- Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, в очакване на по-добри времена ви каним да следите съдържанието ни ДИРЕКТНО на портала Russia Beyond България
Николай Богацкий
През 1882 г. Горчаков е назначен като първи секретар на руската дипломатическа мисия в Лондон. Тъй като владее три езика, няколко години по-късно е местен в Рим, Берлин, Флоренция и Виена като съветник в руското посолство. Кариерата му се развива стремглаво до 1856 г., когато е назначен за външен министър при Александър II (който поема трона след смъртта на Николай I през 1856 г.).
Това се случва след срамното поражение на Русия в Кримската война и унизителния за нея Парижки договор (според който Русия няма право на военни бази в Черно море). В резултат на това Русия губи способността си да влияе на европейската политика. Външният министър поема по трънлив път с цел да свали ограниченията, наложени от Парижкия договор.
Най-голямото предизвикателство пред Горчаков при новата му министерска длъжност е да преосмисли основните принципи на международните отношения на Русия с останалия свят. Горчаков, свободомислещ човек от най-висша класа, остава в историята с вечната си фраза: "Русия е упреквана, че се е изолира и мълчи пред факти, които не са в хармония нито със закона, нито с правосъдието. Казват, че Русия се сърди. Русия не се сърди, тя се съсредоточава".
При Горчаков външната политика на Русия прави пълен обрат от така наречения "благороднически интернационализъм" към идеята за защита на националните интереси на страната. През 1866 г. Горчаков е назначен за императорски канцлер на Русия (предшественикът му граф Неселроде, който подписва Парижкия договор, дори не говори руски).
Също като гросмайстор, Горчаков винаги трябва да е два хода напред в играта. През 1870 г., когато поражението на французите във войната срещу Прусия става неизбежно, Горчаков информира европейските сили, че Русия отказва забраните, наложени ѝ след Кримската война, и си спечелва правото да разположи флот в Черно море. Това бетонира ключовото му наследство от две десетилетия начело на външното министерство като висш дипломат на страната.
Горчаков заема длъжностите си на външен министър и канцлер до 1882 година. Като влиятелен политик също така се твърди, че играе решаваща роля за формирането на политическото кредо на германския канцлер Ото фон Бисмарк.