Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Михаил Горбачов е роден през 1931-а, година, през която Сталин със своята "желязна ръка" се опитва да ликвидира селячеството като класа: забранява частното стопанство, създава колхози и подготвя нови действия на терор против несъгласните. Тогава никой не е могъл дори да се представи, че след шест десетилетия ще бъде разрешено частното предприемачество, 15 републики в състава на СССР ще получат независимост, а Съюзът ще престане да съществува. И всичко това заради момчето от ставрополско село в Северен Кавказ.
Горбачов като дете, 1935 г.
Getty ImagesГорбачов расте в обикновено селско семейство. В детството и юношеството си работи на полето с комбайн и затова много добре е знаел какво е това сталинска колективизация. Междувременно един от неговите дядовци е оглавявал колхоза и поради тази причина ужасите на колективизацията като глад, арести и заточение подминават семейството.
Михаил и Раиса Горбачови
Getty ImagesСлед войната (четири месеца германците окупират неговото село) Горбачов завършва училище с отличие, става комсомолски активист и дори получава орден на Трудовото червено знаме за това, че е помагал на баща си, който е комбайнер, да събере рекордно висока реколта.
Впоследствие този опит ще му помогне. Горбачов ще стане министър на селското стопанство на СССР. Преди това обаче без външна намеса ще влезе в най-добрия ВУЗ в страната - в юридическия факултет на МГУ - и тогава, по думите му, ще започне неговият "дълъг, продължаващ с години процес на преосмисляне на историята на страната".
През 1950 г. той ще се запознае с бъдещата си съпруга Раиса, която става негов верен съратник и най-добър приятел. Вдигат сватба в столовата на студентското общежитие през 1953 година.
Горбачов и Фидел Кастро, 3 април 1989 г.
APПартийната кариера на Горбачова се развива стремително. Той си издейства лоялност от "вторите и третите хора" в страната, а след това и от самия Леонид Брежнев, пък и с държавния глава има добри отношения. Номенклатурчиците негласно го наричат "стопанина от Ставропол".
16 декември 1984 г.
APГорбачов оглавява страната през 1985 година. Той се отличава силно от мнозина свои предшественици на поста генерален секретар, които не са можели да се похвалят нито с крепко здраве, нито с бистър ум. Младият (54 години за политбюро са били юношеска възраст), здрав, откровен, образован Горбачов, който не се страхува да си общува директно с хората на улицата, става симпатичен на Запада и на съветските хора, които жадуват за промени. Франсоаз Саган казва за него: "Прекалено неочаквано нормален човек".
"Като се съгласих тогава да приема по същество висшия държавен пост на генералния секретар на ЦК на КПСС, аз разбирах: повече не бива да се живее така и няма да си позволя да остана на този пост, ако не бъда подкрепен при изпълнението на кардинални промени", спомня си Горбачов. И промените настъпват стремително.
Първото, което той прави, е да обяви "битка за трезвеност", като започне антиалкохолна кампания. По онова време проблемът е голям за страната, която буквално умира от водката и нейните сурогати.
След като оглавява страната, той се среща с президента на САЩ Роналд Рейгън. Лидерите на двете държави за първи път от много години си стискат ръцете. Това е началото на края на Студената война и ядреното въоръжаване. Новата реалност се развива стремително.
Горбачов лишава КПСС от конституционния статут на монополист в политическата система и прави масова чистка сред редиците ѝ. В страната започват да се провеждат избори по демократичен образец, със закон е ликвидирана цензурата и са погребани други болезнени практики, като монопола на държавата върху външната търговия.
След това той ще се срещне пак не веднъж с американски лидери. "Този младеж е самата перестройка!", казва за него Буш-старши.
На 7 април 1988 г. Горбачов започва изтеглянето на съветските войски от Афганистан.
След още две години изиграва ключова роля за падането на Берлинската стена и повторното обединение на Германия. През март 1990 г. той става първият (и както се оказва, единственият) избран на демократични избори президент на СССР.
"В знак на признание за водещата роля в мирния процес" през 1991-а Горбачов получава Нобелова награда за мир и завинаги остава в историята.
Само че политиката на ненасилие и демократизация вътре в страната има своите последици – връхлита я буря от междунационални конфликти. Главният упрек към Горбачов и досега е разпадането на Съветския съюз.
След 1991 година и оставката той напуска голямата политика, учредява Горбачов-Фонд и Международен зелен кръст и става остра опозиция на първия президент на Руската федерация Борис Елцин. През 2014-а пред студенти от МГУ той признава своята отговорност за разпада на Съветския съюз: "Полагах усилия да го съхраня, но не можах да го направя. <...> Ето за това нося отговорност. Мен никой не ме е отстранил от работа, аз сам напуснах, защото не можах да се справя".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си