Как "бащата на американския флот" е замесен в сексскандал в Русия

Войната за независимост на САЩ става звезден час за шотландския моряк Джон Пол Джонс. Той не е само един от първите офицери на американския Континентален флот, но и най-успешният сред тях. 

Джонс активно и ефективно действа като капер край бреговете на Великобритания, което се изразява в лов на търговски кораби на противника с официалното разрешение на родината му. Освен това в неговия актив е записана една от най-шумните американски морски победи в този конфликт: залавянето на британския шлюп "Дрейк" и фрегата "Серапис" с 50 оръдия.

Когато през 1783 г. войната свършва, "бащата на американския флот", както често са наричали Джон Пол Джонс, се оказва "безработен". Мотае се на дипломатическа служба в Европа, докато през в 1787 г. не му се предоставя шанс отново да се върне в морето. От неговите услуги е заинтересована Руската империя, която по това време воюва срещу турците.

На руска служба

Екатерина II незабавно произвежда Джонс в контраадмирал (в американския флот той стига едва до капитан) и го праща в Черно море под командването на светлейшия княз Григорий Потьомкин. "Този човек e твърде способен да множи стараха и трепета у неприятеля; неговото име, храня надежда, ви е известно; когато пристигне при вас, вие сам по-добре ще разберете такъв ли е, какъвто го описват в слуховете навсякъде", пише императрицата до руския военачалник.  

Павел Жонес, както по руски маниер започват да наричат американския морски капитан, оправдава доверието. Начело на ескадра от 11 кораба заедно с руската гребна флотилия на контраадмирал Карл Насау-Зиген през юни 1788 г. той разгромява турския флот близо до черноморската крепост Очаков. Противникът губи 15 кораба, 6000 души са убити, а 1500 са взети в плен. 

Личностните отношения на контраадмирала обаче са далеч по-сложни. С Потьомкин Джон Пол Джонс се държи твърде хладно, а с Насау-Зиген, по думите на адютанта на княза, граф Роже дьо Дама, те "се ненавиждаха един друг от душа и сърце". 

В крайна сметка, още преди края на войната, Павел Жонес е отзован в Санкт Петербург под предлог за назначаване в Балтийския флот. Вместо това обаче му се налага да преживее едно от най-големите сътресения в живота.

Скандал

На 31 март 1789 г. майката на десетгодишната Екатерина Степанова (Голцварт) обвинява контраадмирала, че е изнасилил невинната ѝ дъщеря. Делото получава широк отклик и стига до самата императрица. 

Почти веднага, на 2 април, Джон Пол Джонс праща послание до полицейския началник на Санкт Петербург Никита Рилеев, в което заявява, че Степанова изобщо не е безобидна девица, а "паднало момиче", което е посещавало дома ми няколко пъти и с която често съм се забавлявал, но винаги съм плащал за това". 

Само че скоро контраадмиралът изведнъж представя друга версия за събитията. На своя приятел, посланика на Франция граф Луи Филип дьо Сегюр (единствения, който не се отрича от него в санктпетербургското общество) той разказва, че не е имал никакви сексуални връзки със Степанова, а е станал жертва на измама, планирана от нея и майка ѝ. 

По думите му момичето дошло да пита има ли бельо или дантели, които трябва да се закърпят, но той нямал. "Тогава тя започна да прави непристойни жестове. Посъветвах я да не прави такива отвратителни неща, дадох ѝ пари и я изпратих", преразказва Сегюр думите на Джонс. "Щом се отдръпна от врата, тя си разкъса ръкава и дантелената касинка и завика: 'Насилват ме!' и се хвърли в обятията на мама Голцварт, която изведнъж се оказа наблизо". 

Попаднал в центъра на шумен скандал, контраадмиралът потъва в дълбока депресия. От самоубийство го спасява Сегюр, който го заварва у дома със зареден пистолет в ръка. 

При по-нататъшното изясняване на случая обаче се установява, че майката е лъгала за възрастта на дъщеря си – тя била на 12 години, което според мерките на онова време е била ранна, но допустима възраст за начало на полов живот. Тя не казала истината и за изнасилването. Интимни срещи между Степанова и Джон Пол Джонс е имало редовно и те са били много миролюбиви. Американецът бил убеден, че зад разпалването на този скандал стои негов недоброжелател от висшите кръгове на властта. Кой точно обаче така и не става ясно.

Отпътуването

Макар обвиненията срещу Джон Пол Джонс да са свалени, в Русия той става персона нон-грата. Така и не получава очакваното назначение в Балтийския флот за разлика от своя неприятел Насау-Зиген, който е могъл да бъде и човекът, плетял интриги срещу контраадмирала.  

Екатерина II дава на американския морски капитан двугодишен отпуск, като запазва заплатата му и чина. На практика това е оставка, която Павел Жонес никак не е искал да приеме. 

При все това всичките му многобройни ходатайства пред властите в крайна сметка остават без отговор. През август 1789 г. ядосан и озлобен Джон Пол Джонс завинаги напуска Русия.

Разказваме ви още един секс скандал от Студената война, в който участват съветски шпионин и свален британски политик!