Един единствен път в историята над Кремъл се издига знамето на САЩ. Не, това не е сцена от филм или някаква лоша шега. Флагът е развят по заповед на съветския генерален секретар и е брулен от вятъра в продължение на цели девет дни – пред очите на целия народ.
Другарят Никсън
През май 1972 г. се случва най-знаковото събитие в рамките на т.нар. "разведряване" – едно временно, но дългоочаквано понижение на градуса на агресията между САЩ и Съветския съюз. Става въпрос за първата в историята официална визита на президента на САЩ Ричард Никсън на съветска земя.
Посещението е предшествано от поредица от събития, продължили пет години. През януари 1967 г. САЩ и СССР постигат споразумение да работят съвместно по проекта "Аполо-Аполон" – т. нар. "ръкостискане в космоса" между двете държави за съвместно пилотиран полет в космоса. През юни същата година в САЩ пристига съветският премиер Алексей Косигин, а през декември в съветската Академия на науките се появява Институт по проблемите на САЩ и Канада, който по-късно е провъзгласен за "развъдник на либерализма". През 1969 г. в Хелзинки започват съветско-американски преговори за ограничаване на стратегическото въоръжение, а през септември 1971 г. между Кремъл и Белия дом е отворена "гореща линия". С други думи, двете супер-държави се убеждават, че на надпреварата в ядреното въоръжение трябва да бъде сложен край възможно най-бързо – и започват да градят мостове.
В крайна сметка се стига до първата официална визита на президент на САЩ в СССР. Датите и дневният ред са съгласувани. Но в последния момент се появява пречка: САЩ осъществяват масиран обстрел на двата най-големи града във Виетнам – Ханой и Хайфонг. Реакцията на СССР е тревожна.
Анатолий Черняев – високопоставен служител в международния отдел на ЦК на КПСС, си спомня, че е в кабинета на Брежнев, когато той получава обаждане от премиера Косигин с думите: "Виж колко нахален стана Никсън! Копеле! Слушай, Льоня, дали да не отложим визитата му? Това би било истинска бомба!". Брежнев възразява с думите: "Бомбата си е бомба, но на кого ще навреди тя повече?". Москва очаква Никсън на 22 май 1972 година.
Знамето над Кремъл и стая с изглед
На летище "Внуково" високопоставеният гост е посрещнат от дясната ръка на Брежнев, Николай Подгорни, премиера Косигин и самия Брежнев.
Съветската страна е изпипала всичко до най-малкия детайл, чак до гледката и вида на летището. Генералният секретар иска летището да не е "голо". Ето защо, освен официалните лица и почетния караул от представители на трите рода войски, както е по протокол, на пистата е събрана и тълпа от младежи. Първоначалният план младежите да държат плакати с надписи от рода на "Дружба" и "Не воювайте, а търгувайте" е отхвърлен и е решено те да развяват само американски и съветски знаменца.
От летището кортежът на Никсън се отправя към Кремъл по строго начертан маршрут. Както си спомня известният преводач и глас на СССР на официалните преговори с Вашингтон Виктор Суходрев, Ленинският проспект и останалите улици, водещи до Кремъл, също са осеяни със съветски и американски знамена.
"Нямаше обаче 'възторжени' тълпи от московчани, каквито обикновено се събираха при срещи между представители на приятелски държави. Нещо повече – не бяха допуснати дори случайни минувачи по тротоарите. Всичко това беше договорено предварително", пише Суходрев. Никсън е настанен в Кремъл, в апартамент до Оръжейната палата, където за първи път в историята над Кремъл е издигнато знамето на САЩ.
Самият Никсън обаче обръща внимание на пустите улици едва при еднодневната си визита в Ленинград (днешен Санкт Петербург): навсякъде, където минава кортежът, той не вижда дори един случаен минувач, а всички околни улици са блокирани от камиони. А когато се връща в Москва и решава да посети баптистка църква (както е по план), забелязва, че сред присъстващите има само млади мъже.
Както става ясно по-късно, на обикновените миряни е забранено да се приближават до църквата в този ден, а вътре са изпратени единствено сътрудници на КГБ в цивилни дрехи. И това е една от дребните мерки по подготовката: в Москва например, за да осигурят по-добра гледка от апартамента на Никсън в Кремъл, е разрушен цял един исторически район. Целта е да не се закрива панорамната гледка към класическа сграда от XVIII век.
Ядрено оръжие и Pepsi
Ричард Никсън прекарва общо девет дни в Русия. Животът в Кремъл си има своите ограничения: единственото място, където той може да говори с помощниците си, без да го подслушват, е в президентската лимузина, докарана от САЩ. Но визитата се отплаща.
На 29 май, в последния ден на посещението, Брежнев и Никсън подписват осем сериозни документа, включително Договора за ПРО и Договора САЛТ-1, споразумение за ненамеса във вътрешните работи на двете страни, двустранен договор за сътрудничество в областта на науката, космоса, медицината и опазването на околната среда.
Един от резултатите от посещението е и договорът между съветското правителство и компанията Pepsico в Сочи да бъде построен завод за производство на "Пепси" в замяна на ексклузивно право фирмата да продава водката "Столичная" в САЩ. Между другото, за този изгоден договор се конкурира и Coca-Colа, но в СССР от края на 1940-те години марката е символ на "покварения Запад", а за Pepsi по онова време се знае малко.
Съветските ученици се надяват, че ще бъде построен и завод за дъвки, но това така и не се случва. Разведряването на отношенията между САЩ и СССР приключва през 1979 г. – с изпращането на съветските войски в Афганистан.