5 тайни на часовника на Кремъл

1. Класика на всеки три часа

Часовникът на Спаската кула изпълнява химна на Русия в 6 часа сутринта, по обед, в 6 часа вечерта и в полунощ. Репертоарът му включва и мелодията "Слався" на Глинка в 3 и 9 часа сутринта и в 3 и 9 часа вечерта. Така че камбаните му се чуват на всеки три часа. Главната камбана бие на всеки час. Именно нейният звън оповестява в страната Нова година и това се предава по всички телевизионни и радио- канали на Русия.

Първоначално курантите са изпълнявали ту Преображенския марш от времената на Петър I, ту неофициалния химн на Руската империя "Колко славен е нашият Господ в Сион", написан от Дмитрий Бортнянски.

"В СССР отначало опитаха да видят как ще звучи "Интернационалът" и "Вий жертва паднахте", но след 1938 г. камбаните на Спаската кула вече не са изпълнявали никакви мелодии с изключение на биенето на четвъртинките", казва звънарят на Московския кремъл и на храма "Христос Спасител", Константин Мишуровски. "Едва чак през 1990-те години бе взето решение, че камбаните ще изпълняват след четвъртинките и ударите за часове Химна на Русия и "Слався" на Глинка", допълва Мишуровски.

2. Това е петият часовник на Спаската кула

Първите куранти на Спаската кула (тогава тя се е наричала Фроловска) се появяват веднага след издигането ѝ през 1491 година. Данните за външния им вид не са се запазили и се знае само, че когато те са излезли от употреба, са ги продали като скрап на Спанския манастир в Ярославъл за 48 рубли. Нека да отбележим, че през XVII в. за 1 рубла е можело да се купи стадо овце.

Вторият часовник се появява по времето на управлението на Михаил Фьодорович, първият цар от династията на Романовите (1596-1645). За направата им е поканен английският майстор Кристофър Галоуей, който създава невероятно устройство. Стрелките на този часовник не се въртят, това прави циферблатът. Той е бил в небесен цвят и на него е имало калаени звезди и изображение на слънце. Лъчът на слънцето е била стрелката за часовете. Камбаната е биела на всеки час. По онова време часовникът е делял времето на нощно и дневно като се е ориентирал по изгрева на слънцето. Така на разсъмване часовникът е показвал 1 през деня, а на залез – 1 през нощта. През лялото е можело да има 17 часа и затова циферблатът е бил разделен на 17 части. При пожар през 1701 година часовникът изгаря.

Третите куранти са поставени през 1709 г. по заповед на Петър I и това вече е часовник от Холандия и е от съвременния тип. Царят въвежда в страната възприетия в Европа начин на отчитане на времето на денонощие. Тези куранти са имали 33 камбани, които са изпълнявали мелодии и са биели на всеки час. А освен това са оповестявали за пожари в града. През 1737 г. и те изгарят.

Четвъртите куранти са поставени вече при Екатерина II през 1770 година. Това е английски часовник, монтиран от германския майстор часовникар Фаций. Той се оказал с чувство за хумор и настройва на часовника мелодията "Ах, мой мили Августин", която е звучала около година, докато не излиза заповед да бъде спряна. Часовникът работи изправно няколко десетилетия и дори не е повреден силно при настъплението на Наполеон срещу Москва. Едва в средата на XIX в. състоянието му е определена като аварийно.

Съвременните куранти се появяват през 1852 г. благодарение на часовникарите от датски произход Иван и Николай Бутеноп. Те монтират нови черни циферблати на всички страни на кулата, сменят старите механизми и подбират по тоновете 35 нови камбани на кремълските кули.

По време на революцията от 1917-а часовникът е улучен от снаряд. Той е възстановен година по-късно по разпореждане на Владимир Ленин и работи и досега.

3. Механизмът тежи колкото 25 автомобила

Без камбаните механизмът тежи 25 тона и е съставен от няколко хиляди детайла. Висок е 3 метра, а диаметърът на зъбчатите колела е метър и половина. За точността на часовника отговарят 32-килограмово махало и три тежести с тегло от 160 до 224 килограма. Музикалният механизъм изглежда като меден цилиндър, който върти тежестите. Барабанът кара щифтовете да натискат клавишите, свързани с въжета към камбаните на звънарницата.

Главната камбана, която отброява часовете, тежи над 2 тона, а най-голямата "музикална" камбана - над тон.

4. Новите руски камбани са настроени според холандската

До неотдавна в курантите са се използвали 35 камбани, които с времето се налага да бъдат подновени. Сега в курантите работят 23 камбани. От старинните е останала само една, която бие на кръгъл час, а също и девет неголеми камбани, които отмерват четвърт час, плюс една голяма холандска, поръчана през 1990-те, същата която тежи над един тон.

През ноември 2020 г. на Спаската кула са поставени 12 нови камбани, които са отлети във Воронеж (в южната част на Русия) специално за този часовник. Повече от година майсторите настройват новите камбани според холандската: наложило се е някои от тях да бъдат изпилени отвътре, за да се понижи звукът, други дори са били отливани отново. В работата по настройките участва диригентът на президентския оркестър Евгений Никитин.

5. Нова година не настъпва с първия удар на кремълския часовник

Руснаците имат традиция в новогодишната нощ да пишат свое заветно желание на лист, да го изгорят, а пепелта да хвърля в чаша с шампанско, което трябва да успеят да изпият, докато московските куранти отброят дванайсетия час и възвестят настъпването на Нова година. Традицията е от съветски времена, когато по радиото са предавали точно време и нова година е настъпвала с последния сигнал. Традицията за новогодишни телевизионни обръщения към съветски граждани въвежда Леонид Брежнев през 1970 година, след което в цялата страна се предава отброяването на кремълските куранти.

Оказва се обаче, че Нова година в действителност настъпва не с последния удар на часовника, а 20 секунди преди първия удар, тоест с началото на камбанния звън. Ударите на камбаната са вече през започналия час.