На този ден през 1700 г. руската гвардия преминава бойно кръщение

През 1699 г. Русия встъпва в "Северния съюз" – коалиция на северните държави. Това обединение има претенции към Швеция и затова иска да си гарантира лека победа, като се надява на грешките на младостта на Карл XII. Русия разчита да си върне земите в Прибалтика и да си подсигури изход към Балтийско море.

По това време Петър Първи модернизира армията, като се стреми да използва западния опит за водене на бой. До 1700 г. са организирани едва два лейбгвардистки полка – Семьоновският и Преображенският. Лефортовският и Бутирският не са модернизирани докрай. Военните са обучавани от чуждестранни офицери по новия устав от 1699 г., съставен от Адам Вейде по образец на военните устави на шведите и австрийците.

За начало на бойните действия Петър I се съсредоточава над Нарва – по различни оценки изпраща от 34 до 40 000 души. В края на октомври започват редовни обстрели на крепостта. Но няма особен ефект – тя практически остава без поражения. Артилерията до голяма степен е малокалибрена и затова не разбива крепостните стени.

Карл XII изпраща в Естландия и Ингрия допълнителни сили – около 10 000 войници в Ревел (дн. Талин) и Пярну. В Пярну пристига и самият монарх.

Когато разбира за пристигането на шведите, Петър изпраща кавалерийския отряд на Борис Шереметиев по ревелския път. Когато среща шведите, Шереметиев решава да отстъпи назад към укреплението Пурц и да прикрие пътищата, които водят към Нарва. На 5 ноември шведите атакуват руснаците край Пурц и удържат лека победа. Същевременно в другото село вземат в плен двама шведски офицери, които, по инструкции на монарха си, съобщават недостоверни сведения за броя на шведската армия, като значително преувеличават.

В нощта на 30 ноември 1700 г. Карл XII при пълна тишина доближава руските позиции. Едва в 10 ч. сутринта руснаците виждат шведските  войски. Незабавно свикват военен съвет. Шереметиев предлага да оставят част от войските за блокада на града, а останалата армия да изведат на бойното поле. Но го отказват, защото армията не може да се противопостави на шведите на терен. Вземат решение да останат на място.

Това решение дава инициативата на шведския крал, който знае точния брой на руската армия. Боят започва в 14 ч. и благодарение на силния снеговалеж и вятъра в лицето на врага шведите успяват да предприемат неочаквана атака над руските позиции. Строяват се в линия с дължина от почти 6 км, но въпреки многократното си преимущество отбранителната линия е много слаба. Пробиват я на няколко места. Сутринта на следващия ден започват преговори за капитулация. На 2 декември руските войски напускат шведския бряг на Нарва.

Руснаците губят 7000 убити, потънали или дезертьори. Шведите, като нарушават уговорките, вземат в плен 700 души, включително 10 генерали и над 50 офицери. Превземат оръдия, 20 000 мускета, 210 знамена. Оръжието и знамената си запазват само войниците от Семьоновския и Преображенския полк. Такова право им дава шведският крал за воинската им доблест. Само благодарение на упоритостта и героизма им успяват да избегнат пълен разгром на руските войски, пише "Российская газета".

А Петър Първи превзема Нарва във втората битка – от 1704 година.

Руски гвардейци: показваме ви историята на елитните войски в снимки!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.