Кои световни лидери са най-добри приятели на Съветския съюз?

Мао Дзъдун (Китай)

1 от 5 червени звезди

Със сигурност председателят Мао (1893-1976), който основава Народна република Китай през 1949 г., е един от великите приятели на СССР. По време на гражданската война в Китай СССР с готовност подкрепя комунистическите сили на Мао, а самият Председател посещава Москва през 1949 г., като отсяда в къщата на Йосиф Сталин и подписва споразумение за дружба и взаимопомощ.

По-късно обаче Мао е силно разочарован от СССР – след като Никита Хрушчов отрича култа към личността на Сталин и обявява, че Москва ще съществува мирно със западните капиталисти, те вече не са приятели на непримиримия Председател. От края на 1950-те та чак до смъртта на Мао СССР е смятан за един от враговете на Китай, също толкова заклет, колкото и САЩ – двете сили дори влизат в сблъсък.

Ким Ир Сен (Северна Корея)

3 от 5 червени звезди

Преди да стане богоподобен владетел на КНДР (сериозно, след смъртта му през 1998 г., той е обявен за вечен лидер, така че технически той все още е на власт), Ким старши се противопоставя на японците – които окупират Корея през 1910-1945 г. – като партизански боец. Този път го води до СССР. В началото на 1940-те той се бие с японците в редиците на Червената армия. Доста съветско, нали?

Нещо повече – той толкова харесва военния си начин на живот, че Съветите в общи линии са принудени насила да го вкарат в политиката, тъй като виждат в негово лице добър вариант за министър на отбраната. "Искам да командвам полк, след това дивизия… защо ми е това (политиката)? Не знам нищо за нея и не искам да се занимавам с нея", оплаква се той. Но по-късно драстично сменя мнението си.

Когато Корея е освободена (и незабавно разделена на съветска и американска сфера на влияние), Ким Ир Сен завзема властта стъпка по стъпка, като изтласква останалите лидери, включително съветските. По време на управлението му, макар че Пхенян се радва на икономическа и военна помощ от СССР, Ким поддържа тясно сътрудничество и с Китай и постепенно подменя марксизмо-ленинизма с националистичната идеология "Чучхе”. Заради това му даваме само три от пет звезди. Извинявай, Ким.

Хо Ши Мин (Виетнам)

3 от 5 звезди

От 1920-те Хо Ши Мин (1890-1969) е заклет социалист, който проповядва марксизма и като виетнамски емигрант посещава СССР през 1923 г., когато се среща с Лев Троцки. По-късно той основава Виетнамската комунистическа партия (която все още управлява страната) и оглавява антиколониалното движение.

Хо Ши Мин така и няма време да посети Москва отново: битките с французите, а след това и с проамерикански настроения в Южен Виетнам му отнемат твърде много време. Но съветските му другари помагат на правителството на Хо Ши Мин, като го смятат за основния съюзник на СССР в Индокитай. Съветските учени дори помагат за балсамирането на Хо и го полагат в мавзолей, като този на Ленин в Ханой след смъртта му – чест, запазена за малцина, както сме убедени, че знаете.

Гамал Абдел Насер (Египет)

4 от 5 звезди

Най-популярният арабски лидер на своето време, символът на арабската борба за независимост, египтянинът Гамал Абдал Насер (1918-1970) не е комунист: нещо повече, той е против Комунистическата партия в Египет и забранява дейностите ѝ. Това обаче не му пречи да стане най-добрият приятел на СССР в Близкия изток: във войните между арабските държави и Израел Москва подкрепя арабите и осигурява на Насер финансовата помощ, от която има нужда.

"Западните сили правеха всичко възможно да накарат Египет да навлезе в тяхната зона на влияние, но ние силно се противопоставихме на подобна политика", казва Насер в разговор с Хрушчов през 1958 година. "А СССР се отнася искрено към арабите, което виждаме на базата на нашия опит в приятелските отношения".

Върхът на романса на Насер с Москва е достигнат през 1964 г.: когато посещава Москва, Никита Хрушчов настоява да му бъде присъдено най-високото отличие на СССР – титлата "Герой на Съветския съюз". Насер, изглежда, е доста доволен от тази чест. Това приятелство обаче не трае дълго: скоро след смъртта му през 1970 г. Египет сменя политическия курс и става проамерикански.

Ерих Хонекер (Източна Германия)

5 от 5 звезди

Помните ли онзи графит с бащината, но страстна целувка между Брежнев и Хонекер на Берлинската стена? Е, другарят Брежнев със сигурност е целувал много световни лидери, но Хонекер (1912-1994), който оглавява Източна Германия през 1971-1989, е специален случай: едва ли има по-лоялен просъветски лидер в цяла Източна Европа.

Заклет комунист, Хонекер прекарва осем години зад решетките по време на режима на Хитлер. След това, след разделянето на Германия, той гради страхотна кариера в управляващата Германска единна социалистическа партия, като замества Валтер Улбрихт на лидерското място. До падането на Берлинската стена Хонекер управлява ГДР с железен юмрук – и благословията на Москва. Едва с идването на Михаил Горбачов този съюз се разпада.

И разбира се, Хонекер също е "Герой на Съветския съюз"!

Фидел Кастро (Куба)

5 от 5 звезди

Ако другарят ти е готов заради теб да започне Трета световна война, която най-вероятно би довела самия него и цялата му страна до ядрен холокост, смятаме, че това си е една доста здрава връзка (и пълна лудост). Това иска да направи Фидел Кастро (1926-2016) в името на комунизма: по време на Кубинската ракетна криза през 1962 г. той в общи линии умолява Хрушчов да не отстъпва на американците и да ескалира кризата още повече, отказвайки да премахне съветските ракети от Куба, които американците смятат за директна заплаха.

Хрушчов не е доволен от този подход и казва с раздразнение пред сътрудниците си: "Не мога да повярвам какво прави Кастро… Вчера ни писа с предложение да започне ядрена война… Да не си е загубил ума? Или може би няма ум?".

За щастие трагедията е избегната. Кастро (който така и не чува думите на Хрушчов) остава верен съюзник на СССР в Латинска Америка: кубински доброволци участват във войните в Третия свят на страната на просъветските сили (гражданската война в Ангола е най-яркият пример – Кастро изпраща да се бият там над 50 000 кубинци), а Фидел посещава СССР многократно (дори няма нужда да споменаваме, че и той е провъзгласен за "Герой на Съветския съюз"). Ел Команданте обаче надживява повечето си съветски другари (Хрушчов, Брежнев, Андропов), както и самия СССР: той се разпада през 1991 г., а Кастро умира 25 години по-късно.

А знаете ли кои чуждестранни лидери и знаменитости са се качвали на трибуната на мавзолея на Ленин?