3 истории за спортисти, репресирани по времето на Сталин

На 30 юли 1937 г. е подписана заповед на НКВД №00447 "За операция по репресиране на бивши кулаци, престъпници и други антисъветски елементи". Тя слага началото на т.нар. Голям терор. В категория "други антисъветски елементи" може да попадне всеки – според различните доноси хората биват заподозрявани в шпионаж и дори в подготовка на заговор срещу Сталин.

За година и половина са арестувани повече от един милион души, около 700 000 са разстреляни, а останалите са изпратени в ГУЛАГ. Огромна част от тях се занимават със спорт.

Основателят на шахматното движение Василий Русо умира в лагер

Василий Русо е художник и скулптор. Но именно благодарение на него СССР става шахматна държава и създава толкова много шампиони.

През 1900 г. младият Василий Русо идва от провинция Одеса в столицата Петербург, за да учи в Художествената академия. Той случайно попада в ресторант "Доминик", където се играе шах. Научава се да играе сам и отначало е запленен от играта шашки, "тази коварна, измамно проста и същевременно толкова мистериозно сложна игра".

След Гражданската война Русо се озовава в Москва и през 1920-1923 г., по негови спомени, той "работи по популяризирането на шахмат и шашки в Москва". През 1924 г. председателят на Висшия съвет по физическа култура и спорт Константин Мехоношин кани Русо да поеме организацията на движение по шахмат и шашки в целия Съветски съюз.

Ентусиастът Русо не само открива множество кръжоци, но и организира шампионат по шахмат и шашки, Всесъюзната секция по шахмат и шашки, като издава и списание, посветено на тези спортове, пише помагала и е истински фен на работата си.

По време на Големия терор обаче Мехоношин е разстрелян. Той е един от съратниците на Лев Троцки - най-големия враг на Сталин в партийната борба. В края на 1930-те години Сталин решава да се отърве от всички троцкисти.

По този нелеп повод е арестуван и Русо. Шахматистът е осъден на пет години в лагер. От тежката работа в дърводобива и изключително оскъдното хранене, което става още по-зле с избухването на Втората световна война, здравето на Русо се влошава и той умира през 1942 г. - малко преди да изтече присъдата му.

Рекордьорът, прекарал 10 години в лагерите

Николай Ковтун има забележителни данни по природа - на 17-годишна възраст той участва в първите си състезания по лека атлетика и без никаква подготовка скача 1,70 м на височина и повече от 6 м на дължина.

От провинциалния Ростов на Дон, където Ковтун тренира и учи в институа, той е повикан в Москва. Треньорът е възхитен от неговия талант и дори конкурентите му го смятат за гений: той скача блестящо както на височина, така и на дължина. Три тренировки са му достатъчни да усвои скок с пръчка и веднага показва отлични резултати.

През 1937 г. Николай Ковтун е първият съветски състезател на висок скок, преодолял границата от 2,01 метра. Треньорът му е уверен, че ще постави нов рекорд, но през същата година Николай е арестуван точно по време на тренировка.

В жилището му е направен обиск, а на жената на "врага на народа" - с бебе на ръце, е наредено да напусне Москва и дори да се отрече от съпруга си, но тя не го прави.

Ковтун е осъден на 10 години в лагер и е изпратен да изтърпи наказанието си в Далечния север в лагерите в Норилск и Воркута, известни с ужасните условия на труд при екстремни студове, както и с оскъдната си храна.

Защо арестуват младия спортист? Няма късмет с родното си място... Ковтун е роден в китайския Харбин, град на границата с Русия. Родителите му строят там китайско-източната железница. След революцията Съветите я продават на китайците и хиляди строители се завръщат в родината си. През 1937 г. внезапно всички "харбинци" и техните семейства са обявени за шпиони, като се твърди, че извършват диверсионни дейности за Япония.

След десет години лагери и глад, през 1947 г., Ковтун все пак се събира със семейството си. През цялото това време жената на "врага на народа" не е наета на работа никъде, а заради войната цари глад. Скоро обаче Ковтун е "залят" от нова вълна репресии, през 1948 г. е издаден държавен указ за изпращането на "особено опасни държавни престъпници" в доживотно изгнание в отдалечени части на страната. Така искат да "скрият" бившите затворници, които са свидетели на ужасите на Големия терор.

След смъртта на Сталин Ковтун е реабилитиран. Той работи като учител по физкултура, а по-късно отваря и зала за лекоатлети в института по физкултура. Реабилитирани са и неговите рекорди, които по-рано са изтрити от историята на спорта.

Тенисистът Арчил Мдивани е разстрелян

Арчил Мдивани играе тенис от дете. През 20-те години на миналия век това е спортът на елита, а бащата на Арчил, Буду Мдивани, е назначен за търговски представител на СССР във Франция. Арчил ходи при него и гледа европейски тенис, който е доста по-смел от съветския. Арчил демонстрира видяното на корта в СССР и събира пълни зали. Той се мести в Ленинград, става многократен шампион и един от най-добрите тенисисти на 1930-те години.

Аполитичният Арчил обаче също страда от произхода си. Баща му е бил болшевик и високопоставен партиен служител, който неведнъж е изпращан на важни постове зад граница. В началото на 1920-те години обаче той подкрепя Ленин, а не Сталин, по въпросите на националната политика на партията, а след смъртта на Ленин минава в абсолютна опозиция на Сталин - на страната на Лев Троцки. В края на 1920-те е арестуван и лежи три години, а това отново му се припомня при Големия терор.

През 1937 г. бащата, майката и братята на тенисиста са арестувани, влизат в "списъците за разстрел" като особено опасни "вредители", които трябва да бъдат разстреляни без съд.

Има една легенда, че коварният сталински съратник Лаврентий Берия решава да направи номер на тенисиста и обещава да освободи семейството му от затвора, ако играе на турнир. Арчил играе с последни сили и печели, но на банкета след играта разбира, че уговорката е лъжа и семейството му няма да бъде пуснато. Той избухва и пред всички казва на Берия, че в семейството му не може да има "враг на народа". Берия не може да прости подобна дързост.

Скоро Арчил е арестуван. Той е осъден на разстрел за връзката си с ръководителя на контрареволюционната троцкистка организация Буду Мдивани (т.е. за връзката си със собствения си баща), а също така е обвинен в подготовка на покушение срещу Берия.

А знаете ли защо Николай II абдикира от руския трон?