Студената война между САЩ и Съветския съюз се превръща в златна ера за военната авиация. По време на многобройните локални конфликти по целия свят доставяните от двете свръхдържави изтребители и бомбардировачи за враждуващите страни са играели далеч не най-маловажната роля.
Свободни източници
От това чии самолети ще се окажат по-бързи, по-маневрени и по-издръжливи нерядко е зависел изходът не само на въздушната схватка, но дори и крайният резултат от самата локална война. В тези условия е било жизненоважно да се залови техника на противника и да се научи за нея буквално всяка най-малка подробност.
Лов за Sabre
Свободни източници
Реактивните изтребители МиГ-15 и F-86 Sabre не са отстъпвали един пред друг в небето над Корея по време на войната там, избухнала в началото на 1950-те години. И двете страни се опитваt да заловят вражески самолет, но това се отдава само на СССР.
Свободни източници
През април 1951 г. в Северна Корея пристига специална група летци-изпитатели начело с подполковник Дзюбенко. Задача е да се принуди F-86 да кацне на севернокорейско летище.
Свободни източници
И макар че групата не успява да изпълни мисията си, все пак скоро един Sabre попада в ръцете на руснаците. При един от боевете на 6 октомври същата година съветският летец подполковник Евгений Пепеляев така внимателно поврежда американски самолет, че той почти невредим се приземява на севернокорейското крайбрежие. Издирвателно-спасителната служба на американските ВВС успява да прибере пилота, но изтребителят е заловен и изпратен в Москва.
Свободни източници
В СССР решават са прекопират "убиеца на МиГ-овете", както западните медии кръщават F-86. Сталин дава на конструктора Владимир Кондратиев една година, за да създаде "съветски Sabre. Той обаче не се справя със задачата, а след смъртта на вожда проектът окончателно е спрян. В крайна сметка е решено за съветската авиопромишленост да бъдат усвоени отделни агрегати, възли и материали на трофейния изтребител.
Sputnik
Американците пък започват на 1 ноември 1950-а операция "Парички" (Moolah) за залавянето на МиГ-15. Те обещават голямо възнаграждение на севернокорейски летци, ако избягат в Южна Корея с изправни изтребители. Само че като цяло операцията се проваля. Едва на 21 септември 1953 година, когато войната вече е приключила, пилотираният от дезертьора Но Гим Сок МиГ-15 се приземява в авиобазата Кимпо, близо до Сеул.
Лов за Aardvark
Свободни източници
На 17 март 1968 г. във Виетнам пристигат шест съвсем нови американски изтребители-бомбардировачи F-111 Aardvark ("Тръбозъб"). Заради способността си да се появява неочаквано и почти безшумно, стремително да нанася удар и безследно да изчезва северновиетнамците го кръщават "шумолящата смърт".
Съветското разузнаване се запознава с "Тръбозъб" още през есента на 1967 г. на Международния авикосмически салон в Бурже. Охраняван много добре от военната полиция на САЩ, той все пак бива сниман многократно от съветските агенти от различни ракурси. Оставало е най-трудното и най-важното – да се изучи неговият "пълнеж".
Свободни източници
В действителност се оказва, че "шумолящата смърт" не е толкова страшна. Само няколко седмици след пристигането си във Виетнам два самолета са свалени от ПВО на Виетнамската народна армия, а още един е заловен и пратен в СССР.
Има няколко версии как е заловен "Тръбозъб". Според една от тях летящият на ниска височина нощно време F-111 бил "заглушен", тоест връзките му с базата били прекъснати чрез радиозаглушаване. Съветски пилот на изтребител притиснал самолета към земята и го принудил да кацне на северновиетнамско летище.
Някои обаче са на мнение, че по онова време съветските специалисти не са имали достатъчно технически възможности, за да заглушат самолета. Пилотите просто били подкупени и самите те изключили връзката с базата си.
Като цяло Виетнамската война става богат източник на трофеи за Съветския съюз. Освен F-111 в ръцете на Москва попадат самолети F-4, A-37 и F-5E, вертолети СН-47А Chinook, ракета AIM-7 Sparrow и още няколко стотин образеца американско въоръжение и военна техника.