Как Лев Толстой прекарва последните дни от живота си

История
АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
Десет дни преди кончината си 82-годишният писател буквално бяга от дома и се скрива от съпругата си. Какво е станало с него преди и след бягството, кой е бил с него през тези дни и как Русия реагира на новината за смъртта на гения?

На 20 ноември  1910 г. почива един от великите руски писатели. Ексцентричното бягство от имението в Ясна Поляна се превръща в детективска история, която медиите активно отразяват. Цялата страна следи последните дни от живота му.

Духовен обрат и опити да напусне дома

Семеен мъж за пример, Лев Толстой дълги години проповядва колко важни са семейните ценности. Любов, брак, деца – всичко това за него е смисъл на живота наред с постоянното духовно самоусъвършенстване. Само че през 1880-те, когато прехвърля 50-те, Толстой преживява изключително силен вътрешен обрат. Писателят е разочарован от църквата и брака като свещен съюз между мъжа и жената.

Променя се и отношението му към частната собственост и той се опитва да се освободи от богатствата, започва да носи легендарната селска рубашка и да работи заедно със селяните на полето. Той решава освен това да се откаже и от авторските права върху произведенията си, което предизвиква голям скандал в семейството. Съпругата на Толстой, София Андреевна, е категорично против. Това е означавало, че семейството ще остане без средства, а многобройните деца на Толстой – без наследство. 

Тези пориви на Толстой подкрепя неговият поклонник и личен помощник Владимир Чертков. Той самият предлага на писателя да изостави семейството, което видите ли не разбирало неговата нова философия. Чертков категорично предизвика раздразнение у София Андреевна. Атмосферата в семейството се нагнетява и между съпрузите постоянно избухват конфликти. 

"Днес той силно извика, че неговата най-гореща мисъл е да напусне семейството", пише в дневника си София Андреевна през лятото на 1882 година. След седмица възниква поредният конфликт – съпругата обвинява Толстой в безотговорно отношение към семейните пари и той напуска дома с една чанта свои вещи. 

"По средата на пътя до Тула той обърна обратно, защото предстоеше жена му да роди. На следващия ден на бял свят се появи най-малката им дъщеря Александа", пише Андрей Зорин в биографията "Животът на Лев Толстой. Опит за прочит". Александра ще стане личен секретар, предан приятел и помощник на баща си. Именно на нея той завещава правата върху своите произведения.

След 12 години Толстой отново е обхванат от желание да напусне и дори пише прощално писмо на София: "Досега не можех да ви напусна, мислейки, че ще лиша децата, докато те бяха малки, от това макар и толкова малко влияние, което имах върху тях..." Само че той така и не ѝ дава писмото и си остава у дома. 

По-късно Толстой се отказва от Нобелова награда, още когато до него стигат слухове, че се канят да му я присъдят. Той прави и всичко възможно, за да предотврати мащабно отбелязване на неговата 80-а годишнина през 1908 година. 

Бягство от "рая"

През нощта на 10 ноември 1910 г. Толстой тайно бяга като взема само малко неща. Негов спътник е личният му лекар Маковицкий, когото той събужда внезапно посред нощ. Лекарят не подозира какви са намеренията на Толстой. На сутринта дъщеря му Александра предава на майка си писмото, в което Толстой съобщава, че заминава завинаги. "Правя това, което правят обикновените старци на моята възраст. Оттеглят се от светския живот, за да изживеят в уединение и тишина последните дни от живота си", пише Толстой.

София Андреевна изпада в отчаяние: по това време Толстой вече получава припадъци, бели петна в паметта и има болно сърце. Такова бягство крие опасност от неминуема смърт. 

Толстой и лекарят му се качват на влака и решават първо да стигнат до най-близкия град - Тула. Павел Басински, биограф на писателя, пише, че маршрутът, а най-важното, крайната цел на бягството са неизвестни на самия беглец: "... той не само не е знаел, но се е старал да не мисли за това". 

Скоро новината за ексцентричната постъпка на Тойлстой стига до местната преса и тулските кореспонденти следват навсякъде писателя, във вестниците се водят подробни хроники за придвижването му. "В Бельов Лев Николаевич ходи до бюфета и яде пържени яйца". 

След като сменя няколко влака и изминава сложен маршрут, Толстой стига до манастира Шамордино, където живее неговата сестра. След това решава, че иска да замине на юг, в България. Само че по пътя писателят настива и получава възпаление на белия дроб. Лекарят решава да свали болния от влака на най-близката гара.

София Андреевна получава телеграма: "Лев Николаевич е в Астапово при началника на гарата. Температура 40°".

Станция Астапово - последният приют

Сега тази малка жп гара в Липецка област се нарича "Лев Толстой". През 1910 г. Астапово приковава вниманието на цялата страна. На 13 ноември, няколко дни след като напуска дома си, тежко болният Толстой е пренесен в дома на началника на гарата, след като не се намира по-подходящо и комфортно помещение. Писателят на практика е в безсъзнание и със затруднено дишане. Няколко лекари се опитват да го спасят, но той моли да не го притесняват и "се оставя на божията воля". 

Състоянието на Толстой предизвиква тревоги и сред висшите кръгове и дори столични чиновници се събират на съвещание, а околните губернатори, министерството на вътрешните работи и управлението на жп линията задължават местните полицаи и служителите на гарата да докладват колкото е възможно по-често как се чувства писателят. 

Пръв при Толсой пристига неговият помощник Чертков. Толстой категорично не иска да види съпругата си и дори се страхува, че тя ще дойде, бълнувайки нощем: "Да избягаш… Да избягаш… Да настигнеш …". 

И все пак София Андреевна поема на път към него, но както пише Басински, "с колективното решение на лекарите и всички деца беше решено да не я пускаме вътре и да не информираме Толстой за нейното пристигане".

Пускат я при съпруга ѝ едва няколко часа преди смъртта му, когато той вече е в безсъзнание. Тя "спокойно пристъпи до него, целуна го по челото, коленичи и му започна да му говори: "Прости ми" и още нещо, което аз не чух", спомня си техният син Сергей. 

Огромен брой хора се стичат в имението на писателя в Ясна Поляна, за да се простят с него. Траурната церемония, както самият Толстой завещава, е светска, а не църковна. Погребват го без кръст или паметник – с насип, покрит с трева.

Разказваме ви още за Толстой и България: как учението на великия хуманист намира последователи у нас!