ФОТОГАЛЕРИЯ: Вижте най-големия протестен митинг в историята на СССР

"Задачата на нашия митинг – обединение. Нека се обединят всички честни сили, да влязат всички демократични организации в единен антибюрократичен фронт", казва човек на име Гавриил Попов от камион-трибуна точно срещу Кремъл. Скоро след това той става първият кмет на Москва.

4 февруари 1990 г. влиза в историята като денят на най-масовия протест срещу съветската власт. Формулировката на Попов може да е много по-кратка: всъщност задачата на митинга е да се отмени монополът на КПСС върху властта. Към онзи момент това искане, съгласно проучване на общественото мнение, се поддържа от повече от половината население на страната, а в Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург) тази цифра съставлява 70%.

Недоволството се подклажда от обострящата се междунационалната обстановка в съюзните републики, огромните опашки, чудовищната бюрокрация и празните рафтове в магазините.

По оценка на властите на протеста присъстват около 300 000 души, а по оценка на организаторите – не по-малко от половин милион граждани.

За мобилизацията на такова количество хора във времена без интернет и социални мрежи помагат няколко десетки доброволци. Те разлепят незаконно отпечатани брошури, а тъй като печатниците все още се контролират от КГБ, с печатането помагат познати от институти, академии и други институции.

В 12 часа тълпата преминава Кримския мост, минава по "Садовое колцо" и се отправя към Кремъл. Едни от лузингите са: "Всичката власт на народа!", "Долу политическата полиция!", "С кого сте, Михаил Сергеевич?", "Руснаците не искат никакви погроми".

Сред ораторите е и бъдещият първи президент на Русия Борис Елцин.

Всъщност самият Михаил Горбачов прави възможен такъв масов протест срещу съветската власт (тогава той все още заема длъжността генерален секретар на партията, а президент става месец по-късно). Активността на демократите му помага да се бори с консерваторите в партията; той разбира, че за да прокара идеята си за многопартийност, се нуждае от подкрепа "отдолу нагоре".

Така че митингът е съгласуван. Всичко е от информативен характер, органите на реда могат само да осигурят безопасността на шествието, но не могат да го спрат – засягат се твърде много интереси.

Милицията стои по тротоарите и не се намесва.

Това е първият такъв митинг в центъра на града – по-рано митингите се провеждат само на стадион "Лужники". Тълпата е разнообразна – демократи, монахристи, анархисти. Впрочем според участниците те не се смятат за опозиция, а просто искат реформи и промени.

Резултатът от простеста е моментален. Няколко дни по-късно – на 7-ми февруари, разширеният пленум на ЦК на КПСС приема решение за отмяна на член 6-ти от Конституцията и разрешава многопартийността.

Прочетет как бюрокрацията години наред държи съветските хора на едно място!