Подвизите на съветските наказателни части по време на Втората световна война

Темата за наказателните части на Червената армия, съставени от провинили се военнослужещи, е една от най-митологизираните в историята на Втората световна война. Шири се мнението, че членовете им са "пушечно месо" за съветското командване. Говори се, че те - зле въоръжени и подгонвани с картечници от граничарите на НКВД – били хвърляни на сигурна смърт в ада на безнадеждните битки или на минните полета на противника, за да може, жертвайки се, да отворят път за танковете.

На практика наказателните роти и батальони изобщо не са отряди от самоубийци, които да "изкупят вината си с кръв" с цената на собствения си живот. През голяма част от времето те се сражават рамо до рамо с редовните части. При това изпълнението на най-опасните задачи действително често се поверява именно на тях.

Временно наказание

Самото създаване на наказателните части през лятото на 1942 г. цели да се повиши воинската дисциплина в Червената армия. В онзи тежък период на войната съветската войска, която носи огромни загуби, отстъпва (хаотично) към Сталинград и Кавказ.

За целия период на войната (до разформироването на последните наказателни роти през юни 1945 г.) през различните наказателни отряди преминават около 428 000 души, което е по-малко от 1,5% от общия брой на военните, минали през Червената армия.

Съществува дълъг списък от провинения, за които един военен може да попадне в наказателните части: малодушие в бой, дезертьорство, небрежно отношение към поверената военна техника, саботаж, пиянство и много други. Наказаните военни са лишавани от звание, медали и ордени. В новите си подразделения те могат да станат младши командири, но техните старши са от редиците на редовните части, при това – по-добри от тях.

Максималният срок на служба в наказателните части за провинил се военнослужещ е 3 месеца. При изтичането им наказаният си връща званията и наградите и се връща в редовните части.

Има възможност за предсрочно напускане на наказателните части. Това може да стане, ако военнослужещият е ранен в боя или пък прояви мъжество и храброст. Отличените наказани военнослужещи често получават награди, а понякога дори стават Герои на Съветския съюз.

Подвигът на Ермак

Лейтенант Владимир Ермак се оказва в наказателен батальон заради престъпна небрежност. Той случайно натиска спусъка, докато чисти зареденото си оръжие, и убива минаващ наблизо войник.

Само 10 дни след като попадат в наказателния батальон, 19-годишният Владимир извършва своя първи и последен подвиг. На 19 юли 1943 г., по време на разузнаване за боя край Ленинград, той покрива с тялото си амбразурата на немски бункер.

Командирът на 14-и отделен щурмови батальон майор Лесик посмъртно награждава Ермак с орден Червено знаме. Без да дочака награждаването, той почти веднага пише молба да му бъде присъдено званието Герой на Съветския съюз, което се случва на 21 февруари 1944 година.

Боят на 65-а наказателна рота

На 14 декември 1943 г. 65-а отделна наказателна рота и учебният батальон на 72-а гвардейска стрелкова дивизия нахлуват в с. Сотнински Хутор в централна Украйна. След като срещат ожесточената съпротива на противника, се налага да отстъпят. Но група от 15 членове на наказателната рота се оказват откъснати от групата.

В продължение на 3 дни обкръжените червеноармейци се бият срещу немците. На 18 декември съветската войска осъществява настъпление в селото и, независимо от неуспеха, успява да освободи 15-имата войници.

След боя около 30 военни от 65-а наказателна рота са прехвърлени в редовните части. Петимата загинали военни от ротата са наградени посмъртно с орден Отечествена война I и II степен.

Гибелта на ротата на Буниятов

На 14 януари 1945 г., по време на боевете в Полша, 123-а отделна наказателна рота под командването на капитан Зия Буниятов, получава заповед да превземе намиращия се в тила на немците мост през р. Пилица и де не допуснат той да бъде унищожен от противника.

След като преодолява няколко линии на отбраната, наказателната рота превзема моста и го удържа в продължение на няколко денонощия, докато идват подкрепления. В крайна сметка, след като губи близо 90% от хората си, ротата осигурява на съветската войска успешен изход към междуречието на Висла и Одер.

"В този бой от 670 бойци живи останаха 7. Колко погребах тогава, колко писма написах на близките им! Всички оцелели бяха наградени с бойни ордени. А на мен на 27 февруари 1945 г. ми присъдиха званието Герой на Съветския съюз”, спомня си Буниятов.

Наказателната рота на Арктика

Разположеният в най-далечния север на СССР хребет Муста-Тунтури се превръща в единствения участък на съветско-германския фронт, където противникът е спрян в първия ден на войната. В продължение на следващите години линията на фронта тук не се променя.

На 10 октомври 1944 г. съветската войска започва мащабно настъпление към отбранителните укрепления, създадени от немците на хребета. 614-ата наказателна рота (в която има 750 души и е съпоставима с батальон) на Северния флот атакува позициите на противника от страната на Баренцово море, като го отвлича от удар над основните сили.

Пехотинците се изкачват към върха по отвесна стена през бодливата тел под огъня на картечниците. Около 70% от личния състав на ротата загива при изпълнението на поставената задача.

Трима съветски военни закриват с телата си амбразурите на вражеските бункери по време на боевете за Муста-Тунтури. Един от тях е сержант Александър Данилченко – командир на отделението на взвода на картечарите на 614-а наказателна рота.