Иван Мазепа
Иван Мазепа е един от малкото хора, които са се ползвали с безграничното доверие на Петър I. Като хетман (управник) на Левобережна Украина, която тогава е част от Русия, дълги години той служи вярно на монарха и за това получава от ръцете му висшата държавна награда - Ордена на Андрей Първозванни.
Само че неблагоприятното за Русия развитие на Северната война (1700-1721 г.) кара Мазепа да се замисли за перспективите да се отърве от властта на Москва и да създаде независима Украйна, в която той самият да управлява. След тайни преговори с шведския крал Карл XII през октомври 1708 г. хетманът явно преминава на негова страна.
Петър незабавно лишава Мазепа от всички титли и изключителни права, с които се е ползвал, а Руската православна църква го анатемосва. Голяма част от казачеството не подкрепя хетмана и остава вярна на царя. Когато на 8 юли 1709 г. шведските войски, а заедно с тях и неголемите сили на метежниците са разгромени край Полтава, Мазепа е принуден да избяга в Османската империя, където умира на 2 октомври същата година.
Генрих Люшков
Генрих Люшков е един от най-високопоставените дезертьори в цялата съветска история. Комисар от държавна сигурност 3-и ранг, началник на Управлението на НКВД в Далекоизточния край, той минава границата на създадената от японците марионетна държава Манджоу-Го в ранното утро на 13 август 1938 година.
През периода на масовите политически репресии в СССР, известния като "Големия терор" (1936-1938 г), Люшков активно се бори с "враговете на народа" в Далечния изток. В резултат на неговата дейност вълна от арести залива армията, органите на НКВД, партийния апарат и Тихоокеанския флот.
Нерядко през онова време обвинителят е ставал обвиняем. Когато през май 1938-а Люшков е отзован в Москва, той разбира, че най-вероятно не го чака нищо друго, освен съд и смъртна присъда. Тогава комисарят решава да бяга.
От Генрих Люшков японците получават уникална подробна информация за числеността и дислокацията на съветските войски в Далечния изток, разположението и състоянието на отбранителните укрепления, военни кодове, методи на работа в НКВД, опозиционните настроения в региона и във въоръжените сили и така нататък. След като получава тези данни, генералният щаб на императорската армия на Япония коригира стратегията си за бъдещата война с СССР.
На Люшков не му е било писано да преживее Втората световна война. Японците не са искали бившият комисар, който е научил много за японското разузнаване, да попадне в ръцете на СССР. На 19 август 1945 година той е ликвидиран.
Андрей Власов
Преди да стане предател номер едно на Съветския съюз, Андрей Власов минава за талантлив и перспективен военачалник. През 1939 г. той служи като главен военен съветник в Китай и Чан Кайши дори го награждава с ордена "Златен Дракон".
През първите катастрофални месеци от войната срещу Германия Власов действа смело и ефективно. Под неговото ръководство 20-та армия изиграва немалка роля за разгрома на германците край Москва през декември 1941 година.
През 1942 г. под командването на генерал-лейтенант минава 2-а ударна армия, която през лятото на същата година попада в обкръжение край Ленинград. Самият ѝ командващ е пленен и пратен в лагер. Там той решава да сътрудничи на германците.
Власов се оказва ценна придобивка за нацистите. Прославеният съветски генерал, преминал на страната на Хитлер, играе важна роля в пропагандната война. Цялото време след предателството си той посвещава на агитация сред военнопленниците войници от Червената армия, на привличането им на своя страна в името на борбата "за изграждане на нова Русия без болшевики".
Основната задача на предателя номер едно става обединението на всички създадени подразделения на руските колаборационисти в една Руска освободителна армия (РОА), начело на която той вижда себе си. Ръководството на Третия райх обаче дълго време се отнася подозрително към идеята да бъде създадена голяма обединена армия от съветски военнопленници и бави процеса. Власов получава свобода на действие едва в края на 1944 година, когато съдбата на нацистите, като цяло, е предрешена. В крайна сметка РОА така и не става значителна военна сила.
Генералът е пленен от съветските войски на 12 май 1945 г. на територията на Чехословакия при опит да се промъкне на запад до американските части. Заедно с група свои последователи той е обвинен в държавна измама и е обесен на 1 август 1946 г. в Москва.
Олег Пенковски
През 1960 г. полковникът от Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР Олег Пенковски моли група американски туристи в Москва да предадат в посолството на САЩ писмото му. В него той предлага своите услуги да събира тайни сведения и да ги предоставя на ЦРУ.
През следващата година по време на командировка в Лондон британските спецслужби MI-6 снабдяват Пенковски с цялото необходимо шпионско оборудване, включително портативен фотоапарат и специални радиостанции. Оперативният псевдоним, който получава полковникът, е "Герой".
Един от най-резултатните агенти на Запада в СССР, Олег Пенковски предава на спецслужбите на САЩ и Великобритания 11 фотоленти, на които са заснети 5500 документа с обем 7650 страници, съдържащи секретна информация за съветските въоръжени сили. Той съдейства за обезвреждането на 600 съветски разузнавачи.
През 1962 г. Пенковски е разкрит и арестуван от КГБ. На 16 май следващата година той е разстрелян заради измяна на родината.