Защо и как в един съветски магазин продават радиоактивни вещества?

Днес да си представим ситуация, в която можем да се сдобием с радиоактивни вещества, като отидем в магазина, е много трудно, дори в най-демократичната страна в света. "Магазин на младия терорист", така се шегуват днес, когато си спомнят, че именно такъв магазин под името "Изотопи" съществува в СССР! И той е особено популярен не само в целия Съюз, тук идват и чужденци, а самият магазин работи и за износ.

Той е разположен по пътя към центъра на Москва, на Ленинския проспект. На покрива на сградата има голяма неонова реклама с четирицветно изображение на атом и надписи на три езика: Atome pour la paix, "Атом для мира" и Atom for peace. Именно тази фраза най-добре обяснява причината за създаването на подобно място: в края на 1950-те години Съветският съюз залага на "мирния атом". Става дума за това, че радиоактивността влиза в ежедневието на съветския човек и ще му помага във всичко – ще съхранява картофите, ще го избавя от канализационните течове и дори ще брои рибата.

Облъчени картофи

Само по себе си съществуването на този магазин става възможно благодарение на откритие, направено 25 години по-рано, през 1934 година. Тогава френският физик Фредерик Жолио-Кюри доказва, че човек сам може да създава радиоактивност. Невероятна за времето си идея. Преди това се смята, че не просто изкуствената радиация е невъзможна, но е невъзможно дори да бъде управлявано (забавяно или ускорявано) радиоактивното лъчение, това е вътрешноатомен, обособен процес. Кюри демонстрира обратното: облъчвайки алуминий с полоний, в резултат на радиоактивния разпад той получава ядра на фосфорни атоми, които не се срещат в природата. Или иначе казано, радиоактивен изотоп.

Най-потресаващото в това откритие е това, че изотопът съхранява радиоактивността за кратък срок и излъчването му лесно може да бъде регистрирано. Именно тези свойства откриват пред изотопите широкия път в промишлеността, науката, медицината и дори в света на изкуството. Едва година след откритието на изкуствената радиоактивност учените получават над 50 радиоактивни изотопа.

Те работят като невидими радиостанции, които постоянно изпращат сигнали за местонахождението си. Могат да ги фиксират с дозиметри или мерители на заредени частици. С тяхна помощ могат например да разберат колко бързо се износват стените на доменната пещ. Повече няма необходимост да прекратяват работата на пещта. Достатъчно е да положат в стената радиоактивно вещество и след като пещта започне да работи, да проверяват проби от метала от всяко топене за радиоактивност. Ако има радиация в чугуна – то това е признак за износване на доменната пещ.

С помощта на изотопи броят рибите, без да ги вадят от водата, измерват гъстотата на козината, проверяват добре ли се усвоява торта от растенията, къде има газови утечки, определят влажността на почвите, диагностицират гастрит, стомашна язва или рак, маркират ценните предмети на изкуството, бижута, банкноти или пък облъчват картофите, за да не прорастват.

И това е само малка част от сферите, в които се употребяват изотопи. В средата на 1950-те има усещане, че Съветите искат да прехвърлят на изотопни релси едва ли не всички отрасли. От гледна точка на външната политика, това също изглежда привлекателно. С мирната си атомна програма СССР всячески се противопоставя на милитаристките Съединени щати, които бомбардират Хирошима.

"С какво е велик съветският атом? С това, че е демобилизиран. Да, няма спор! У нас той свали военната униформа. Откакто пуснахме първата атомна електростанция, атомът облече работна униформа. Изотопите също са атоми в униформи на мирни работници", пише списание "Огоньок" през 1960 година.

Магазин "Изотопи" по това време работи вече цяла година.

Доставка от хора в пагони

Всъщност "Изотопи" никога не е бил обикновен магазин. Да започнем с това, че продават "стоката" не на всеки, а само на онези, които имат право на това. А тъй като обикновеният човек няма за какво да ходи там, не всички жители на Москва разбират какво и в какъв вид се продава. Любопитните посетители остават разочаровани: "Там беше пусто и скучно: нито страховит блясък на живак, нито монументалността на урановите блокове... Като в музей без изложба", спомня си Виктор от Москва.

Тук задължително изискват справка от работа, която потвърждава, че имате право да купувате подобни товари. Наричат я "документ, установяващ санитарната подготовка на потребителите за прием, съхранение и работа с указаната продукция". Това обикновено са представители на заводи, фабрики и научноизследователски институти.

Изотопите се продават в контейнери, които защитават от радиация. Те трябва да се върнат в магазина в рамките на 15 дни.

Продавачите имат длъжност на "научен ръководител на магазина" и вземат там само хора, които имат познания в сферата. По формата си "Изотопи" повече напомня на демонстрационна зала, отколкото на стандартен магазин с витрини, тъй като няма как да видиш директно продукта. Има записи в каталози и светеща таблица с указания какво има в наличност. При това товарите се доставят в магазина директно от министерството на вътрешните работи – хора в пагони.

Изглежда, предприятието трябва да е супер успешно и да работи дълго, имайки предвид търсенето на изотопи. През 1950-те има бум на радиоизотопната техника и уреди – отличават се с висока степен на простота и с ниски цени, като стават на практика синоним на думата "автоматизация". Но ситуацията се оказва не толкова проста и еднозначна.

Радиация за износ

В социалистическата планова икономика, където дефицитът е обичайно явление, доставките на изотопи страдат от непостоянство и проблеми с опаковките (и следователно с безопасното транспортиране). Тази радиационна заплаха повдига много въпроси в съветските пощи, които скоро се озадачават: а как да транспортират изотопите, без да има риск за околните? Още повече, че проблем в съветската система има не само с доставките на веществата, но и със защитното оборудване като оловни кутии и дозиметрически уреди.

Дефицит, проблеми с логистиката, с опаковката, транспорта, средствата за безопасност – всичко това разбива еуфорията около изотопите в Съветския съюз. Но не и извън пределите му. Съветските изотопи благодарение на големия си брой и ниската си цена са високо ценени на западните пазари.

Например 1 г изотоп с високо обогатяване може да струва няколко хиляди долара. Но освен от държавния монополист, който се занимава с износ на изотопна продукция, тя се изнася и нелегално от самите учени от различни съветски институти. На Запад с тях обикновено се разплащат за научно оборудване или за възможности за провеждане на изследвания в чуждестранни лаборатории с пълно подсигуряване на всичко необходимо. Такива сделки обикновено се оформят с договори за международно научнотехническо сътрудничество.

От 1990-те този износ има масов характер и с него се занимават вече частни и свързани с институтите компании. Магазин "Изотопи", между другото, също затваря малко преди разпада на Съветския съюз. През 1990 г. на негово място отваря първият в страната магазин за мигновени камери "Светозор" с полароиди.

А знаете ли как съветският "атомен човек" оцелява след смъртоносна доза радиация?