3-те най-успешни операции на съветските сили в Афганистан

Getty Images
Съветските войски в Афганистан не трябва да воюват, а само да оказват помощ на афганистанската армия. Въпреки това поради слабостите на последната цялата тежест на войната пада върху техните плещи.

Кунарска операция (19 май - 12 юни 1985 г.)

Битка на пътя. Демократична република Афганистан.

Източната провинция Кунар е причина за особено безпокойство както за правителството на страната, така и за командването на Ограничения контингент на съветските войски. Действащите тук отряди на муджахидините, които са активно снабдявани с оръжие и боеприпаси от съседен Пакистан, представляват заплаха за Кабул, който се намира само на 100 километра.

Съветската армия регулярно провежда операции в Кунар, но ресурсите за окончателното разрешаване на проблема не са достатъчни. На 21 април 1985 г. в дефилето Маравар в плен на муджахидините попадат 31 разузнавачи от 334-и Отделен отряд със специално назначение.

На 19 май, след мощна артилерийска подготовка, в долините на реките Кунар и Печ е изпратен 12-хиляден десант. Едновременно с това към град Асадабад настъпват съветски бронетанкови войски и подразделения на правителствените сили на Демократична република Афганистан (ДРА) с обща численост до 5000 души. Врагът разполага с до 6000 бойци в региона под командването на Гулбудин Хекматияр.

Съветски и афганистански войници

По време на Кунарската операция муджахидините, които обикновено действат като партизани, се опитват да приложат напълно нехарактерни за тях тактики. В опит да си върнат загубените позиции, те предприемат контраатака по целия фронт като класически армейски подразделения. Настъплението обаче е смазано от съветските авиационни и артилерийски сили.

В резултат на боевете в провинция Кунар през май-юни 1985 г. групировката на Хекматияр се разпръсква, като губи около 4000 бойци. Освен това са пленени над 160 склада, 2,5 млн. патрона и учебно-подготвителен център, като е деблокиран и важният път Джалалабад-Барикот, който съветските войски контролират до началото на изтеглянето на Ограничения контингент през 1988 година,

Операция "Западня" (клопка - бел. прев.) (18-26 август 1986 г.)

Гражданската война в Афганистан

През 1986 г. в западната афганистанска провинция Херат започва да набира сила голямата "Западна обединена групировка" на полевия командир Исмаил Хан. С активната подкрепа на съседен Иран тя успява да създаде големи проблеми както на правителството на ДРА, така и на съветските войски в региона.

Командването на съветската 40-та армия решава да се справи с противника чрез едновременни удари в зелената долина на Херат и в планинските райони на границата с Иран, където муджахидините са разположили укрепената си база "Кокари-Шаршари".

Докато в равнинните територии врагът е смазан от внезапния удар и бързо се предава, то в планините съветският десант среща ожесточена съпротива. Местността е пълна с мини и е абсолютно "разорана" от минометите и безоткатните оръдия на муджахидините, чийто огън се коректира от иранска страна. За капак на всичко, след няколкодневни боеве десантчиците са блокирани при температури от 50°C без запаси от вода.

Ислямска република Афганистан. Склад от иззети боеприпаси и оръжия

На 25 август, с артилерийска поддръжка и авиацията, мотострелкови и десантни части преодоляват съпротивата на противника и превземат укрепения район при "Кокари-Шаршари". Самият Исмаил Хан успява да избяга в Иран с част от бойците си.

В резултат на операция "Западня" са унищожени 26 склада за оръжие и боеприпаси, 25 пригодени за отбрана къщи и 32 пещерни укрития. В редиците на муджахидините от Херат започва разцепление: много полеви командири, отговарящи за отряди, слагат оръжие, а някои преминават на страната на афганистанското правителство.

Операция "Магистрала" (23 ноември 1987 г. - 10 януари 1988 г.)

Ми-8, Афганистан

Ситуацията в град Хост, център на едноименната провинция в югоизточната част на страната, е главоболие за правителството в Кабул през цялата афганистанска война. Той е обсаждан почти осем години, с изключение на няколко кратки периода.

Тъй като армията на ДРА не е в състояние сама да ликвидира заплахата от страна на действащия тогава полеви командир Джалалудин Хакани, съветското командване пристъпва към една от най-мащабните операции за целия период на конфликта, известна като операция "Магистрала".

Артилерийски огън в селото, където са разположени военните опозиционни сили

Главната задача на съветските и афганистанските войски е да вдигнат блокадата на Хост, да възстановят контрола на водещия от него път към Гардес, а също и да унищожат укрепения район на муджахидините Джавара ("Вълча яма"). Той е унищожен през април 1986 г., но муджахидините бързо го възстановяват с помощта на Пакистан.

"Магистрала" започва с прочистването от спецназа на войските на ДРА на прохода Сате-Кандав. За разкриване на скритите огневи точки на противника е организиран т. нар. "пясъчен десант" - торби с пясък се изпускат от самолети с парашути. "Врагът бил смаян, когато видял 'десанта'", спомня си командващият 40-та армия генерал Борис Громов. "Тогава пленените разказваха. Били са объркани. Минута и половина пълно мълчание. И тогава, когато им станало ясно, те, явно вбесени от нашата наглост, започват да стрелят от всички оръдия. А ние само това чакахме. Артилерията откри всички вражески позиции. Това осигури пробив на блокадата..."

Истински десантчици, заедно с групи от афганистанския спецназ, десантират в близост до град Хост и започват да се движат, за да се присъединят към съветските войски, идващи от Гардес. В резултат на това муджахидините са притиснати от двете страни наведнъж и разпръснати.

В началото на януари 1988 г. към деблокирания гладуващ град се отправят автоколони с продолствени продукти. Унищожаването на базата "Джавара" и разгромяването на силите на Джалалудин Хакани осуетяват плановете на муджахидините да създадат независима панислямска държава в провинция Хост.

А знаете ли кой е шестгодишният войник, който се бие във Втората световна война?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"