Как две съветски жени подобряват световния рекорд за максимална скорост с вертолет (СНИМКИ)

На 13 август 1975 г. две съветски жени се качват на борда на Ми-24 (по класификация на НАТО Hind) с намерението да подобрят световния рекорд за максимална скорост с вертолет.

Преди голямото постижение обаче те преминават през много трудности.

"Летят като мъже"

Когато Галина Расторгуева и Людмила Полянска ускоряват вертолета с 4500 к.с. до 332 км/ч, като разбиват съществуващя рекорд, поставен от мъже, получават официално признание. По ирония на съдбата обаче то е формулирано отново в съпоставка с мъжествеността: "Летят като мъже".

Расторгуева и Полянска обаче трябва да работят много по-здраво от мъжете, не само за да постигнат мечтата си, а и за да получат шанс изобщо да летят.

Когато Галина Расторгуева е на 8 – през 1944 г., баща ѝ Виктор Расторгуев – летец-изпитател – я взема със себе си на борда на самолет, за да летят заедно.

На 17 години Галина тръгва по стъпките на известния си баща – който загива през 1945 г. по време на изпитателен полет, който се обърква; по-късно на него е кръстен кратер от тъмната страна на Луната, – и влиза в Московския авиационен институт.

Въпреки че Галина се дипломира като летец-инструктор, тя дори не си представя, че може да изкарва прехраната си, летейки. Вместо това работи като авиационен инженер в продължение на 5 години, преди да я приемат в друг авиационен институт, където се дипломира за пилот на вертолет.

Точно като баща си, Галина е наградена с oрден "Червено знаме" за работата си в авиацията и получава официално разрешение да се подготви са поставяне на нов скоростен рекорд.

Пътят на Людмила Полянска също е изпълнен със здрава работа и отдаденост. Тя пораства близо до летище, а баща ѝ я окуражава да се запише в авиоклуб, където се научава да лети с планер и парашут. Желанието на Полянска привлича вниманието на Галина Расторгуева, която си търси навигатор, втора жена в кабината, както и другарка в плана ѝ да подобри световния рекорд.

Поредица от рекорди

Лятото на 1975 г. носи успехите за всичката работа, която двете жени свършват в подготовката за историческия полет.

На по-леката версия на Ми-24, от която е премахнато всичкото въоръжение, двете поставят четири последователни рекорда при жените и два абсолютни рекорда.

Всеки полет, който подобрява рекорд, е тест за тях, както и за самата машина.

"Всеки полет беше много голямо изпитание за екипажа и машината. Веднъж по време на полет от 1000 км трябваше да останем в режим на излитане час и половина. По правило този режим не продължава повече от 5-6 минути. Вибрацията, причинена от скоростта […], плюс суровия въздух, прекъснаха подаването на гориво и то изтече в кабината, докато бяхме в позиция с нос надолу. Съсипа обувките ни и куфарчето на навигатора и воняхме на керосин. Но в онзи момент горивото беше малко, така че изкарахме късмет", казва Расторгуева.

Жените продължават да опитват въпреки техническите трудности. На 13 август 1975 г. Галина и Людмила достигат скорост от 332.646 км/ч на затворен 1000-км маршурт, надминавайки предишният рекорд (поставен от мъже) с около 84 км/час.

Общо те поставят 8 рекорда за летателна скорост и скорост на издигане на височина.

Вижте как руснаците създават своя собствена "Калифорния" в Китай!