Най-БЕЗУМНИТЕ закони, по които в Съветския съюз пращат в затвора

Шеги за Сталин и за партията

Да се разказват вицове през 1930-1940-те години в СССР далеч не е безопасна работа, ако те засягат партийните лидери или пък, не дай си Боже, самия Сталин. Подобни вицове в онези години са приравнени с престъпление по силата на закона за "антисъветската пропаганда и контрареволюционните шеги". И могат да докарат на "виновника" от 6 до 10 години в лагер, а във военно време – дори да го лишат от живота му. Например, ето един виц, заради който мъж на име Сергей Попович е осъден на 10 години затвор:

"Стара дама вижда камила за първи път в живота си и започва да плаче: "О, горкото конче, какво са ти направили комунистите…".

На слушателите на тези вицове също не им се разминава, ако не докладват на властите какво са чули – за тях са предвидени до 5 години в лагер по закона "за недоносничество".

Обучение по карате

В СССР в края на 1930-те почти всички бойни изкуства са строго забранени (с изключение на самбото, борбата и бокса) и техните последователи са обявени за "шпиони", най-често японски. Но каратистите изваждат най-лош късмет. През 1981 г. им лепват дори и член от наказателния кодекс – 5 години лишаване от свобода за обучение по карате! Обосновката е следната: каратето е "ръкопашен бой, който няма никакво отношение към спорта, култивира жестокост и насилие, нанася тежки травми на участниците, и е пропит с чужда за нас идеология".

Истина е, че по този член е осъден показно само един човек – 33-годишният треньор Валерий Гусев, който е прочут в СССР и, според следствието, обучавал ученици в лесопарковете срещу заплащане. Между другото, той не ги учи на карате, а на кунг-фу, но правоохранителните органи не виждат особена разлика между двете. По-късно в интервю за "Московский комсомолец" Гусев казва: "Процесът наистина беше показен – търсеха си човек с гръмка фамилия <…>. А може би всичко се случи, защото малко преди ареста категорично отказах предложение (макар и неофициално) да работя като треньор в КГБ. Може би съм си създал високопоставени недоброжелатели или съм засегнал нечии интереси".

Заплахата човек да попадне зад решетките заради карате не просъществува дълго – по време на Перестройката през 1989 г. този член е премахнат.

Хомосексуални отношения

През 1922 г. съветската страна криминализира хомосексуалните връзки. Законът наказва само за изнасилване, развращаване на непълнолетни, сводничество и склоняване към проституция, независимо от пола. Но през 1933 г. народният комисар по вътрешните работи на СССР Хенрих Ягода пише доклад до Сталин, в който свързва хомосексуалната ориентация с контрареволюцията – според него гейовете са превърнали своите клубове в средища за "развращаване на младежите" и отклонявали младите хора от правия път (включително в политическо отношение).

Така, година по-късно, в наказателния кодекс се появява член, който предвижда лишаване от свобода до 5 години за хомосексуални връзки. При това под ударите на закона попадат само мъжете – наказанието не касае жените. Доколкото е известно от архивните изследвания на професор Владимир Володин, от 1960-те години нататък по този член в СССР са осъдени около 1000 души, а пикът на обвинителните присъди е през 1985 г. (няма публично достъпна статистика за броя на осъдените – бел. ред.).

Самоволно напускане на работа, закъснение и отсъствие

В разгара на третата петилетка, през 1940 г. се налага рязко да се увеличи обемът на промишлената продукция, а и започващата война в Европа изисква оптимизиране на военните запаси. За да дадат тласък на производството, властите въвеждат седемдневна работна седмица, забраняват да се напуска работното място без разрешение на началството, да се закъснява и да се отсъства.

За самоволно напускане на работа се предвижда затвор от до 2 до 4 месеца. Закъснението с 20 минути, по-късното връщане от обяд или отсъствие се наказват с поправителен труд, а при повторно нарушение прерастват в условна присъда. Така, за по-малко от трите месеца на съществуване, по правилата са осъдени почти един милион души по цялата страна.

Отсъствие от работа и от вкъщи

Съветската пропаганда определя СССР като държава на социално равенство и справедливост – съответно, наличието на просяци, бездомни и безработни хора никак не се вписват в този постулат. При това такива хора, естествено, има, но те просто се прибират от улиците. През 1951 г. излиза указ "за мерките за борба с противообществените, паразитни елементи" – според него всички бездомни трябва да се изпращат на специални населени места в отдалечени райони на СССР за 5 години. С други думи, това си е прогноване.

10 години по-късно правилата се затягат още повече: въведено е наказателно преследване за "паразитизъм" (липса на официална работа). Жертви на тази кампания стават не само бездомните, но и всички, които имат неофициални доходи. За липса на покрив над главата или официална работа дори могат да е изпратят в затвора – за срок до 2 години. Затвор грози и частните таксиджии, строители, музиканти и т.н. По члена за "паразитизъм" е привлечен под отговорност известния поет Йосиф Бродски, а популярният през 1980-те години певец Виктор Цой си намира работа като парнаджия, само и само да има "официална работа".

Черноборсаджийство

"Черноборсаджийството" или "фарцовка", както го наричат руснаците, е процесът на придобиване и препродажба на чуждестранни стоки. То също е незаконно, макар че процъфтява през 1980-те години. За да се сдобият с нещо вносно или "шик", съветските граждани имали два начина: да пътуват зад граница (което е разрешено за единици) или да си купят от някой черноборсаджия.

Черноборсаджиите като цяло са предприемчиви младежи, както и хора, които общуват с чужденци по работа: екскурзоводи, преводачи, таксиджии, валутни проститутки в хотелите за чужденци и т.н. Те могат да изтъргуват няколко излишни пакета Marlboro или дънки Levi's от някой чужденец и да ги препродадат на съгражданите си с голяма надценка. Независимо от конспирациите и срещите зад гаражите, понякога властите успяват да ги хванат и ги пращат в затвора за период до 7 години. Наказанието за черноборсаджийство е отменено през 1991 година.

Обмен на валута

Съветските граждани са "отрязани" от чуждестранните валути през 1927 г., когато болшевиките забраняват частния валутен пазар и въвеждат държавен монопол върху него. Само 10 години по-късно, при Сталин, продаването на валута на ръка става опасно за живота: появява се закон, който приравнява валутните операции с държавно престъпление. А през 1961 г. се появява и чл. 88: той предвижда наказание с лишаване от свобода за три години до смъртно наказание (разстрел), ако става въпрос за особено големи размери.

Сталинската забрана и разстрелът за нелегално притежаване на валута остават в сила до 1994 година.

Варене на домашен алкохол

Домашният алкохол в Съветския съюз се вари в много домове, дори в малки апартаменти в градските блокове – не само по селата. Но той никак не се харесва на властите. Например, през 1958 г. за правене и продажба на домашен алкохол са осъдени 52 143 души. Присъдите са от 5 до 7 години – за тези, които изкарват пари от продажба на такъв алкохол; и от 1 до 2 години за тези, които го правят за собствена употреба. Само за един съд за производство на домашен алкохол, намерен в нечий дом, се полага наказание от половин година изправителен труд или голяма глоба.

След разпадането на СССР варенето на домашен алкохол вече не е престъпление, което се преследва от наказателните власти, а през 2002 г. са премахнати и административните санкции.