Пет НЕУСПЕШНИ опита на терористи да убият Александър II - Царя Освободител

Опит №1: отклонен изстрел

На 4 април 1866 г. император Александър II излиза през северната порта на Лятната градина в Санкт Петербург, където е на разходка. Малка група минувачи спонтанно се събират на разстояние, за да видят как императорът върви към каретата си. Един от тях, 26-годишният Дмитрий Каракозов, стреля. За щастие, 28-годишният селянин Осип Комисаров, който работи като шапкарски чирак, случайно спасява императора.

"Видях как един мъж се втурва през тълпата", спомня си Комисаров. "Не можех да спра да го гледам, но след това го забравих, когато се появи императорът. Изведнъж видях, че е извадил пистолета си и се прицелва". Императорът спира за миг до каретата си, за да си облече палтото. Тогава Комисаров удря ръката на Каракозов, отклонявайки изстрела във въздуха. Свидетел на инцидента е руският генерал Едуард Тотлебен, който е в тълпата и по-късно потвърждава участието на Комисаров в случката.

"Почувствах се тъжен и ми стана болно, защото хората ми умираха, затова реших да унищожа злия цар и сам да умра за скъпия си народ", гласи прокламация, намерена в джоба на стрелеца Дмитрий Каракозов. Тълпата го задържа и императорът го пита: "Защо се опита да ме застреляш?". "Ти излъга народа си – обеща му земя, но не му я даде", отвръща Каракозов, като визира забраната на крепостничеството от 1861 г., но всъщност има предвид, че след това селяните са принудени да изкупят земите си от държавата. Каракозов се оказва член на терористичен кръг, планирал да предизвика революция чрез убийството на императора.

Каракозов е изправен пред съда и екзекутиран по-късно през септември 1866 г., а спасителят на царя Осип Комисаров получава наследствена благородническа титла. На вечерта на деня, в който спасява императора, Комисаров е приет в Зимния дворец, а Александър II го прегръща и поздравява.

Опит №2: взривено оръжие

През май 1867 г. Александър II и синовете му Владимир и Александър (бъдещият Александър III) са в Париж, за да присъстват на Световното изложение. Един ден, когато императорът, синовете му и император Наполеон III са в карета на излизане от хиподрума "Лоншан", 21-годишният поляк Антон Березовски се затичва към каретата и стреля по императора отблизо.

Пистолетът на Березовски обаче се взривява и ранява ръката му, а самият изстрел е отклонен и попада в един от конете. Березовски незабавно е заловен от тълпата. При разпита той прави пълни самопризнания и твърди, че е планирал да убие императора в името на освобождението на родната му Полша. По онова време Полша е част от Руската империя. Едва 4 години по-рано, през 1863 г., там насилствено е потушено въстание срещу руското владичество. Семейството на Березовски е пратено в изгнание и той иска да отмъсти. Полякът прекарва 40 години в трудов лагер и е освободен през 1906 година.

Опит №3: стрелба по императора в движение

На 2 април 1879 г. император Александър II е на ежедневната си разходка около Зимния дворец, без никаква охрана. Александър възприема този навик от баща си Николай I, който почти винаги се разхождал из столицата съвсем сам, а синът му продължава тази традиция, въпреки че срещу него са вече правени два опита за убийство.

На крайбрежната улица на Мойка 32-годишният благородник и бивш държавен служител Александър Соловьов стреля по императора от разстояние 12 стъпки. Той е член на "Земля и воля" (Земя и воля) – революционна организация, която по-късно ражда първия терористичен кръг "Народная воля". Първият изстрел не уцелва императора, на когото му се налага да бяга, за да се спаси (това се случва може би за първи път в руската история!).

Соловьов преследва Александър II по улицата и прави още два изстрелва от по-късо разстояние. След третия изстрел жандармерист хваща Соловьов и го удря със сабята си толкова силно, че тя се огъва! И все пак Соловьов успява да стреля още веднъж и бяга, като петият изстрел е насочен към тълпата, която го преследва. Накрая е заловен.

Според публикуваните самопризнания на Александър Соловьов той действал сам, но "в духа на програмата на неговата партия". Обесен е три дни по-късно в Санкт Петербург пред очите на 70 000 души.

Опит №4: взрив във влака, който се обърква

Членовете на "Народная воля" знаят, че през ноември 1879 г. императорското семейство и свитата му ще пътуват обратно към Санкт Петербург от почивка в Крим през Москва и искат да взривят влака им. Влакът на императора обикновено се движи 30 минути след първия влак, в който са неговите вещи и антуражът му: слуги, придворни дами и т.н.

Терористите залагат три бомби по маршрута на императорския влак: първата е край Одеса, втората – край Александровск в Запорожка област (Украйна), а третата край – Москва. Влакът обаче сменя маршрута си и не минава през Одеса. Втората бомба при Александровск не се взривява.

Нататък по пътя в Харков влакът с антуража закъснява по технически причини, така че императорският влак минава първи –а терористите не знаят това! Така че те пускат първия влак да мине и се прицелват във втория. На 19 ноември бомбата избухва точно където и когато бунтовниците искат – под четвъртия вагон на втория влак. Но това е грешният влак! Вместо вагона на Александър II е взривен вагонът с плодовете, така че, за щастие, никой не е убит.

Опит №5: неуспешен взрив в двореца

Членовете на "Народная воля" се опитват да елиминират император в дома му – Зимния дворец. През септември 1879 г., още преди неуспешното нападение над влака, 22-годишният бивш селянин и настоящ революционер Степан Халтурин кандидатства за работа като дърводелец в Зимния дворец, което му осигурява стая в мазето на сградата. Без да бъде забелязан и проверяван от охраната, през февруари 1880 г. той вече е натрупал 32 кг динамит в мазето.

На 5 февруари 1880 г. Халтурин го запалва в стаята си – два етажа под гостната, където императорът планира да вечеря с принц Александър фон Хесе (наследник на принц Филип и брат на жената на Александър – императрица Мария). Принцът обаче закъснява с половин час, а Степан Халтурин не знае за това. Така че взривът убива 11 охранители на долния етаж и ранява 56 души. Императорът и семейството му обаче остават невредими.

Степан Халтурин успява да избяга и продължава терористичната си дейност. Обесен е в Одеса през 1882 г. заради участието си в убийството на военен прокурор в Киев. Халтурин успява да запази самоличността си в тайна до самия край.

 * * *

Има още два опита за убийството на Александър II, които така и не се реализират. При първия под моста, където се очаква императорът да мине с каретата си, е заложена бомба, но терористът, който трябва да я запали, обърква момента и не е там в точния час.

Вторият провален опит е планиран точно за 1 март 1881 г. – терористите изграждат подземен тунел под улицата, където се очаква да мине каретата на императора. Те искат да заложат мина, но маршрутът на каретата е променен. Този път бунтовниците от "Народная воля" знаят това и решават да атакуват императора с ръчни гранати – опит, който за жалост е успешен – прочетете повече за тази история тук.

А знаете ли защо в България императорът е по-почитан, отколкото у дома?