Как американски и съветски учени се борят с полиомиелита

Полиомиелитът всъщност е толкова стар, колкото и хълмовете. Египетска гравюра върху камък, датираща от около 1403-1365 г. пр.н.е., е уловила осакатен млад свещеник с тежки деформации на краката, които са индикатор за полиомиелит. Хората са преживявали болестта в различни епохи. Едва през 1908 г. австрийските лекари Карл Ландщайнер и Ервин Попер стигат до заключението, че полиомиелитът всъщност е вирусна инфекция. Приема се, че индустриалните и социалните революции допринасят силно за разпространението ѝ.

Епидемията от полиомиелит в  САЩ

В края на 1940-те години огнищата на полиомиелит в Съединените щати осакатяват средно 35 000 души годишно, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC). През 1952 г. САЩ вече отчитат колосалните 57 628 случая. Все повече деца от различни възрасти се поддават на заразната болест, която причинява спинална и дихателна парализа.

"И накрая, катаклизмът започна - чудовищното главоболие, обезсилващото изтощение, тежкото гадене, бушуващата треска, непоносимата мускулна болка, последвани след още четиридесет и осем часа от парализа", такава картина описва Рот в своя твърде реалистичен роман.

Това обаче не е първото огнище на полиомиелит в САЩ. През 1916 г. Ню Йорк за първи път е тежко засегнат от болестта. Само в Голямата ябълка загиват над 2000 души, предимно деца. В национален мащаб броят на жертвите достигна най-малко 6000, а хиляди други са обречени да бъдат парализирани за цял живот. През 1921 г. бъдещият президент на САЩ Франклин Д. Рузвелт е диагностициран с детски паралич или полиомиелит.

Паниката и страхът нарастват както сред възрастни, така и сред деца. Епидемията от полиомиелит се засилва през летните жеги, което води до затваряне на басейни, паркове и други обществени места, посещавани от деца.

Тогава нелечимата болест осъжда жертвите си цял живот да ходят с патерици или да остават в инвалидни колички. За полиомиелита тогава не се е знаело много, освен че е силно инфекциозно заболяване, което се разпространява чрез контакт между хората, от човек на човек.

През 50-те години на ХХ век полиомиелитът става глобална заплаха за здравето, надвиснала широко в Съединените щати и СССР, разпространявайки се като горски пожари в Европа, Азия и Африка.

В началото на 50-те години първата ваксина срещу полиомиелит е разработена от американския лекар пионера Джонас Солк (чиято майка е имигрирала в САЩ от Русия). Тази ваксина съдържа "убит" полиомиелит и запазва способността да имунизира пациентите без риск да ги зарази. Ваксината се прилага чрез инжектиране. За да се увери в ефективността ѝ, Солк първо ваксинира няколко доброволци, включително семейството си, трите си деца и  самия себе си.

Всичко е наред и ваксинираните започват да произвеждат антитела срещу болестта. През 1953 г. полиовирусът, причинил болестта, е видян за пръв път през електронен микроскоп. През 1954 г. започват тестове върху един милион "пионери на полиомиелита", сред които има деца на възраст между шест до девет години. През следващата година е установено, че ваксината е безопасна и ефективна за приложение при хора. Нещата се объркват ужасно през 1955 година, когато около 200 000 деца са ваксинирани срещу полиомиелит с ваксината на Салк, произведена от калифорнийската лаборатория Cutter, съдържаща неактивиран жив вирус. Това предизвика около 40 000 случая на полиомиелит - 200 деца остават парализирани, а 10 умират.

Ваксинациите срещу полиомиелит се възобновяват малко след трагедията, която е известна като инцидента Cutter. Според CDC фаталният инцидент води до създаването на "по-добра система за регулиране на ваксините". 

И все пак, докато средният брой на случаите на полиомиелит в САЩ е възлизал на 45 000 преди да започне прилагането на ваксината на Солк, в началото на 60-те години този брой вече се е понижил до едва 900. Солк, който никога не е патентовал своята ваксина, не е единственият учен, постигнал пробив в изследванията за ликвидиране на полиомиелита. Американският микробиолог Алберт Сабин също изиграва жизненоважна роля за ликвидирането на полиомиелита.

Сабин, който е роден в Белосток (тогава част от Руската империя) и емигрира в Съединените щати със своите полско-еврейски родители през 1921 година, възприема различен подход. Той прави своята ваксина от "жив" полиомиелит.

Основното му предимство е, че може да се прилага перорално. Изтъкнатият учен успява да изолира мутантна форма на вируса на полиомиелит, неспособна да причини болестта и следователно безопасна за въвеждане в човешкото тяло. Този авирулентен вирус прави чудеса като с е размножава бързо в червата, изтласква смъртоносните форми на полиомиелита и осигурява търсената защита от болестта. Полиомиелитната ваксина на Сабин е избрана за масова имунизация поради лесното ѝ приложение и ниските разходи. И най-сетне ваксината на Сабин притежава способността да прекъсва веригата на предаване. За първи път е тествана извън САЩ в края на 50-те години.

