Как болшевиките помагат за създаването на съвременна Турция

Първата световна война завършва за Османската империя със страшна катастрофа. Страната е изгубила голяма част от обширните си територии, армията е разоръжена, а Истанбул е превзет от съюзническите войски.

Тъй като правителството на султан Мехмед VI е било готово на всякакви отстъпки пред британците и французите и на практика се превръща в тяхна марионетка, в империята възниква алтернативен център на властта. Възглавяваното от генерал Мустафа Кемал (станал в впоследствие "великия турчин" - Ататюрк) национално-освободителното движение повежда борба срещу господството на западните държави и за спасението на страната от окончателен крах. На 23 април 1920 г. в Анкара кемалистите учредяват свой собствен парламент – Велико национално събрание на Турция.

Непризнат от никого, обкръжен от врагове от всички страни, Ататюрк остро се нуждае от съюзник. Неочаквано той го намира в друга страна, отхвърлена от международните сили, съветска Русия.

Временни съюзници

На 26 април 1920 г. Мустафа Кемал официално се обръща към Владимир Ленин с предложение за взаимно признаване и с молба съветска Русия да му окаже военна помощ. Болшевиките се съгласяват.

В съветска Русия, която също е в международна изолация, продължава гражданската война и интервенцията на чуждестранни държави. Болшевиките залагат на набиращото сили движение на турските националисти и така се сдобиват със съюзници в борбата срещу Антантата, а освен това си гарантират сигурност на южните граници. 

Военната помощ за кемалистите започва на практика веднага след установяването на първите контакти между Москва и Анкара. За периода от 1920-а до 1922 г. съветска Русия изпраща на Анкара сумата от 80 млн. лири (това е два пъти повече от разходите на министерството на отбраната на Анкара), доставя 39 000 винтовки, 327 картечници, 147 000 снаряда, оборудване и суровина за производството на патрони, а освен това предоставя и два миноносеца - "Живой" и "Жуткий". Под ръководството на съветски специалисти в Турция са построени две фабрики за барут. На съветския пълномощен представител в Турция Семьон Аралов Ленин казва: "Ще можем да помогнем материално на Турция, макар че самите ние сме бедни". 

На 16 март 1921 г. правителството на Ленин и представители на Великото национално събрание сключват в Москва "Договор за дружба и братство", с който се разрешават териториалните спорове между кемалистите и болшевиките. Определената тогава североизточна граница на Турция остава непроменена и до ден днешен.

Руската военна помощ изиграва ключова роля за успеха на войските на Ататюрк при разгрома на двата му главни противника: Демократическа република Армения на изток и гръцката армия, която с благословията на великите държави завзема западната част на Мала Азия.  

В разработката на победоносните настъпателни операции срещу гърците участва група съветски военни специалисти под ръководството на един от най-видните командири на Червената армия - Михаил Фрунзе. Аралов, който също има богат военен опит, разкрива пред офицерите от щаба на Ататюрк овладените тактики на партизанската война. Освен това един от тогавашните съветници на Кемал е бъдещият маршал на Съветския съюз Климент Ворошилов.

След победите на бойното поле идват успехите на арената на политическата борба, които през 1923 г. водят до провъзгласяването на Турската република, чийто първи президент става Мустафа Кемал паша.

От дружба към вражда

Москва и Анкара си дават сметка, че сътрудничеството между турските националисти и руските комунисти е временно явление. Кемал добре разбира разликата между това какво означава "да бъдеш болшевик" и "да бъдеш съюзник на болшевиките". След като постигат поставените задачи, прагматичните съветски политици също не разчитат особено на съветизация на Турция.

"Онези, които си мислят, че дружбата между Русия и Турция задължително означава приемане на болшевишката система, имат слаба представа за политическите дела…", пише на 25 април 1921 г. главният редактор на кемалисткия в. "Хакимиети миллие" Махмут Сойдан: "Истината е, че ние нито веднъж не сме чували от нашите руски приятели думи от рода на: 'Щом сме приятели, щом практически сме свързали нашите политически съдби, тогава вие сте длъжни да приемете нашата система на управление'". (Расим Дирсехан Орс. Руснаците, Ататюрк и раждането на Турската република. В огледалото на съветска преса от 1920-те години. Москва, 2012).

Много скоро Турция ще се прехвърли от стана на съюзниците на Москва, в лагера на потенциалните ѝ противници. През 1923 г. в страната е забранена Комунистическата партия, а през периода на германското нахлуване в СССР на границите му турците съсредоточават големи сили, готови да проникнат в съветския Кавказ, ако нещата се развият зле за Червената армия.

При все това Мустафа Кемал Ататюрк никога не забравя за помощта, която му оказва в най-трудния час съветска Русия. До паметника "Републиката", издигнат до скулптурата на "великия турчин", могат да се видят Климент Ворошилов и Семьон Аралов.  

А знаете ли как Крим става част от Руската империя?