Царицата, която заключва своя шут в дворец от лед

История
ТИМ БРИНКХОФ
Когато Анна Ивановна наказва княз, отказал се от своята религия, за да се ожени, силата на любовта побеждава ледения жезъл на кралицата.

Когато княз Михаил Голицин губи ума си по италианка по време на пътуване из Средиземноморието, той едва ли подозира, че тази страстна афера ще промени живота му завинаги – но не и към по-добро.

Връзката е проблемна по няколко причини. Новата съпруга на Михаил, като повечето италианци, е католичка. Това означава, че тя се съгласява да се омъжи за него, само при условие той да се отрече от своята православна вяра – вярата на Романови – и се закълне във вярност пред римския папа.

Фактът, че Михаил се отказва от вярата си в името на любовта, не се харесва особено много на императрица Анна Ивановна. В очите на владетелката, която обича да контролира всичко и всички и има бурен нрав, а освен това се мисли за опитна сватовница, загърбването на руското православие е неприемливо за мъж със статута на Голицин.

Веднага щом получава възможност да го направи, Анна го наказва за това, че е последвал сърцето си.

Овдовялата императрица

Анна Ивановна, дъщеря на цар Иван V, родена през 1693 г., има сложен любовен живот. Като повечето млади момичета, особено с царско потекло, тя е изключително развълнувана, когато семейството ѝ решава да я омъжи за Фредерик Уилям, херцог на Курландия. На крехката си 17-годишна възраст тя пише на херцога, че "нищо не би ме зарадвало повече от това да чуя признанието Ви в любов към мен".

За нещастие на Анна, херцогът умира, когато двамата пътуват обратно към Латвия. Въпреки че историците продължават да спорят около точната причина за смъртта му, всички са единодушни, че херцогът е пиел много и че той и чичото на Анна, Петър Велики може да са попрекалили с почерпката по време на сватбата на Уилям в Петербург. И Анна, и херцогът, са много млади по съвременните стандарти – тя е на 17, а той – на 18 години.

Останала сама в чужда страна, овдовялата Анна пише на семейството си стотици писма с молба да ѝ намерят нов жених. Всяка молба е отхвърляна надлежно от Петър. Предполага се, че е така, защото той не харесва характера на племенницата си. Друга възможна причина е, че той може би не иска тя да има наследници, които биха могли да се конкурират с неговите собствени. Но със сигурност той иска тя да продължи да контролира Курландия, от която Русия ще трябва да се откаже, ако Анна се омъжи отново.

След няколко години, прекарани в опити да си намери нов мъж, Анна решава да си остане сама. Въпреки че много обича да си играе на сватовница с поданиците си, тя същевременно се огорчава силно и ревнува зверски всеки, който успее да намери онова, от което тя е лишена: любов.

Въпреки това Анна е тази, която се смее последна. Когато внукът на Петър Велики, Петър II, умира, без изобщо да стане баща, именно Анна наследява трона на Русия. Върховният съд изпълнителен орган, съставен от представители на богатите фамилии, коронова Анна с надеждата тя да е лесна за контролиране.

Но както показва историята на княз Михаил, те са в голяма грешка.

От княз до шут

След като Анна отменя сватбата на Михаил, италианката е заточена или депортирана. Въпреки че Михаил е съкрушен, императрицата изобщо не го съжалява. При връщането му в Петербург, тя го лишава от земите и титлите му и го превръща в своя нов шут.

Оттук насетне, Михаил е наричан по първото му име и единствено по него. Дори в официални държавни документи. Той прекарва дните си свит в кошница до бюрото на Анна, наливайки ѝ чаши с квас. Според някои източници кошът, в който седял, бил пълен с яйца, които той се преструвал, че мъти, за да развлича гостите.

И това е само началото. Като видна сватовница Анна бързо тръгва да намери нова булка на ценния си шут. В главата ѝ се въртят няколко варианта на моми от обкръжението ѝ и в крайна сметка тя избира най-грозната: гърбава млада жена от калмишко потекло на име Авдотия, която, според историка Хенри Троят, "е била толкова грозна, че дори свещениците се бояли от нея".

Сватбата им е огромен празник. На 6 февруари 1740 г. нещастната двойка – облечена в клоунски костюми – е благословена в църква. След това ги качват на гърба на азиатски слон. Следвани от керван от посланици от всяка раса в Руската империя, Михаил и калмишката му булка шестват към новия си "дворец".

Леденият дворец на Анна

Дворецът, както можете да се досетите, е направен изцяло от лед. През онази година зимата в Русия е ужасно студена и могъщата р. Нева е напълно замръзнала. По заповед на Анна военните прекарват дни в откъртване на ледени блокове от речния бряг. Тези късове след това са използвани, за да се построи дворецът.

Резултатът от този на пръв поглед невъзможен строителен проект е приветстван като проява на магия и дело на науката. Той е широк 18 м и е висок 9 м. Вътре има стълбище, балюстрада и вестибюл. Колонадите са украсени с прецизно гравирани статуи. Всичко е направено от лед.

От лед е и всичко в спалнята – от възглавниците до дюшеците и рамките на леглата. Дори завесите, които висят на прозорците, са ледени. Михаил и Авдотия имат само няколко секунди да осъзнаят какво им се случва, преди да ги заключат вътре. