Защо Норвегия тайно изкопава останките на хиляди съветски войници

През лятото на 1951 г. Норвегия започва една от най-секретните операции в историята си, известна като операция "Асфалт". По време на тази операция тленните останки на хиляди съветски войници, погребани в различни части на страната, са ексхумирани тайно и откарани на единственото гробище на остров в Норвежско море. Какво е накарало ръководството на тази скандинавска страна да реши да предприеме такава стъпка?

Корените на конфликта

По време на Втората световна война около 100 000 съветски военнопленници са се намирали в Норвегия. Германците са ги използвали за тежки работи в добив на полезни изкопаеми и строителството на отбранителни укрепления, в случай че има десант на съюзниците.

Над 13 000 от тези военнопленници загиват и са погребани на няколко стотин гробища, основно в северната част на страната. След войната Норвегия и СССР заедно са следили тези могили да бъдат в надлежно състояние.

Само че с годините Студената война набира сила и заедно с нея нараства и подозрителността на Норвегия (страната се присъединява към НАТО през 1949 г.) към нейния източен съсед. Сътрудничество между двете държави предполага редовни посещения на съветски служители, делегации и дипломати на гробовете и в Осло се опасяват, че тези визити са възможност в Норвегия да проникват съветски разузнавачи. 

Не е било възможно да се следят всички съветски граждани, които се насочват към многобройните гробища, разпръснатите по норвежката територия. За да може да се контролира напълно този процес и да не се допусне в страната да бъде създадена широка и ефективна съветска шпионска мрежа, правителството на Норвегия решава да ликвидира тези гробове като се ексхумират тленните останки и бъдат транспортирани на гробището на остров Хиета. 

Операция "Асфалт"

Когато през лятото на 1951 г. започва Корейската война, усложнила още повече и без това обтегнатите взаимоотношения между Запада и Изтока, Министерството на обраната на Норвегия започва изпълнението на секретната операция "Асфалт". Тя дължи името си на самия начин на превозването на тленните останки – в чували за асфалт.

Ексхумацията се прави тайно и най-вече нощем. На много гробища се налага да се взривят паметници, защото иначе не може да се стигне до погребаните в тях.

Тор Стефенсен е един от участвалите в изравянето на тленните останки на съветски военнослужещи във Финмарк. "Събирахме тленните останки в чували. Навсякъде имаше крака, кости и ребра. Често те принадлежаха на различни хора и останките от един човек можеха да се окажат в различни чували. Труповете бяха пълни с пръст и вонята беше просто адска", разказва Стефенсен. По думите му мнозина от участвалите в операцията след това получават психически сривове.

Налага се трюмовете на товарните кораби, които докарват останки на съветски войници от различни места на Норвегия на остров Хиета, постоянно да се дезинфектират с хлор, сода каустик и фенол. Ян Броволд, който работи по разтоварването, си спомня, че корабите са били напълнени буквално догоре с чували с останки. "Всичко беше претъпкано до самия люк. Те лежаха като тухли от носа до кармата".  

Противодействие

Въпреки че операцията е тайна, през есента в пресата започва да изтича информация за нея. Скоро "Асфалт" предизвиква истински скандал в норвежкото общество. 

Движеща сила на протестите стават левите сили в страната и преди всичко Комунистическата партия на Норвегия. При все това и техните политически противници изразяват категорично отрицателното си отношение към действията на Министерството на отбраната. Лидерът на Консервативната партия Карл Йоахим Хамбро ги определя като "невероятно отвратителни".

Най-силно изразяват недоволството си жителите на регионите, където са правени ексхумациите. От края на Втората световна война е минало съвсем малко време и много норвежци все още помнят съветските военнопленници, на които са се опитвали доколкото могат да помагат с прехраната. Благодарение на тях по-голямата част от войниците на Червената армия успяват да преживеят плена си в Норвегия. 

Протестиращите обвиняват властта в оскверняване на гробовете и във варварщина. Те протестират пред сградата на парламента в Осло, а в град Му и Рана дори успяват да спрат ексхумацията.

Реакцията на СССР на препогребването също е силно отрицателна. Москва е информирана от норвежкото ръководство едва на заключителния етап на операцията. Официално пренасянето на тленните останки е обосновано с желанието да се облекчат съветските граждани, които посещават гробовете.

В протестни ноти съветските дипломати посочват, че става дума за "потъпкване на паметта на съветските войници" и за "недружелюбен акт по отношение на Съветския съюз". Особено възмущение предизвиква демонтажът, а в някои случаи и от унищожаването на надгробни паметници.

През зимата на 1951 г. операция "Асфалт" приключва. Тя обхваща около 200 могили из цялата страна. В крайна сметка, според данни на норвежкото външно министерство, на гробището на остров Хиета са транспортирани останките на 8804 съветски военнопленници и само 978 от тях са идентифицирани.

Макар че Съветският съюз и Норвегия продължават да си сътрудничат в поддържането на могилите на войници на Червената армия в тази скандинавска страна, взаимоотношенията между двете държави се влошават години наред.   

Разказваме ви още за големите очи (и уши) на страха: и мистериозните "руски подводници" в шведски води!