На сутринта на 6 март 1945 г. след масирана артилерийска подготовка срещу позициите на съветските войски в района на унгарското езеро Балатон, Веленце и рака Драва се изсипва лавина от германски танкове и пехота. Германската армия започва операция "Пролетно пробуждане", която, както се оказва, става последното мащабно настъпление през Втората световна война.
Към пролетта на 1945 г. обстановката на Източния фронт за Германия е почти катастрофална – Червената армия е стигнала до далечните подстъпи към Берлин и се оказва само на 70 км от града. Докато съветските войски си вземат дъх, като се готвят за решителната атака срещу столицата на Третия райх, самите германци минават в настъпление и то доста по-южно – в Унгария. Целта е да се отхвърли заварения неподготвен противник отвъд река Дунав и да се защитят последните големи находища от петрол в Западна Унгария и Австрия. Загубата им би сложила кръст на шансовете на нацистите да продължат войната.
За "Пролетното пробуждане" са съсредоточени значителни сили от 430 000 души, над 800 танка и самоходки, 6000 оръдия и миномети, над 800 самолета. Главният таран е трябвало да бъде 6-я танкова армия на СС генерал-полковник Йозеф "Зеп" Дитрих, която специално за тази операция е прехвърлена от Западния фронт.
Срещу германците в Унгария излизат на битка силите на 3-и Украински фронт, чиято численост превишава 400 000 души (включително съюзническите български и югославски части) с 6800 оръдия и 700 самолета. Сериозен проблем е фактът, че подразделенията не са окомплектовани с танкове. Обезкървени от зимните боеве за Будапеща, съветските войски имат на разположение само около 400 единици.
Въпреки че "Пролетното пробуждане" се подготвя строго секретно, командването на Червената армия, благодарение на разузнаването, научава за нея предварително и се разпорежда да бъде изградена дълбоко ешелонирана отбрана. Германското настъпление се е очаквало не по-късно от средата на март, неизвестни са оставали само направленията на главните удари.
На 6 март се разгръщат кръвопролитни боеве от бреговете на Драва, където се отбраняват българските и югославските подразделения, до района между езерата Балатон и Веленце. Именно там 6-а танкова армия на СС нанася главния удар. "При Балатон нашият полк понесе колосални загуби", спомня си лейтенантът от 877-и артилерийски полк Едуард Меликов: "Позициите на нашата дивизия бяха атакувани едновременно от 200 германски танка и нашите гаубици бяха насочени на пряка стрелба... Това бяха много тежки боеве. За цялата война полкът не беше понесъл толкова голяма загуба на личен състав, колкото в Унгария".
Решаваща роля в разгрома на противника изиграва противотанковата артилерия. Нерядко артилеристите продължават твърдо да се сражават, дори след като са останали без прикритие от разпръсналата се и отстъпваща пехота. След като вече нямат оръдия, те действат като пехотинци. Широко се прилага тактиката на засади, когато добре замаскирани съветски самоходни артилерийски установки (САУ) и танкове отблизо откриват огън по бронетанковите колони на противника.
Вечерта на 6 март командващият групата армии "Юг" генерал Ото Вьолер докладва на началника на генералния щаб на сухопътните войски Хайнц Гудериан: "Танковете трудно могат да се движат по пресечената местност заради многото кал, а всички пътища са блокирани от минни полета и артилерията на противника. Пехотните части не успяха да осигурят бърз пробив на позициите, а ожесточените боеве доведоха до голям разход на боеприпаси, в резултат на което войниците могат да останат без патрони. Стана ясно, че противникът е очаквал нашето настъпление и се е готвил за него, макар че не е знаел за точното време на началото и мястото за нанасяне на главните удари".
След няколко дни на тежки боеве германските войски, понесли големи загуби, все пак успяват да направят пробив на две линии на съветската отбрана. Командващият 3-и Украински фронт маршалът на Съветския съюз Толбухин се обръща към щаба на върховното главно командване с молба да му разреши да използва 9-а гвардейска армия, която е в резерв. Отказват му, защото тази армия е пазена за настъплението в Австрия и му препоръчват да се справи с наличните сили.
Въпреки локалния успех, германското настъпление се задъхва. Войските успяват да навлязат в дълбочина на съветските позиции не повече от 30 км и на 15 март минават в отбрана. "Всички шансове за голям успех пропаднаха", пише в мемоарите си Хайнц Гудериан: "Изгубен бе запазилият се до този момент висок боен дух на есесовските дивизии. Под прикритието на упорито сражаващите се танкисти, въпреки заповедта, отстъпваха цели съединения. На тези дивизии повече не можеше да се разчита". Това е последната капка в чашата на търпението на Хитлер. Той силно са разгневява и заповядва да бъдат откъснати знаците с имената на частите на личния състав на дивизията".
В резултат на боевете в района на езерото Балатон 6-а танкова армия на СС губи над 250 танка и САУ и престава да бъде каквато и да било значима бойна сила. Още на 16 март, на следващия ден след края на "Пролетното пробуждане", Червената армия започва Виенската настъпателна операция и скоро цялата територия на Унгария е прочистена окончателно от германски войски.