Огнища на полиомиелит в СССР

През 1929 г. честотата на полиомиелит в СССР е най-ниската в Европа - 0,54 на 100 000 души (в Германия - 1700, в Дания - 6300, в Швеция – 15 400). Първите огнища на полиомиелит в Съветския съюз са регистрирани през 1949 г. в балтийските държави (Латвия, Естония и Литва, които тогава са републики на СССР), в Казахстанската ССР и в Сибир. В средата на 50-те години в страната са установени между 10 000 и 13 000 случая на инфекцията. Към 1958 г. честотата на полиомиелит в СССР е достигнала 10,66 случая на 100 000 души от население (с други думи 22 000 души са били заразени с полиомиелит). Това означава, че броят на случаите на полиомиелит в САЩ е бил около три пъти по-голям.

За да се противопоставят на заплахата, властите създават в страната Изследователски институт за полиомиелит, а водещият съветски микробиолог Михаил Чумаков (учен герой, изолирал вируса, причиняващ енцефалит, пренасян от кърлежи) става негов основател.

През януари 1956 г. съветските вестници официално съобщават, че Чумаков, съпругата му ученият Марина Ворошилова и микробиологът от Ленинград (сега Санкт Петербург) Анатолий Смородинцев заминават на посещение в САЩ, "за да се запознаят с методите за лечение на полиомиелит и подготовката на ваксината на д-р Солк".

Съветските учени пристигат в САЩ, за да проучат ваксината на Солк, но се случва така, че Чумаков настига Албърт Сабин. Лошото познаване на руски и английски не пречи на двамата учени новатори да намерят общ език. Чумаков кани Сабин в СССР (Солк също получава покана, но я отказа).

Сабин посещава Москва и Ленинград през лятото на 1956 година. След завръщането си той подава молба до Държавния департамент на САЩ за разрешение да изпрати отслабени щамове на полиомиелита в СССР. Въпреки опасенията, че Москва ще ги използва за създаване на биологични оръжия, разрешението все пак е издадено. След като получават щамовете, съветските изследователи създават първите ваксини като използват именно тях и започват опити. Първо върху себе си, по-късно, както винаги, върху членовете на семейството. Първото дете, получило ваксината в СССР, е петгодишната внучка на вирусолога Анатолий Смородинцев.

През 1956 г. производството на инактивирана полиомиелитна ваксина на Солк започва в Изследователския институт по полиомиелит, ръководен от Чумаков.

Учените също търсят одобрение за клинични изпитвания на ваксината на Сабин.

"Родителите ми успяха да убедят Сабин да им предаде щамовете, за да направят жива ваксина в СССР. Мисля, че майка ми беше инициатор на този проект. Всичко стана без формалности, родителите ми донесоха щамовете буквално "в джобовете си" и Изследователският институт по полиомиелит бързо произведе жива ваксина в СССР. Проблемът беше в изпитанията: всички се страхуваха, че "живите" вируси ще бъдат по-опасни от "убитите". Смородинцев, напротив, беше доказал, че такива вируси са напълно безопасни", спомня си по-късно синът на Михаил Чумаков, Константин.

"Микоян (Анастас по това първи вицепремиер на СССР – бел. ред.) имаше много внуци и беше силно притеснен от епидемията от полиомиелит. Баща ми го убеди, че изпитанията са необходими, като каза, че поема пълната отговорност за техния резултат. Първите опити са направени в Естония [Естонска ССР], където честотата на полиомиелит е висока. Резултатът беше отличен и броят на новите случаи рязко спадна. Изпитанията продължиха в други региони на страната. По-късно започна кампанията за масова ваксинация и ужасната инфекция беше практически елиминирана в цялата страна", казва Константин Чумаков.

Михаил Чумаков предлага да направи ваксината под формата на хапчета бонбони, за които не са необходими инжекции.

Производството на ваксината срещу полиомиелит, която представлява бонбони, скоро започва в Москва. До края на 1960 г. е ваксинирано цялото население на възраст под 20 години в СССР или 77 милиона души.

Към 1961 г. около 80% от населението е ваксинирано. Честотата на полиомиелит намалява повече 200 пъти и се е понижава от 560 случая през 1963 г. до само 60 случая през 1967 година. През следващите години честотата на полиомиелит продължава да спада и е само спорадична. През 70-те години на миналия век са регистрирани между 18 и 69 случая на полиомиелит и  СССР е обявен за свободен от болестта.

Вижте още как СССР помага на Япония да пребори смъртоносния вирус!