Как бюрокрацията години наред държи съветските хора на едно място

"В съветски времена човек без прописка (регистрация) се смяташе за безделник – с всички произтичащи последствия", казва за в. "Коммерсант" руският политик Сергей Миронов. "Когато бях на 17, бях регистриран в ленинградското предградие Пушкин, заедно с майка ми, баща ми и сестра ми. Когато реших да стана самостоятелен и да се преместя в Сибир за геоложки експедиции, казах на майка ми, че искам да се отпиша от апартамента. И тя ми отговори много мъдро: "Когато се установиш там, тогава ще те отпиша". Три седмици по-късно се прибрах гладен и без никакви пари, така че все още съм благодарен, че не ми позволи да го направя".

В съветски времена не можеш да получиш местожителство без прописка – разрешение за постоянно местожителство, което се поставя като печат в паспорта. В момента в Руската федерация няма такива разрешения за местожителство – само адресна регистрация (въпреки че хората често я споменават като прописка). Все още изглежда като печат в паспорта с настоящия адрес. Когато се местят от едно място на друго, руските граждани са задължени да се регистрират на новия адрес до три месеца. Не всички обаче следват това правило и в държавните институции, а дори и при онлайн пазаруването, често се задава въпросът: "Това прописката ви ли е или истинският адрес?"

Но по съветско време човек трябва да информира властите за преместването си не по-късно от три дни. И това важи дори за ваканция на морето.

Защо адресната регистрация е толкова важна за съветските хора и запазва ли се крепостничеството до 1980-те години?

От 1960 г. да живееш без прописка в Съветския съюз за повече от три дни е престъпно деяние, което се наказва със затвор до 1 година или 100 рубли глоба (те се равняват на месечната заплата на опитен инженер). Дори през 1967 г. обаче официалната статистика показва, че 37% от съветските граждани нямат паспорт. Защо? Защото според съветските закони паспорти се предоставят само на хора, които живеят в малък или голям град, както и в предградията.

Жителите на селата нямат паспорти, за да "се контролира прирастът на градското население". Това обаче предизвиква много неудобства. Те имат проблеми с работата, брака, приема в университетите и технически институти, както и с получаване и изпращане на писма и колети по пощата. Хората от селата не могат и да пътуват нормално – както вече споменахме, да живееш в СССР без прописка не е лесно. В резултат на това населението без паспорти просто остава там, където е, – работи в колхози и не се мести – това не ви ли напомня на начина, по който се третират селяните по време на крепостничеството?

През 1974 г. съветското правителство решава да даде паспорти на хората от всички категории – този процес обаче започва през 1976 г. и приключва едва в началото на 1980-те. Но дори с паспорти съветските хора се регистрират по настоящ адрес. Нека видим как работи прописката.

Паспортите се забраняват, а после се въвеждат отново

В Руската империя паспортите се появяват през XVIII век. От 1924 г. документи, наричани паспорти, се дават на селяни, които притежават строителни умения и биват извиквани в Санкт Петербург или други градове, за да се включат в строителни проекти. Освен това селяните, които напускат местожителството си, за да работят на друго място в страната, трябва да имат паспорт с тяхно визуално описание. През 1803 г. паспортите за селяните се издават с "адресен билет", който се дава от полицията. С тези документи вътрешното министерство контролира движението на селското население в страната – и предвижда неговото евентуално завръщане при съответния господар.

През 1903 г. Ленин пише: "Социалдемократите изискват пълна свобода на пътуване и търговия за хората – премахване на паспортите... Руският мужик все още е роб на официалните власти, защото не може да се придвижва свободно към градовете, нито свободно да посещава нови земи. Това не е ли крепостничество? Това не е ли потисничество?"

Естествено, веднага след като болшевиките завземат властта, те забраняват царската паспортна система – но приемат трудовите книжки – за да контролират населението и да откриват всички, които не работят. През 1925 г. в СССР за първи път е въведена нота за прописка: личните документи на съветските граждани се подпечатват по постоянен адрес. През 1932 г. паспортната система отново се въвежда напълно, а прописката е важна част от нея, която дава достъп на гражданите по местожителство до държавни услуги, включително медицинска помощ.

Както вече споменахме, почти всички съветски селяни нямат паспорти през 1930-те. До 1980-те селяните трябва да искат специално разрешение, за да напуснат селото си и да заминават да учат или работят в града.  

Развод за апартамент

Тъй като в СССР официално няма частна собственост, апартаментите, в които живеят гражданите, всъщност принадлежат на държавата, която ги "разпределя" сред населението – затова служи прописката. Властите контролират гъстотата на населението и санитарната норма. В действителност прописката е само документ (печат в паспорта), който удостоверява, че някой живее в конкретен апартамент. Ако си изгубиш прописката, губиш и покрива над главата си.

Руската актриса Ала Довлатова разказва следната история пред "Коммерсант": "След като се омъжила за баща ми, майка ми отишла да живее при него, като се регистрирала в неговата стая в комунален апартамент. Две години по-късно родителите на майка ми се преместили в собствен апартамент и опитали да оставят комуналната стая на нея, но получили отказ от властите: 'Дъщерята вече е отписана и живее със съпруга си! Държавата ще придобие стаята'. За да избегнат това, родителите ми се развели, след което майка ми се регистрирала в стаята в комуналния апартамент. Шест месеца по-късно се оженили отново."

Очевидно прописката в големите градове е нещо трудно за получаване – особено в Москва. Мнозина преминават през какво ли не, за да се сдобият с такава, и очевидно има и "бракове по сметка", които обикновено водят до огромни неудобства, когато въпросните бракове приключат. Но дори при "нормалните" бракове мъжът или жената от град, като Санкт Петербург или Москва, регистрират половинките си, които не са граждани, в своя апартамент. В крайна сметка те нямат проблем да останат в Москва – дори когато нещата приключат с развод,

През 1990 г. Комитетът за конституционен надзор на СССР признава, че "законът за порписката, който задължава хората да получат разрешение да живеят на конкретни места на територията на СССР, ограничава гражданското им право за свободно придвижване и свободен избор на местоживеене. Тези рестрикции [...] трябва да бъдат премахнати от законодателството".

Все пак през по-голямата част от 1990-те и 2000-те прописката си остава голям проблем. В Москва и Санкт Петербург има полулегални брачни агенции, които намират фиктивен съпруг или съпруга, родени в Москва с прописка, за да регистрират клиентите си в столицата. В момента тези, които живеят без регистрация, могат да получат само административна глоба ($30-40), а и освен това процесът по регистрация е много по-лесен, отколкото в съветски времена.

Там, където императорът ходи пеша: какво представляват тоалетните в царска Русия?