Кой всъщност е съветският предател в новия трилър "Сянката на шпионина"?

История
БОРИС ЕГОРОВ
За да сбъдне мечтата си да живее в САЩ, полковникът от съветското разузнаване Олег Пенковски е готов буквално на всичко.

На 19 март 2021 г. по световните екрани излезе новият исторически трилър "Сянката на шпионина", в който главната роля е поверена на Бенедикт Къмбърбач. Филмът разказва историята на Олег Пенковски – един от най-известните западни агенти на СССР, и неговата връзка – Гревил Уин (именно в тази роля се изявява британският актьор).

С какво толкова се прочува полковникът от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР Пенковски, че мнозина да го смятат за най-резултатния агент на западните спецслужби в Съветския съюз в цялата история на Студената война?

Агент на три разузнавания

"Можете да не се съмнявате в моята преданост, твърдост, самоотверженост и решителност в борбата за Вашето (а сега и моето) дело. Неведнъж ще бъдете доволни от мен, неведнъж ще си спомняте за мен с добра дума. Ще спечеля Вашето признание", пише Олег Пенковски в тайно послание до кралица Елизабет II, президента на САЩ Дуайт Айзенхауер и десетки водещи политици на Запад. Това е едно от общо няколко писма, които полковникът от ГРУ изготвя през лятото на 1960 г., за да бъде предадено тайно на сътрудници на ЦРУ или МИ-6 заедно с част от тайните на СССР. Така един от високопоставените съветски офицери започва да си сътрудничи със западните спецслужби.

По думите на самия Пенковски са му нужни три години, за да обмисли всичко и най-накрая да стане "войник-боец за делото на Истината, за идеалите на истинския свободен Свят и Демокрация за Човека". Той неколкократно се опитва да влезе в контакт със Запада: както чрез американски туристи в Москва, така и чрез британския бизнесмен Гревил Уин, свързан с британското разузнаване.

Тъй като Олег Пенковски предлага услугите си както на американците, така и на британците, спецслужбите на двете държави го разработват съвместно. По време на една от командировките си в Лондон през април 1961 г. полковникът провежда редица срещи със своите нови наставници и получава специално оборудване, включително портативен фотоапарат "Минокс".

В замяна на службата си Пенковски моли да му бъде дадено гражданство в САЩ или Великобритания, както и висока длъжност в специалните служби на една от тези държави. Дори му дават възможност да премери и да се снима в униформа на полковник от американското и британското разузнаване.

Най-ефективният шпионин

Като заместник-началник на Управлението за външни отношения към Държавния комитет по координация на научно-изследователските работи при Съвета на министрите на СССР, Пенковски може често да пътува в командировки в чужбина, които използва, за да се среща със своите нови западни колеги.

В Москва главният му канал за връзка става Гревил Уин, който все по-често пребивава в СССР "по търговски дела". Освен него, с Пенковски контактуват и над 10 американски и британски агенти – сътрудници на чуждестранни посолства.

За своите няколко години служба като шпионин Олег Пенковски нанася огромни щети на отбранителната способност на Съветския съюз. Той успява да предаде на Запада 111 планки от фотоапарата си, на които са заснети 5500 свръхсекретни документа на военното министерство с общ обем от 7650 страници. Разпечатките на беседите му със служители на Ми-6 и ЦРУ са около 1200 страници машинописен текст. Той разкрива самоличността на стотици съветски агенти на Запад, а някои от сведенията му за плановете на военно-политическото ръководство на СССР ЦРУ изпраща директно на бюрото на президента Джордж Кенеди в Белия дом.

Информацията за техническите характеристики на редица съветски балистични ракети, която Пенковски предава на американците, се оказва изключително полезна по време на Карибската криза през 1962 година. Благодарение на своя шпионин Вашингтон разбира прекрасно какви ракети праща Хрушчов на "острова на свободата" и на какво са способни те. Но полковникът така и не успява да получи благодарност от САЩ. На 22 октомври, в самата кулминация на конфликта, той е задържан от КГБ.

Провалът

Пенковски събужда подозренията на КГБ почти година преди да бъде арестуван. Оперативните служители го забелязват в компанията на служителката в британското посолство Анна Чизхол, която е заподозряна в шпионаж.

През 1962 г. те го следят, установяват контактите му, разпитват подробно колегите му на работа, провеждат тайни обиски на жилището му. Оперативната разработка на делото на Олег Пенковски се води под личния контрол на шефа на КГБ Владимир Семичастни.

"В делото срещу предателя на Родината Пенковски и Уин беше установено, че нехайството, политическото късогледство, безотговорното бърборене на някои военнослужещи, с които Пенковски се среща и пиянства, директно способстват престъпната му дейност", пише началникът на следствения отдел на КГБ Николай Чистяков: "Но в това дело е отбелязано и друго. Пенковски е обграден не само от пияници и празноглавци, но и от зорки, проницателни хора. Техните сигнали за прекалената любознателност на Пенковски по отношение на дела, към които той няма пряко отношение, и за някои негови подозрителни постъпки, залегнаха в основата на работата на нашите чекисти по разобличаване на опасния престъпник".

Гревил Уин е задържан в Будапеща 10 дни след ареста на полковника и е закаран в Москва. Осъден е на осем години затвор за шпионаж, но още през април 1964 г. е разменен за съветския разузнавач Конон Молодой, задържан във Великобритания.

Що се отнася до Олег Пенковски, то на него далеч не му провървява толкова много. Независимо че прави чистосърдечни самопризнания и изразява пълна готовност да работи със следствието, той е разстрелян за измяна на Родината на 16 май 1963 година.

Разказваме ви още и историята на съветския "Джеймс Бонд", който сее страх в Европа!