Как британските "разбивачи на шифри" работят за разгадаването на тайни съветски кодове

На 12 май 1927 г. работата в Англо-съветското кооперативно дружество (ARCOS) - съветски търговски орган, създаден от СССР в Лондон за провеждане на търговия между СССР и Великобритания, - е прекъсната.

В 16:20 ч. този ден униформени и цивилни британски полицаи нахлуват в съветския търговски орган, задържат служителите му, конфискуват всички документи и поемат контрола над телефонната централа. Заключените стаи и сейфовете са отворени с пробивна техника, която полицията е донесла със себе си.

Британските офицери, които извършват претърсването, откриват тайна шифрована стая и намират документи, които според британската полиция потвърждават, че ARCOS действа като фасада за шпионска дейност във Великобритания, Южна и Северна Америка, Африка - и дори в Австралия.

Причината за нахлуването е съобщение до MI6 и MI5, получено от Government Code and Cypher Schools (британска разузнавателна агенция, образувана от някои служители на разузнавателните агенции на британската армия и британския флот, които са обединени в една агенция за разбиване на кодове през 1919 година). Оттам насетне настъпва дълготрайна война между британски и съветски разбивачи на шифри.

Врагове

Още от първите дни на своето съществуване Government Code and Cypher Schools - днес известен като GCHQ - има за задача да прихваща и дешифрира комуникациите на Съветския съюз. Лондон трябва да знае какви отношения има СССР с леви работнически движения във Великобритания и други страни в Европа и на други континенти.

Подхвърлената информация, която довежда до нахлуването в офиса, и последвалият шпионаж и политически скандал, известен като Аферата ARCOS, идва от GCHQ, когато успешно успяват да разгадаят съветски комуникационни кодове скоро след Руската революция от 1917 г. с помощта на руски офицери, избягали от гражданската война.

Дешифрирането на тайните съобщения на ранното съветско правителство не е трудна задача за британците, които използват помощта на разочаровани царски офицери, тъй като новите съветски власти използват старата система за кодиране на съобщения, която се използва и в царска Русия, като я подобряват съвсем незначително.

В продължение на няколко години британското разузнаване успява да разчита тайни съветски съобщения, включително тези, които влизат и излизат от Съветската търговска компания ARCOS. MI6 подозира, че това е място, където е скрита класифицирана база за ръчно производство на сигнали, незаконно доставена от военните в Алдършот.

Приятели

Претърсването и Аферата ARCOS предизвикват тежка криза в британско-съветските отношения. Оправдавайки нахлуването в съветската ARCOS пред Камарата на общините на Великобритания, премиерът Стенли Болдуин неволно разкрива, че британското разузнаване  успешно е дешифрирало тайните съветски комуникации.

Съветската страна реагира и бързо променя системата за шифроване: от този момент нататък съветските дипломати, шпиони и други служители с тайни мисии започват да използват еднократни шифри за предаване на съобщения. Актуализираната съветска комуникация е практически невъзможна за дешифриране.

Втората световна война кара бившите врагове - Великобритания и СССР - да станат приятели и да обединят сили в борбата срещу общия враг, нацистка Германия. Тъй като много съветски специалисти по криптиране са ликвидирани по време на чистките на Сталин, съветското ръководство разчита на информация, получена от британското правителство, но също и от съветски къртици в британския истеблишмънт, като Ким Филби.

Въпреки това нацистите не успяват да разбият съветските кодове по време на Втората световна война - постижение, което свидетелства за храбростта и строгостта на съветските криптографи.

Битката за Студената война

Краткотрайното приятелство на британски и съветски криптографи приключва с началото на Студената война. Британското разузнаване се обединява с американските си колеги в опит да разбие съветските кодове и да дешифрира съветските послания.

Въпреки че съветската система за шифроване с еднократен ключ е необяснима отвън, поради вътрешна грешка на съветския НКВД еднократните ключове, които съдържат повторения, са събрани в една книга. Това позволява на британското разузнаване да използва системата през 1946 г. и дешифрира комуникациите в съветските сухопътни и въздушни сили, както и във флота.

Благодарение на собствените си двойни агенти в британската разузнавателна общност през 1948 г. Съветският съюз получава информация за теча и променя кодовете и комуникационните процедури, които се използват от страните от Варшавския договор.

Оттогава британското разузнаване не разкрива съществен пробив в дешифрирането на тайни съветски или руски комуникации.

Разказваме ви още кои са трите най-големи провала на съветското разузнаване!