Несъвсем неутрална
По време на Втората световна война Швеция не успява да остане настрани от военния конфликт, както е планирала. Под натиска на Третия райх тя е принудена да разреши през територията ѝ да преминат транзитно германски войски.
Стокхолм отстъпва от водената политика на неутралитет не само по принуда, но и напълно доброволно. През периода на съветско-финландската война Швеция се обявява за "невоюваща" държава. Въпреки това, без да се намесва в конфликта, тя активно снабдява финландците с оръжие, боеприпаси и доброволци.
Освен това на шведите им се налага да участват и в бойни действия. От време на време подводници на воюващите страни по погрешка са атакували и са потапяли шведски търговски кораби, а техни заблудили се самолети са нанасяли въздушни удари по територията на кралството.
Според шведите по време на Втората световна война германците бомбардират страната им десет пъти, британците – 12, а СССР носи отговорността за седем инцидента. Москва обаче признава участието си само в един от тях.
Първият удар
На 14 януари 1940 г. съветски самолети за първи път атакуват шведската територия. Три бомбардировача ДБ-3, които прелитат над северната част на Финландия и Ботническия залив, стигат до голямото шведско пристанище Лулео.
При силен снеговалеж и лоша видимост те завиват към разположения по южно от Лулео остров Калаксен, където хвърлят няколко десетки бомби. За щастие всичко това минава без жертви, повредени са само няколко къщи.
На връщане съветски бомбардировачи са принудени поради липса на гориво да кацнат на територията на Финландия, където са заловени от финландски войски.
Престолонаследникът на Швеция, принц Густав Адолф, херцог Вестерботенски, който по това време е в Северна Швеция, пристига незабавно на местопроизшествието, придружаван от високопоставени военни. Тогава започва обсъждането на вероятните причини за съветското въздушно нападение.
Според общоприетата версия самолетите са се насочели към финландския град Кем, но се отклонили от пътя. Изказано обаче било и мнение, че задачата на ДБ-3 била да бомбардират изграждащото се военно летище в Калаксен. Вероятно по този начин СССР е искал да принуди шведите да се откажат от помощта на Финландия. Москва обаче не признава участието на своите ВВС в този инцидент.
Рейд срещу Паяла
По обяд на 21 февруари 1940 г. седем съветски бомбардировача се появяват в небето над шведското градче Паяла, на 10 км от финландската граница и незабавно масирано го бомбардират.
Над 130 бомби, включително и запалителни, се изсипват върху Паяла. В резултат силно е повредена местната църква, изгарят дъскорезницата и жилищни сгради.
Една от бомбите пада в гимнастическия салон на местното училище, където по това време са били настанени части от Норландския драгунски полк. Животът на шведските войници е спасен, защото бомбата не се взривява.
Като по чудо въздушното нападение минава без жертви, само двама местни жители са ранени. Това става до голяма степен благодарение на факта, че повечето бомби падат в покрайнините на Паяла. Освен това мнозина са били предупредени по-рано от познати и роднини в съседното селище Кенгис, на самата граница с Финландия, защото първи забелязват съветските самолети.
Швеция изпраща до съветското ръководство категорична протестна нота, но в Москва отхвърлят обвиненията за нападението срещу Паяла. Едва на 6 март, след като изяснява случилото се, СССР признава факта, че неговите самолети са бомбардирали шведска територия, обяснявайки случилото се с навигационна грешка на екипажите.
Вече след приключването на Зимната война в градчето пристига съветска делегация за оценка на нанесените щети. След като тя свършва работата си, на Швеция е изплатена парична компенсация от 40 000 крони.
Удар по столицата
На 22 февруари 1944 г. жителите на Стокхолм изведнъж се оказват в епицентъра на истинска война. Съветската авиация активно бомбардира града.
Шведските сили на противовъздушната отбрана дори не забелязват как четири чуждестранни бомбардировача са стигнали до столицата. Само един пост съобщава за приближаващи неразпознати самолети, но докато се опитва да изясни ситуацията, вече е късно.
За първи път в историята Стокхолм е бомбардиран. Една стокилограмова бомба разрушава току-що открития театър и образува яма, дълбока три метра и широка пет метра. Освен на шведската столица удар е нанесен и на съседното градче Стренгнес.
Както и в случаите с други въздушни нападения на съветски бомбардировачи срещу шведски населени пунктове, по чудо тази атака минава без жертви. Двама войници биват ранени.
Шведите стигат до извода, че съветската авиация е нанесла удар по Стокхолм по погрешка. По същото време СССР активно бомбардира южната и югозападната част на Финландия и неговите бомбардировачи напълно вероятно са се заблудили в тъмната зимна нощ. Само че в отговор на исканията им да изясни ситуацията Москва отказва да признае участие на свои самолети в нападението на града, та макар и непреднамерено.
Има версия, че ударът по Стокхолм е станал далеч не поради навигационна грешка, а е бил целенасочено организиран от Съветския съюз. Причина е било делото на съветския разузнавач Василий Сидоренко.
Сидоренко е задържан в Швеция през 1942 г. за шпионска дейност и е осъден на 12 години лишаване от свобода. Съветското ръководство не веднъж се е обръщало към шведите с искане за незабавното му освобождаване, но неизменно е получавало отказ. Когато дипломатическите методи били изчерпани, СССР, изглежда, решил да действа със сила.
Дали е съвпадение или не, но само три дни след бомбардирането на Стокхолм Сидоренко е освободен поради медицински съображения и скоро напуска страната.