Имало ли е в Руската империя вице-царе?

Този материал е отговор на въпрос, зададен от един наш читател: "Кой би заел мястото на руския цар, ако той е зле или участва в битка? [...] Например кой заема мястото на Петър I по време на Великото посолство?" Ако имаш въпроси за руската история, култура или ежедневие - не се колебай да ни пишеш на info@rbth.com.

Краткият отговор е: никой не би могъл в действителност да заеме мястото на руския цар при вземането на решения. Петър Велики обаче се опитва да предостави на правителствената институция правото да взема решения, които обикновено са израз на царската воля. Само че начинанието му търпи неуспех.

Кой поема отговорността, когато руският цар се разболее?

През октомври 1900 г. император Николай II се разболява от коремен тиф и известно време е толкова слаб, че се пораждат опасения, че може да умре. По време на боледуването му никой не взема решения вместо него - единствената тема на дискусия във висшите кръгове е кой ще го наследи. Историкът Игор Зимин пише, че се формират два лагера - единият застава зад великия княз Михаил Александрович, брат на Николай, и иска той да бъде новият император. Другият лагер настоява да се изчака, докато императрица Александра Фьодоровна, която тогава е бременна, роди - с надежда, че това ще бъде момче и че може да бъде обявено за наследник.

В крайна сметка Николай се възстановява. Защо обаче нито един човек, нито пък държавна институция не може да взема решения вместо царя, когато той е болен? Отговорът е: отговорност. Не забравяй, че в Русия царете са били помазани - те участват в специална религиозна церемония по време на коронясването си. Тази церемония създава идеята, че на царя се дава специална власт и отговорност и той е единственият, който наистина може да взема решенията за благосъстоянието и самия живот на своите поданици - руския народ.

Кой поема контрола, когато царят отсъства, защото участва в битка?

През 1547-1552 г. Иван Грозни командва московската армия в няколко кампании срещу Казанското ханство. Очевидно "правителството" на московското царство, Болярската дума, остава в Москва, а боляринът Иван Морозов-Поплевин, който е в напреднала възраст, е поставен "начело" на Думата. Само че централното звено - изпълнителната служба на царя и главните му съветници - тръгват с него. Същата практика продължава през XVII век и през годините на Руската империя.

Защо Петър Велики решава да създаде Управляващия сенат?

На 20 ноември 1710 г. Османската империя обявява война на Русия. Петър решава лично да ръководи кампанията срещу османците и очевидно се опасява за живота си. Това потвърждава Юл Юст, датският пратеник в Русия, който пише, че малко преди да замине, Петър представя тогавашната си годеница Екатерина на сестра си и племенниците си и им казва, че "те трябва да я приемат за негова законна съпруга и руска царица. [...] Царят даде да се разбере, че ако умре, преди да успее да се ожени, дори и след смъртта му те трябва да я приемат като негова законна съпруга". Този път царят наистина се страхува за живота си и решава да създаде институция, която да го замести в случай на внезапна смърт.

Докато е във военни кампании преди 1711 г. (например руско-шведската (Северна) война, която все още е продължавала), Петър поверява държавните дела на различни съветници. Само че точно преди да замине да се сражава с османците, на 5 март 1711 г., той официално сформира Управляващия сенат.

Първият сенат се състои от девет души. "Всеки трябва да се подчинява на техните заповеди, сякаш това са мои заповеди под заплаха от тежко наказание или смърт", пише Петър. Той оставя и насоки какво Управляващият сенат трябва да направи незабавно: "Да има нелицемерна преценка, да ограничи държавните разходи, да събере колкото се може повече пари, да призове млади благородници [на държавна служба], да увеличи търговията с китайците и персите" - и т.н. Очевидно това не са отговорностите на Управляващия сенат, а само неотложни нужди на момента.

До есента на 1711 г. Петър се завръща от кампанията, но Управляващият сенат не се разпуска - на институцията се възлагат различни отговорности, като разпределението на рангове и надзорът над съдебната система. Управляващият сенат обаче никога не е замествал частично или напълно руския цар.

Вижте още историите за последните дни на руските царе: Иван Грозни, Алексей и Петър Велики!