Коя е първата жертва в съветската космическа програма?

През 1960-те години Съветският съюз и САЩ са в напрегната космическа надпревара. Всяка от двете страни иска да покаже своето превъзходство срещу идеологическия си враг.

На 16 март 1966 г. американците изпълняват първото успешно скачване в космоса по време на космическия полет "Джемини 8". Те правят това ръчно и Съветите нямат търпение да "отвърнат на удара", като казват, че могат да извършат първото автоматично скачване в космоса още на следващата година. За съжаление, бързината им води до първата жертва на съветската космическа програма.

Ново ръководство

През 1967 г. съветските космически конструктори се готвят за изстрелването на "Союз-1" и "Союз-2", които трябва да извършват скачване в космоса.

Смъртта на главния съветски космически конструктор Сергей Корольов през 1966 г. възпрепятства подготовката на триумфалното изстрелване. Корольов е изключително влиятелна фигура в съветската космическа програма, която би могла да предотврати последвалата катастрофа, като не определи по принуда срок, който да угоди на политическото ръководство на СССР.

Но Корольов умира и оставя своето Опитно конструкторско бюро №1 - водещата съветска институция, която стои зад съветските усилия в проектирането на ракети и изучаването на космоса - на своя наследник Василий Мишин. За съжаление, новият ръководител на съветската космическа програма ще бъде добре запомнен с една от най-големите трагедии, която се случва под негово ръководство.

Проблеми на "Союз-1"

Или новият главен конструктор няма достатъчно власт, за да се противопостави на съветското политическо ръководство, което е жадно за нови съветски научни постижения, или наистина иска да ускори изстрелването на "Союз-1". Но космическият кораб не е добре подготвен за полета, който въпреки това се провежда на 23 април 1967 година.

На този ден "Союз-1" е готов за изстрелване. На борда е полковник Владимир Комаров, опитен космонавт, за който това е втора космическа мисия. Тогавашната знаменитост от световна класа Юрий Гагарин е назначен за резерва, в случай че Комаров не успее да излети.

Проблемите започват скоро, след като злощастният космически кораб навлиза в земната орбита. Един от двата слънчеви панела не успява да се разгърне, както е планирано, и липсата на електричество води до неизправност на оборудването. Системата, която е отговорна за навигацията на кораба спрямо Слънцето, също излиза от строя.

Комаров се опитва ръчно да промени орбитата на космическия кораб, но вместо това предизвика нежелано въртене около оста на кораба, което само се засилва при неговите отчаяни опити да го спре.

Бидейки свидетел на множеството на технически неизправности на борда на кораба, контролният център отменя планирания полет "Союз-2", който трябва да се скачи със "Союз-1", и започва работа по безопасното връщане на Комаров на Земята.

Проблем с парашута

Опитният космонавт трябва ръчно да навигира кораба обратно на Земята, за да може да кацне на определена локация. Комаров прави това успешно и е много близо до благополучно завръщане, когато една от най-основните системи излиза от строя.

Пилотният парашут не освобождава основния и капсулата се удря силно в земята. Ударът убива Комаров, който така енергично се бори за живота си и успеха на мисията.

Когато спешните служби пристигат на място, те откриват пожар, който местните жители опитват да потушат.

През 1987 г. на мястото на катастрофата е издигнат паметник на Комаров.

Знаете ли, че преди половин век руски роувър каца на Венера!