Как изглежда спортът в СССР по времето на Йосиф Сталин

Практически от самото начало съветската власт пропагандира масовия спорт и развитието на физическата култура. За изграждането на новата държава са нужни силни и здрави работници, войници, селяни, поради което държавната система учи гражданите си на спорт от най-крехка възраст. Пазят се много агитационни плакати от различни години. "В здраво тяло – здрав дух", знаков и паметен лозунг в цялата страна.

Спортната пропаганда достига своя апогей вероятно през 1930-та година – грандиозните спортни паради се наблюдават от трибуната на мавзолея от Сталин, висшето партийно ръководство и почетни чуждестранни гости. Това са мащабни шествия със спортно-акробатични и силови номера, съветски знамена и огромни портрети на Сталин. И е трудно да се каже кое е повече – спортът или политиката. Един от най-големите паради е през 1945 г. и е посветен на Победата във Втората световна война. В шествието се включват над 25 000 атлети от 16 съюзни републики.

Ведомствени и доброволчески спортни дружества

Спортът в страната се развива чрез доброволчески спортни дружества: практически всеки колхоз, учебно заведение и предприятие си има свой собствен спортен отбор. Доброволческите дружества и синдикатите активно привличат нови членове. Например ако през 1928 г. само 53 000 селски жители са в спортни дружества, то към 1935 г. техният брой надхвърля половин милион.

Най-голямото доброволческо спортно дружество в страната е "Спартак", основано през 1935 г. от синдикатите на промишлените кооперации. Две години след създаването си, дружеството се състои от над 120 000 души. По-късно то обединява работници от търговията, леката и тежката промишленост, гражданската авиация, автотранспорта, образованието, културата, здравеопазването и много други области, а към 1950 г. в него вече има над 450 000 души.

Също така огромна част спортни дружества са ведомствени: например съществуващото и до днес "Динамо" е дружество на министерството на вътрешните работи (при Сталин - Народен комисариат на вътрешните работи - НКВД), а ЦСКА е "Централен спортен клуб на армията". За тях са построени спортни площадки, стадиони, басейни. За "Динамо" през 1928 г. е построен най-големият за времето си стадион в страната, който побира 25 000 зрители.

Военновъздушните сили също имат свой отбор – например ВВС в Московския военен окръг след войната се контролират от сина на Сталин - Василий. Той активно развива спорта и създава при ВВС на Московския окръг футболен, хокеен и баскетболен отбор.

Самият Сталин харесва футбола – заради него например през 1936 г. се организира мач на Червения площад, като върху паветата се слага килим от 9000 кв.м. Около Сталин и футбола се носят някои легенди: една от тях гласи, че в почивката на олимпийския мач през 1952 г., когато съветският отбор играе срещу Югославия, самият Сталин звъни и заплашва, че съветските футболисти нямат право да губят от "фашистите от Титовия отбор". Страхът, който това изказване насажда, води до равен резултат.

СССР и Олимпийските игри

Съветската власт дълги години е в сложни отношения с Олимпийските игри. Първата Олимпиада след Революцията се провежда през 1920 г., но Олимпийският комитет тогава все още не признава Съветска Русия. Следващите игри през 1924 г. са игнорирани от самия СССР – партията се отказва от участие в "буржоазното" мероприятие.

В СССР Олимпийските игри се считат за недобри до 1952 г. – в XV летни игри в Хелзинки съветските спортисти за първи път вземат участие и се нареждат на второ място по общ брой медали.

Поради идеологически проблеми съветските спортисти не участват и на световни и европейски първенства. Вместо това през 20-те и 30-те години в СССР се организират алтернативни състезания - Спартакиадата, кръстена на лидера на робското въстание в Древен Рим Спартак. На тези турнири се канят и спортисти от други страни, в които има социалистически и работнически организации.

Така през 1928 г. в Москва се провежда Всесъюзната Спартакиада, в която вземат участие над 7000 спортисти, включително над 600 чужденци от работнически спортни организации от 17 държави, от САЩ до Германия.

Свой спорт: от названия до видове

СССР се отказва не само от западните състезания. В рамките на кампания "за борба с низкопоклонничеството пред Запада", правителството дори променя много спортни термини на руски. Така например различните названия за удари в бокса също са заменени – ъперкът става "удар отдолу", а хук – "страничен удар", а в борбата френският суплес е преименуван на "хвърляне с огъване".

В СССР започват да мислят и за свои видове спортове. Така през 1930 г. в СССР забраняват източните бойни изкуства джиуджицу и джудо. На тяхно място измислят "идеологически правилен вид борба" – самбо (самоотбрана без оръжие). През 1960 г. този вид спорт дори е признат от световното общество и е включен в много турнири.

В СССР създават и своя игра на основата на волейбола – топката пак се хвърля през мрежата, но не трябва да бъде ударена, а трябва да бъде уловена. Това е игра за пионерчета и се нарича "пионербол".

Спорт и репресии

Въпреки активната популяризация на спорта много спортисти не избягват масовите репресии в края на 1930-те години. Тези, които са били на турнири в чужбина, лесно могат да бъдат обвинени в шпионаж, а срещу особено успешните има много доноси от завистници.

Стига се до абсурд: например ски клубът при Държавния университет по физическа култура, спорт, младеж и туризъм е обявен за терористичен – студентите скиори са арестувани, а ръководителят им е разстрелян.

По време на тренировка е арестуван рекордьорът в скока на височина Николай Ковтун. Той прекарва в лагери над 10 години само защото родителите му още преди революцията работят на Китайско-източната железопътна линия в Харабин. Срещу бившите работници на тази железница и техните семейства през 1930-те години започва кампания за "ликвидация на диверсионно-шпионските и терористични кадри".

Заради донос в ГУЛАГ попада и ръководителят на спортното дружество на профсъюзите "Спартак" Николай Старостин. Има легенда, че истинската причина за затвора на Старостин е победата на неговия футболен отбор в Купата на СССР през 1939 година. "Спартак" побеждава ведомствения клуб "Динамо", както и клуба с показателното име "Сталинец". Има още много такива истории за репресии в спорта.

Прочетете и какви планове кроят съветите за бъдещето на Червения площад?