- Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, в очакване на по-добри времена ви каним да следите съдържанието ни ДИРЕКТНО на портала Russia Beyond България
Иван Крамской
"Меланхоличността му, острият му ум, добрата му природа, слабостите и пороците – вечните спътниците на човека – всичко в него бе необикновено привлекателно", пише за стария си приятел великият руски поет Александър Пушкин (който започва работа в министерството на външните работи през 1817 г.).
Грибоедов се присъединява към дипломатическите служби като преводач през 1817 г. (той е полиглот и знае няколко езика). Включен е в мисията на Русия в САЩ, но отказва мястото. Вместо това прави по-стратегически ход и е назначен за секретар на царската дипломатическа мисия в Персия (днешен Иран).
Докато работи в Персия и съседен Кавказ, Грибоедов научава арабски, турски, грузински и персийски. Той участва в ключовите срещи и преговори при сключването и ратифицирането на Туркменчайския мирен договор, който слага край на Петата руско-персийска война през 1828 г. в полза на Руската империя (Русия и Персия се бият за спорни територии в Кавказ).
След това Грибоедов е изпратен като посланик в Иран и този път приема високия пост. Но по пътя му към Техеран, където трябва да се срещне с иранския шах, се случва трагедия. Грибоедов активно помага на пленени руски граждани да се завърнат в родината. Той е от хората, които винаги протягат ръка на нуждаещите си. През късния януари на 1829 г. пристига отчаян зов за помощ от две арменки, които са в харема на персиец. Опитите на Грибоедов да ги спаси отприщват много гняв срещу самия него.
На 30 януари 1829 г. тълпа, подстрекавана от мюсюлмански фанатици, атакува руската мисия в Техеран. Грибоедов е убит, заедно с всички служители на руското посолство. Оцелява само старши секретар Иван Малцов. Като хитър и боязлив човек, той опитва да убеди Грибоедов да го последва и да се скрие някъде. Мъжът, написал "От ума си тегли" обаче е човек на честта: "Руските благородници не си играят на криеница", отвръща Грибоедов.