Как немци се сражават за СССР по време на Втората световна война

Съветските немци

До началото на войната в СССР живеят почти половин милион етнически немци. Основно това са потомци на колонисти, получили през втората половина на XVIII в. разрешение от императрица Екатерина II да се заселят на територията на Руската империя. Най-много немци се настаняват по Поволжието, където през 1923 г. за тях дори учреждяват автономна република.

Над 33 000 немци служат в редиците на Червената армия по време на нападението над страната от Вермахта. Първите месеци от войната съветската пропаганда демонстративно подчертава разликата между нацистите и "нашите немци", активно печата статии за геройските им подвизи, още повече че те не са никак малко.

Само в Брестката крепост, първа попаднала под ударите на противника на 22 юни 1941 г., се сражават десетки съветски немци: командир на 125-ти стрелкови полк е майор Александър Дулкайт, подполковник от медицинската служба е Ерих Крол, има още лейтенанти и редови. Старшина Вячеслав Мейер участва в първата успешна контраатака, положила началото на организираната отбрана на цитаделата.

Почти седмица 153-та стрелкова дивизия на полковник Николай Хаген задържа части от немския 39-ти моторизиран корпус в покрайнините на Витебск. Още 18 денонощия трябва да се сражават изцяло обкръжени, докато дивизията, почти без боеприпаси и гориво, не успява да пробие към своите. За този подвиг тя е една от първите в Червената армия, получила наименованието "гвардейска", а самият полковник е награден с орден "Ленин".

Зенитчик Хенрих Нойман успява да свали четири вражески бомбардировача и на 28 август за него излиза статия във в. "Комсомолская правда". По зла ирония на съдбата в същия този ден е издаден указ на Президиума на Върховния съвет на СССР "За преселване на немците, живущи в районите на Поволжието", която кардинално и трагично променя съдбата на това национално малцинство.

Не вдъхват доверие

Отношението на властта към съветските немци постепенно се променя с придвижването на немската армия в територията на Съветския съюз. Започват да се появяват съобщения, че в немските села в Украйна войските на противника са посрещани с хляб и сол. "Военните действия на Днестър показаха, че немското население стреля от прозорците и оградите по отминаващите наши войски", гласи донесението на командването на Южния фронт до Сталин от 3 август.

Въпреки хилядите немски доброволци, обградили сборните пунктове в надежда да заминат на фронта, и на масовия героизъм на онези, които вече са се сражавали с врага, в съветските немци започват да виждат само "петата колона" – реални или потенциални нацистки съучастници. В крайна сметка Сталин праща на народния комисар (министър) на вътрешните работи Лаврентий Берия предписание: "Трябва да ги изселим с гръм и трясък".

Съгласно указа "За преселване на немците" Автономната социалистическа съветска република на немците от Поволжието е обезлюдена. В най-кратки срокове стотици хиляди души са преселени в Сибир, Алтай и Казахстан. В следващите месеци депортация се осъществява и от други западни територии на СССР, които не са превзети от противника. На новото място много от преселниците са мобилизирани в така наречените трудови армии, заети с добив на полезни изкопаеми, дървосекачество и строителство.

В същото време започват масово да изтеглят немците и от фронта. На 8 септември излиза директива №35105 на Наркомата (министерството) на отбраната, според която следва "да изтеглят от частите, академиите, военноучебните заведения и учрежденията на Червената армия както на фронта, така и в тила, всички военнослужещи от редовия и ръководния състав от немска националност и да ги пренасочат във вътрешните окръзи за изпращане в строителните звена".

За много немци такова решение идва като гръм от ясно небе. В юлските боеве командирът на ескадрила Пьотр Гец сам на И-16 успява да разпръсне ескадрила вражески бомбардировчици над гр. Орша в Източна Беларус и е предложен за това за орден "Червена звезда". Но заради новата директива летецът, въпреки молбата му, е отзован от фронта и изпратен на сеч в Урал. Наградата му връчват там.

Продължение на борбата

Не всички от съветските немци се смиряват с перспективата да се окажат на работа в тила. Някои успяват да останат във въоръжените сили благодарение на същата тази директива №35105. Тя дава възможност на командирите и комисарите да ходатайстват в Народния комисариат по отбраната, за да могат подчинените им немци да останат в подразделенията, ако има нужда от това.

Някога помага упорството. Изпратеният в Сибир полковник Сергей Волкенщайн настойчиво се бори за връщане на фронта, докато през 1942 г. молбата му най-сетне е удовлетворена. В крайна сметка военноначалникът завършва бойния си път в Чехословакия със званието генерал-майор на артилерията и за образцово командване на артилерийска дивизия е награден със званието Герой на Съветския съюз.

През 1941 г. Пол Шмит, който работи на строежа на ЖП линии, избягва на фронта и взема името на свой приятел – азербайджанеца Али Ахмедов. Минометчикът служи цялата война и приключва със звание сержант в Берлин. Едва тогава разкрива истинската си биография, но благодарение на личното застъпничество на маршал Жуков срещу него не следват никакви санкции.

Не са малко и съветските немци в партизанските отряди. Със знанието си на немски език те са с цената на златото и често ги използват в разузнавателните и диверсионни операции. Един от най-ефективните партизански командири за цялата война е Александър Герман. Той става Герой на Съветския съюз и загива през 1943 година. На сметката на бригадата му се числят разгромът на 17 немски гарнизона, 70 общински управления, взривяването на 31 железопътни моста и ликвидирането на 10 000 вражески войници.

Дошли от другата страна

Броят войници от Вермахта, преминали на съветска страна по време на войната, не превишава няколкостотин. В СССР не им се доверяват особено и основно ги държат в тила, далеч от фронтовата линия.

Най-известният от гражданите на Третия райх, решили да се сражават за СССР, е ефрейтор Фриц Пол Шменкел. Комунист по политически възгледи, той дезертира от своите части и отива при съветските партизани, заедно с които успешно воюва няколко години. През 1944 г. Шменкел е пленен и убит от немците, а след още 20 години посмъртно му връчват званието Герой на Съветския съюз.

Много нацисти са убедени, че в Червената армия има подразделения, сформирани от немските военнопленници и хвърлени от руснаците в борбата с Вермахта. В Германия те са известни като "войската на Зайдлиц", на името на немския генерал Валтер фон Зайдлиц-Курцбах, попаднал в плен в Сталинград и решен на сътрудничество със съветските власти.

"На нашия участък от фронта, освен руснаците, е и войската на Зайдлиц, облечена в немски униформи с награди и червени ленти на ръкавите. Така трябва – немци срещу немци!", спомня си военнослужещият Алтнер Хелмут. Всъщност Сталин не вярва в надеждността на подобни формирования и тази идея така и не е реализирана.

Разберете още за това как германски "камикадзета" тероризират Червената армия!