър на културата тя е противоречива фигура - докато забранява продажбата на записи на чуждестранни рок групи в СССР, тя помага за организирането на множество художествени изложби, изграждането на безброй театрални сгради и популяризира руския балет. Екатерина Фурцева остава начело на министерството на културата до смъртта си през 1974 година.

Раиса Горбачова, първата "първа дама"

Макар и не държавна служителка, Раиса Горбачова (1932-1999), съпруга на последния съветски генерален секретар Михаил Горбачов, все пак силно повлиява на съветския политически живот. Тя е първата "първата дама" на страната.

Съпругите на съветските лидери - Сталин, Хрушчов, Брежнев - почти никога не се забелязват до съпрузите си на публични места - сякаш живеят във времената на Московското царство. (Съпругите на високопоставени лица, които посещават СССР, обикновено биват придружавани от Валентина Терешкова - първата жена космонавт). Раиса Горбачова обаче е ярко изключение. Преди издигането на съпруга ѝ на най-високия пост тя е преподавател по философия - но като съпруга на генералния секретар го придружава по време на всички негови официални пътувания, включително, разбира се, такива зад граница.

През 1984 г. Раиса придружава Горбачов при посещението му във Великобритания, където има среща с премиера Маргарет Тачър. Раиса, за разлика от Михаил, говори английски свободно, което, разбира се, ѝ помага в комуникацията с Тачър или Нанси Рейгън по време на посещението на Горбачов през 1987 г. в САЩ. Освен това Раиса винаги присъства и на посещенията на чуждестранни лица в СССР.

Раиса винаги е до Михаил - дори по телевизията. На нейните рокли, палта и грим завиждат всички съветски жени - и то не задължително благородно, тъй като през 1980-те години страната преживява икономическа криза. Горбачова обаче отрича някога да си е купувала скъпи дрехи: "Има много митове за някаква моя необикновена страст към вили, дачи, скъпи рокли, бижута", казва Раиса Горбачова. "Не си поръчвах рокли при Ив Сен Лоран, както твърдяха журналистите... Обличаха ме шивачки от студио на Кузнецки мост".

Раиса Горбачова покровителства и води много благотворителни дейности и подкрепя съхраняването на руското наследство. Тя насърчава създаването на съветския фонд за култура, който подпомага музеи и библиотеки и финансира проекти за реставрация. Горбачова е и председател на благотворителния фонд "Децата на Чернобил". Тя остава до съпруга си след падането на СССР, продължавайки обществената и благотворителната си дейност. Умира от левкемия през 1999 г. на 67 години.