С какво са награждавали в Червената (съветска) Армия?

Заради бушуващата гражданска война в Русия през първите години на съветската власт болшевиките не са имали нито време, нито ресурси за масово производство на медали и ордени, с които да бъде награждаван личният състав на Червената армия. Утвърденият през 1918 г. Орден на червеното знаме не е можел да се връчва на всички отличили се, затова е съществувала практика да се изказва благодарност на храбреците, като са им давани часовници, табакери, ботуши, седла, парчета плат, а понякога дори и скъпоценности на царската фамилия. В любимото воинско подразделение на Йосиф Сталин – 1-ва конна армия – е бил прието "за преданост към революцията" да се дават червени широки панталони (на руски шаровары).

Особено отличилите се червени пълководци ги е чакала по-разкошна награда - почетно революционно оръжие. Шашки с позлатени дръжки и поставени на тях релефни изображения на ордена "Червено знаме", а също и разкошни пистолети "Маузер" с изписаното име на отличения са получавали военачалници за успешно проведени операции. Практиката командващите да се награждават с оръжие в Червената армия идва от ненавистната царска Русия, но за това никой не е говорил на всеослушание. 

През 1934 г. в страната е учредено званието Герой на Съветския съюз - висша чест, с която е могъл да бъде удостоен военнослужещ от Червената армия (а също и волнонаемен). От 1939 г. на Героите, заедно с присвояването на званието, започват да връчват медал "Златна звезда" и "Орден Ленин". За целия период на Втората световна война 11 657 души са удостоени с тази висока награда. Маршал Георгий Жуков и ръководителят на страната Леонид Брежнев са били четири пъти Герои на Съветския съюз. За неподобаващо поведение (ако награденият например извърши престъпление) са могли да му отнемат званието.

Първата съветска награда от периода на Втората световна война става Орденът на Отечествената война, утвърден през май 1942 година. Той е връчван и на военнослужещи, и на воински съединения, отбранителни заводи и градове. През 1969 г. с този орден е наградено цялото словашко село Склабиня за неоценимата помощ на неговото население на съветските партизани по време на войната.

Орденът "Червена Звезда" се е връчвал на войници, командири, воински части и отделни кораби "за лична храброст и смелост в боевете, отлична организация и умело ръководство на бойните действия, за успешни бойни действия на воински части и съединения". Освен това в следвоенно време с него са награждавани сътрудници на Министерството на вътрешните работи и КГБ, а по време на афганистанската война и тежко ранени военнослужещи.

Най-разпространената награда за храбри редови и младши командири са били медалите "За бойни заслуги" и "За смелост". Наградата "За смелост" се е прилагала широко в наказателните батальони, където провинилите се са "изкупували вината си с кръв", но при все това са имали право на поощрение.

На проявилите се военачалници от висок ранг, генерали и маршали, са били връчвани орденът на Суворов и на Кутузов (малко по-малко почетен), неречени в чест на двама изявени руски пълководци от XVIII и XIX век. Сред чужденците, кавалери на ордена Суворов стават генерал Дуайт Айзенхауер, фелдмаршал Монтгомъри, албанският лидер Енвер Ходжа и югославският - Йосип Броз Тито. През 1950-те години орденът е връчен на краля и на последния принц на Камбоджа, а също и на императора на Етиопия Хайле Селасие.

Традицията командири от Гражданската война да се награждават с оръжие не е била единствената, заимствана от болшевиките от дореволюционна Русия. През 1943 г. е учреден "Орденът на Славата", който по статута и цвета на лентата почти напълно повтаря една от най-почитаните награди от времето на империята – "Георгиевския кръст", който, наистина, е имал не три степени на отличие, а четири. Най-младият кавалер и на трите степени на "Ордена Слава" става 17-годишният младши сержант Иван Кузнецов, който успешно и храбро се проявява при командването на разчет на артилерийско оръдие.  

Специална серия от медали се е връчвала на участниците в отбраната (както на военни, така и на цивилни) на някои съветски градове и цели региони: "За отбраната на Ленинград", "За отбраната на Москва", "За отбраната на Кавказ", "За отбраната на съветското Заполярие" и т.н. През юни 1945 г. са учредени медали за превземането на европейски градове като "За освобождаването на Варшава" или "За превземането на Будапеща". Най-масовият медал в СССР става "За победата на Германия във Великата отечествена война 1941-1945-а". С него са наградени 14 933 000 души.  

Съветският военноморски флот на СССР е имал свои аналози на наградите за сухопътните войски, наречени в чест на знаменити руски командири от флота. "Орденът Ушаков" е съответствал на "Ордена Суворов", а "Орденът Нахимов" – на "Ордена Кутузов". Единственият чужденец, удостоен с "Орден Ушаков", става британският адмирал Бъртрам Хоум Рамзи, командващ морските сили на съюзниците при десанта в Нормандия през 1944 година.

На партизаните, извършили подвизи в тила на врага, са връчвали "Орден Богдан Хмелницки", наречен в чест на хетмана на Запорожските войски, който оглавява освободителната война против полско-литовските власти в средата на XVII век. В резултат на неговите действия цяла Левобережна Украйна, заедно с Киев, влиза в състава на Руската държава. Струва си да отбележим, че този орден е можел да се връчва и на бойци, командири и части от редовната армия за храброст и успешно проведени операции.

Изключително "партизанска" награда става медалът "На партизанина от Отечествената война". Освен на съветски партизани, той е бил връчван на събратя, които са сътрудничели с тях от Чехословакия, България и Румъния. Освен това медалът е връчен на най-известната жена летец в Съветския съюз, командвала 101-и транспортен авиационен полк на Далечната авиация Валентина Гризодубова за организация на успешното и ефективно снабдяване на партизанските отряди в тила на врага. 

Много от медалите и ордените, учредени през 1930-1940-те години, продължават да се връчват чак до самия разпад на Съветския съюз. С тях са награждавани военнослужещи, отличили се по време на местни въоръжени конфликти, в които СССР участва. Освен това на участниците в бойните действия в Афганистан е даван почетен знак "На воина интернационалист" с гравировка "От благодарния афганистански народ". В при изтеглянето на съветските войски от страната през 1988-1989 години той е даван и на военнослужещи от Демократична република Афганистан.   

Някои съветски награди като "Ордена Кутузов", "Ушаков", "Суворов" и "Нахимов" остават в наследство и на съвременна Русия. Най-високото отличие си остава званието Герой, сега вече на Руската федерация.

Вижте още какво представлява Орден "Победа", най-скъпата военна декорация в света!