В края на 1920-те години новото съветско правителство решава, че всички частни селски ферми трябва да бъдат обединени в т.нар. колективни стопанства или колхози. Властите смятат, че колхозите са необходим инструмент за засилването на индустриализацията в една по онова време основно селскостопанска държава с предимно селско население.
Колективизацията се осъществява за сметка на естествената самоорганизация и начин на живот на селяните. Милиони са подложени на репресии, глад и лоши условия на труд.
Въпреки това много хора подкрепят новия подход. Милиони вярват в новите съветски идеали и с желание се трудят неуморно за общото благо.
За да подсилят положителния имидж на колективизацията в общото съзнание на съветския народ, властите прибягват до услугите на изтъкнати фотографи, чиято задача е да оформят желания образ на живота в съветските колхози. Някои снимки може и да са спонтанни, но на други определено им личи, че са нагласени.
Тези фотографии показват една идеализирана визия на съветските колхози от средата на 1920-те до края на 1930-те години.
Горната снимка на колхозничка е дело на съветския фотограф Георги Петрусов. Петрусов първоначално е любител, но превръща снимането в своя професия и става успешен фотограф по време на Втората световна война, като влиза в падналия Берлин с ариергарда на Червената армия.
Тази фотография с впечатляваща дълбочина и балансирана композиция показва фермери на обяд в един работен ден. Петрусков прави тази снимка през 1934 година. Като се имат предвид трайните и опустошителни последици от съветския глад през 1932-33 г., нагласената снимка е много показателна за времето, което цели да улови. Тя обаче е и страхотен пример за съветската пропаганда.
Тази снимка на знаменития съветски фотограф Евгений Халдей, автор на емблематичната снимка на съветски войник, който издига знамето на СССР над Райхстага, показва Прасковя Ангелина – прочута работничка, смятана за една от първите трактористки в страната. Ангелина се превръща в символ на технически образованите съветски работнички.
Тази снимка на еленовъди се приписва на Варфоломей Тетерин – известен и влиятелен фотограф, работещ за съветския режим. Той е на щат в Централния комитет на КПСС и може да си позволи да заобикаля правилата и разпоредбите, ако това ще му осигури добра снимка. Руският Север е основната територия на този фотограф.
Тази снимка на щастлива колхозничка, озаглавена "Нова жътва", е дело на Иван Шагин, който по-късно става военен фотограф и един от водещите експерти по цветна фотография в СССР.
Шагин е автор и на тази нагласена, но безспорно естетична фотография на редица трактори на полето.
Аркадий Шайхет е известен именно с творбите си, посветени на съветската индустриализация през 1920-те и 1930-те години. Снимката му, озаглавена "Крушката на Илич", на която е изобразено селско семейство, разглеждащо крушка, която значително ще подобри живота им, става символична.
Тази снимка изобразява цикъла на живота в един съветски колхоз, където възрастните работят на полето в името на светлото бъдеще на новото поколение.
Фотографът Аркадий Шишкин документира живота в съветските колхози и в съветското село. Той прави портрети на селяни, снима селския живот, животни и т.н. Някои от фотографиите му – като тази, озаглавена "Реколтата трябва да бъде прибрана навреме" – служат на съветската пропаганда.
Тази снимка на Шишкин показва как съветските селяни отиват да работят на полето.
Тук колхозници прогонват колак – богат селянин, който има частно имущество и не иска да приеме промените, донесени от руската Революция.
Тази снимка показва как селяните гласуват за създаването на колхоз.
Тази снимка на жени на жътва е дело на фотографа Анатолий Скурихин.
И на финала, тази снимка показва работнички, които четат съветски вестник на полето.