В началото на XX в. подводниците стават неразделна част от въоръжените сили на водещите световни държави. Русия обаче има възможност да създаде подводен флот 200 години по-рано. Защо?
"Скрит съд"
Авторът на идеята да се построи съд, който да може да плава във вода и "тайно и да мине под самото дъно на военен кораб", е Ефим Никонов, който живее в началото на XVIII век. Обикновен дърводелец в корабостроителница, той няма никакво техническо образование. Освен това не умее нито да пише, нито да чете, но както се оказва, има добри способности в корабостроенето.
Николай Доброволский
Неведнъж Никонов изпраща на цар Петър I, записани чрез грамотни хора, предложения за подводен съд, който "със снаряди в тихо време в морето ще разбива кораби, поне десет или двадесет". За нещастие начинаещият майстор е готов да поеме пълна отговорност.
През 1719 г. монархът най-накрая обръща внимание на проекта и кани Никонов на лична беседа. Въпреки факта, че идеята изобщо не е нова (холандският инженер Корнелиус Дребел изпитва първата в света подводница в Темза още през 1620 г.), тя напълно поразява и пленява Петър. Той назначава Ефим за "майстор на скритите съдове", дава му работилница в Санкт Петербург и правото да избира помощници.
Public domain
Малък прототип е изпитан след 13 месеца на Нева. Съдът се потапя под водата от средата на реката и изплува на другия бряг. Второто гмуркане не минава толкова гладко - не успява да изплува. Царят лично участва в издигането на кораба на повърхността с помощта на въжета и заповядва, въпреки провала, да се създаде пълноценен модел.
"Морел"
Сергей Фадеев (CC BY-SA 3.0)
"Скритият съд" на Никонов е завършен през 1724 година. При маркировката му, чиновникът прави грешка в една буква, като изписва вместо "Модел" - "Морел". Подводницата остава в историята под това име.
Първата руска подводница напомня на голяма дървена бъчва с дължина 6 м и височина 2 м. Скрепена е с железни обръчи и е обшита с кожа.
В корпуса са вградени десет оловни пластини с напречни отверстия с минимален диаметър. Чрез тях в кожените торби навлиза баластна вода, която спомага за потъването на съда. При изплуване водата се изпомпва зад борда с помощта на медна бутална помпа. Тази подводница с екипаж от петима души се придвижва с весла.
Основното оръжие на "Морел" трябва да станат огнемети - "огнени медни тръби". Освен това се планира водолазът да излиза и със специални инструменти да поврежда корпуса на вражеския кораб. За него Никонов дори разработва "водолазен костюм".
Край на проекта
Bogdanov-62 (CC BY-SA
През пролетта на 1724 г. "скритият съд" преминава изпитания на Нева в присъствието на царя и офицерите от флота. Успешно се потапя на дълбочина 3-4 м, но внезапно удря дъното.
Херметизацията се нарушава и екипажът трябва спешно да бъде спасен. Но въпреки поредния си провал, Петър I не се разочарова нито от съда, нито от майстора и заповядва "никой да не го обвинява".
Смъртта на императора обаче скоро слага край на амбициозния проект. Останал без покровител, Никонов започва да получава много по-малко средства, материали и хора.
Последните изпитания на "скрития съд" са извършени през 1727 година. След като и те приключват неуспешно, Никонов е понижен от майстор до прост "адмиралтейски работник" и е изпратен от столицата в далечен Астрахан. В резултат на това Русия чака появата на своя подводен флот още няколко века.