Самолетоносачите с основание днес са смятани за символ на мощта и господството в морските пространства. И макар техният звезден час да е по време на Втората световна война, те изиграват важна роля и през Първата световна война.
Повечето по-ранни модели не са могли да осигуряват излитане и кацане на самолети на палубите си, но пък са били в състояние да доставят до необходимата точка цяла ескадрила от хидроплани, да я спуснат на вода и след това да я приберат обратно.
Архивна снимка
В началото на XX в. руската империя е била един от световните лидери по производство на подобен тип кораби. Седем транспортьора на хидроплани са се сражавали срещу турци и германци във водите на Черно и Балтийско море. За съжаление по един или друг начин те са изгубени след излизането на страната от Първата световна война през 1918 година.
Когато болшевиките идват на власт в Русия, те не губят традициите в построяването на кораби самолетоносачи, които са им останали от техните предшественици. Само че планират да използват тези кораби не в моретата, а в реките и езерата.
"Комуна"
Архивна снимка
Морският театър на военните действия не играе голяма роля през гражданската война в Русия. Основното противоборство между болшевиките и "враговете на революцията" е по суша. Именно поради това съветското ръководство решава да създаде авионосци, които могат да действат в пълноводните реки на Сибир, Урал и Поволжието.
Именно за водите на Волга през 1918 г. е създаден първият в света речен авионосец. Основа за "Комуна" става петролната баржа "Франция" с дължина 140 метра и ширина 19 метра.
Архивна снимка
На нея е можел да се разположи авиоотряд от шест хидроплана М-9, а също и триколесни изтребителя "Нюпор". Основната ударна сила са били именно хидропланите, които екипажът на кораба е спукал на вода и е вдигал обратно със специално оборудвани дървени платформи.
"Авионосната група" е включвала самата "Комуна" и пътническия кораб, който я е влачел на буксир. На него са се намирали летателният състав, боеприпасите и горивото. Освен това е имало и съпровождащи катери. Групата е била защитава от картечници на хидроавиотранспортера и две 37-милиметрови оръдия.
Архивна снимка
Извънредно бавната "Комуна" (само 11 км/ч) при все това е играла понякога важна роля в бойните действия. Нейните самолети са бомбардирали инфраструктурата и войските на противника и са извършвали разузнавателни операции.
Летецът Сергей Козлов си спомнян как през 1918 г. при битката за Царицин (Сталинград) хидропланите са търсели добре маскирана артилерийска батарея на белите, която е покривала с огън подходите към града, защитаван от червените. Тъй като обикновеното въздушно разузнаване се оказва безполезно, частите на Червената армия решават да си пробват късмета с хидропланите на "Комуна".
Архивна снимка
"На 25 август един от летците от дивизиона излетя с морския самолет М-9 да разузнава къде е батареята, летейки на малка височина", пише Козлов: "Самолетът мина напред-назад вече много пъти покрай оврага и всичко беше напразно. Летецът реши да се спусне по-ниско. Започна изпитание на нервите. И нервите на белите не издържаха. Врагът откри по самолета силен огън и така се разкри. Крилата на М-9 бяха ударени на няколко места, както и лодката. Шрапнел попаднал в щурвала. Два от пръстите на дясната ръка на летеца бяха ранени и седящият до него наблюдател Максименко ги притискаше с кърпа. А самолетът продължаваше да кръжи. Едва след като определи координатите на батареята, екипажът се върна при флотилията и предаде данните за насочване на стрелба". Позициите на врага са подложени на целенасочен артилерийски огън.
Кратката епоха на речните авионосци
След "Комуна" по Волга се появяват по-функционални хидроавиотранспортери "Посейдон" и "Свобода", направени също на базата на петролни баржи. Складовете и каютите за летците вече не са на отделен параход, а на същия кораб, където са и хидропланите.
Архивна снимка
Общият недостатък на съветските авионосци, освен ниската скорост, е че самолетите са под открито небе през цялото време, което не е могло да не се отрази на състоянието им. Проблемът е решен с хидротранспортера с характерното име "Смърт", на чиято палуба са изградени два хангара.
Любопитна е съдбата на хидроавионосеца "Припят", построен през март 1919 г. на базата на пътническия параход "Татяна". По време на съветско-полската война той е заловен от полските войски и е използван от тях като военен транспорт, докато не е потопен при отстъпление на 25 юли 1920 година. Болшевиките го вадят от дъното и го връщат в строя като щабен кораб, но и на тях им се налага малко по-късно да го потопят при спешно изтегляне.
Архивна снимка
През април 1921 г. този път поляците го вдигат от дъното и с името "Адмирал Серпинек" го включват в състава на своите ВМС. На 17 септември 1939 г. при навлизането на Червената армия на територията на Източна Полша корабът отново е потопен и отново изваден. През септември 1941 г. за пореден път отива на дъното – потапят го в Днепър отстъпващите от Киев съветски войски. След три години многострадалният кораб отново е изваден, но паради невъзможността да бъде ремонтиран е пратен за скрап.
Белите също се опитват да създадат свой авионосен флот. В началото на лятото на 1919 г. на уралската рекичка Чусова край Перм те преоборудват 84-метрова баржа в хидроавиотранспортер "Данилиха", който може да носи четири самолета. Само че не му било писано да прояви качествата си. Още през юли същата година го залавят червените и го подпалват.
Архивна снимка
След края на гражданската война съветските речни авионосци се проявяват силно само веднъж. През есента на 1929 г. по време на съветско-китайския въоръжен конфликт на река Сунгари действа авиотранспортерът "Амур", който служи като база на 68-и авиоотряд. Той успешно извършва разузнавателни операции и атакува позиции на противника, като се отличава особено при прикриването на десанта в района на Фугдин (Фуцзян). "Летците от отряда унищожиха канонерка... въоръжен параход, баржа... Неутрализирана бе вражеската артилерия и картечни точки. Разпръсната бе конницата на белите и китайците, с което бе подпомогнат десанта", пише командирът на отряда Едуард Лухт.
Архивна снимка
Заради бурното развитие на авиацията и корабостроенето през 1930-те години СССР се отказва от използването на речните гиганти. Щафетата поемат САЩ. По време на Втората световна война на Големите езера действат "пресноводни" авионосци за подготовка на летци от военно-морската авиация.