Било ли е незаконно притежаването на щатски долари в Съветския съюз?

Съветският народ много добре познава знака за долар - той често може да бъде намерен в карикатури на съветски списания, насочени срещу Запада, "капиталистическия враг". Знаели ли са как точно изглежда една доларова банкнота? Повечето - за дълго време, не. Само защото много хора никога не са държали долари в ръцете си преди разпадането на СССР (има случаи на измами, когато търговците на валута продават на "черния" пазар червени долари - и казват, че зад граница те се обменят на по-висок курс).

Възможно е да се придобие всяка чуждестранна валута само при строги условия. Нарушаването на правилата е последвано от сурово наказание - включително разстрел.

Общи правила

Първо, държавата има монопол върху всички проведени валутни операции. В подлезите или по основните туристически маршрути не съществуват обменни бюра.

Второ, обикновеният съветски човек има работа само и единствено с рублата. И само ако властите му разрешат краткосрочно пътуване извън страната, той може да обменя рубли за валута. Обменът се осъществява само в клона на "Внешторгбанк" (банка за външна търговия на СССР) и само до 12 часа на обяд. В клона се пускат само малки групи, а на входа двама милиционери проверяват разрешението за пътуване в чужбина.

След завръщането си в страната (предварително декларирайки валутата на митниците) е необходимо да я предадете на държавата в рамките на няколко дни. В замяна се издават специални сертификати, които могат да бъдат похарчени във веригата магазини "Берьозка". За разлика от обикновените магазини с пустеещи рафтове и тотален дефицит, в "Берьозка" винаги има изобилие. Но има много малко такива късметлии, които могат да отидат в "Берьозка": като правило това са дипломати, моряци, членове на партийната "върхушка", спортисти или артисти.

Но тази процедура засяга само разменените пари в рамките на Съветския съюз. Ако валутата е заработена зад граница, има друга схема: първо трябва да предадете парите на държавата, която взема процент, а останалите да ги сложите в банкова сметка на ваше име. Възможно е да бъдат осребрени само при последващи задгранични пътувания.

За да преведете пари в чужбина и да ги осребрите в чуждестранна банка, ви е необходимо и специално разрешение от държавата.

Всички тези правила не се отнасят за чужденци, които спокойно могат да похарчат долари в съветската "Берьозка" или да ги обменят за рубли по официалния курс. Как се определя курсът, питате вие, ако няма начин да се оправдае с търсене/предлагане? Е, съветската система предвижда и този момент.

Пропаганден трик

Възможно е да получите ограничена сума в замяна на рубли, дори и с разрешение. Официално обмен може да се прави на не повече от 30 рубли. "Съветските граждани, между другото, носят със себе си куфар с консерви, за да не губят ценна валута за храна, а да си купуват дрехи с нея", спомнят си днес в интернет.

Официалният обмен се извършва при неоправдано нисък курс от 67 копейки за долар. Парадоксът се крие и във факта, че всеки месец "Известия", официалният вестник на ръководните органи на съветското правителство, публикува обменния курс на рублата спрямо чуждестранните валути, с малки колебания от месец на месец. Тоест, всеки съветски гражданин може да прочете, че например през септември 1978 г. 67,10 рубли се дават срещу 100 американски долара, 15,42 рубли за 100 френски франка и 33,76 рубли за сто германски марки.

Виждайки такъв курс, заключението е еднозначно: съветската рубла е най-силната парична единица в света. Подобни сводки на обменните курсове имат само една цел и това е пропагандата. Всъщност всичко това е много далеч от реалната пазарна цена.

Затвор и разстрел

Съветските хора са "откъснати" от чуждестранни валути през 1927 г., когато болшевиките забраняват частния валутен пазар. Дотогава е било възможно да се продават, съхраняват и извършват валутни преводи на която и да е държава безпрепятствено. И точно десет години по-късно в наказателното законодателство се появява 25-та статия, в която валутните операции се приравняват на държавни престъпления.

Йосиф Сталин обяснява забраната за долара по следния начин: "Ако социалистическата държава обвърже своята валута с капиталистическата валута, тогава социалистическата страна трябва да забрави за независима стабилна финансова и икономическа система".

За незаконна продажба на валута се влиза в затвора за максимум 8 години. И още през 1961 г. при Никита Хрушчов в наказателния кодекс се появява член 88: той предполага лишаване от свобода в продължение на 3 години до смъртно наказание (чрез разстрел), ако става дума за особено големи размери.

С това ожесточено преследване на търговци на чуждестранна валута се обяснява наистина процъфтяващия "черен" валутен пазар. Точно на него е установен реалният обменен курс на съветската рубла към щатския долар, което съответства не на 67 копейки, а на 8-10 рубли за долар.

Нелегалните търговци на валута от своя страна купуват долари от чуждестранни туристи, като ги причакват в хотелите. Чужденците, след като чуят предложението за размяна, веднага се съгласяват - търговците на валута плащат за долар пет до шест пъти повече, отколкото в съветска банка по официалния курс.

Сталинската забрана и "разстрелната заплаха" за незаконно притежание на валута продължават до 1994 година. Въпреки че властите започват да си затварят очите за подобни нарушения и от по-рано, както си спомня един потребител: "Поръчах два шота водка и два сандвича с шунка на бара (годината трябва да е била 1990 г.) и мълчаливо сложих първия си долар (беше ми даден като подарък). Също толкова мълчаливо барманът ми върна и ресто в рубли".

Проетете още кой и как измисля най-голямата финансова измама в историята на съвременна Русия?