Как знаменитият норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен спасява гладуващите в Русия

Един от най-знаменитите норвежци в историята – Фритьоф Нансен, има огромен принос за изучаването на Арктика, като се превръща във вдъхновяващ пример и герой за цяло поколение полярни изследователи. Той има и сериозни успехи в зоологията и океанографията и дори първи в историята прекосява на ски ледените полета на Гренландия.

Нансен обаче се прославя не само със своите експедиции и научни достижения. Добре известна е и хуманитарната му дейност, която през 1922 г. е отличена с Нобелова награда. Той помага на военнопленници през Първата световна война, бежанци в следвоенна Европа и пострадали от турския геноцид арменци. Особена страница в биографията му е спасяването на гладуващи хора в Съветска Русия в началото на 1920-те години.

Катастрофа

Основните причини за страшния глад през 1921-1922 г. са Гражданската война, която нарушава всички икономически връзки в страната, и жестоката суша, която унищожава една пета от всички посеви. Масло в огъня налива и съветското правителство, което при тези така или иначе тежки условия засилва реквизицията на зърно от населението.

В крайна сметка гладът обхваща огромни територии на страната, на които живеят над 90 милиона души: от степите на Казахстан и Урал до Поволжието, Южна Украйна и Крим. "Къщите бяха изоставени, без покрив, с пусти прозорци и врати. Сламените покриви отдавна бяха свалени и изядени. В селата, естествено, нямаше животни - нито крави, нито коне, нито овце, кози, кучета, котки, нямаше даже врани. Всички вече бяха изядени. Мъртва тишина беше обзела затрупаните от сняг улици", спомня си социологът Питирим Сорокин, който е очевидец на тези събития.

Ситуацията започва да излиза извън контрола на съветското ръководство. Сред населението започват масови бягства, смъртността нараства стремително, разпространява се канибализмът. След като дълго укриват реалната обстановка в страната, през лятото на 1921 г. болшевиките са принудени публично да се обърнат към международната общност с призив за помощ. И тази помощ идва.

"Мисията на Нансен"

За да могат страните от Запада и съветска Русия, които изпитват неприязън и недоверие един към друг, да се договорят за организирането и условията на помощта, им трябва човек с висок авторитет и уважение и у двете страни. Това е Фритьоф Нансен, който по онова време, заради възрастта си, вече е изоставил арктическите си експедиции и се е отдал на хуманитарни дейности в рамките на Лигата на нациите. Той оглавява учредения Международен комитет за помощ на гладуващите в Русия, известен и като "Мисията на Нансен".

През есента на същата година Нансен посещава Русия, за да види сам колко големи са мащабите на глада. "Най-ужасно беше посещението на гробището, където имаше планина от 70 или 80 трупа, повечето от които бяха на деца, умрели през последните 2 дни и докарани тук от приютите или просто събрани от улиците", спомня си поразеният норвежец. "Гробарите не може да се справят с погребването на толкова много мъртви, защото земята беше замръзнала и много трудно се копаеше, затова се трупаха планини от телата на нещастните хора. Много трупове бяха оставени да лежат на улицата и по къщите, защото нямаше как да бъдат откарани до гробищата".

След като се връща от Русия, той прави редица от пътувания из страните на Европа и САЩ, където показва страшните снимки и призовава за помощ на гладуващите – не само ръководителите на държавите, но и обикновените граждани. В крайна сметка "Мисията на Нансен" привлича за сътрудничество над 30 благотворителни организации, които се включват активно в борбата с глада. Сред тях са Международният съюз за помощ на децата, Обществото на приятелите (квакерите), Международният червен кръст и редица негови регионални представителства.

Организация на помощта

В Русия пристигат стотици сътрудници на "Мисията на Нансен". В детските домове, из жп гарите, в заводите на най-пострадалите райони (Поволжието и Украйна) са отворени безплатни столови. В селата са изпратени полеви кухни (Международният съюз за помощ на децата подарява на "Мисията" 210 такива кухни). Всяка от тези кухни може да нахрани едновременно няколкостотин души.

Един гладуващ получава на ден по половин литър супа и малко повече от 100 грама бял хляб. Освен това служителите на "Мисията" раздават и изпратени от гражданите на западните държави колети с брашно, консервирано месо, стафиди, ориз, сардини, какао и други продукти.

Комитетът непрекъснато увеличава доставките си. Така, от март до май 1922 г. обемът на храната само за град Саратов нараства почти 2,5 пъти. Общо до лятото организацията на Нансен успява храни 1,5 милиона деца и възрастни в Русия.

Народен любимец

"Мисията на Нансен" не е водещата благотворителна организация, която се бори с глада на територията на Русия в началото на 1920-те. С къде-къде по-големи ресурси разполага недържавната Американска администрация за помощ. На нея се падат до 90% от всички доставки на храна.

Въпреки това от всички чужденци, оказващи помощ на гладуващите, руснаците се отнасят най-добре именно към Фритьоф Нансен. Той добре познава Русия и нейните граждани, не изразява открита неприязън към болшевизма и е за нормализиране на отношенията между съветското правителство и ръководителите на западните страни.

Фритьоф Нансен неколкократно посещава Русия, като внимателно проверява доколко ефективно работи там неговата "Мисия". Когато веднъж го питат дали не го е страх да се разхожда из гладното и потънало в тиф Поволжие, той отговаря: "В живота ми е имало и по-страшни неща. А тук добрият народ страда тежко".

А знаете ли как канадските военни се озовават в Русия по времето на Гражданската война?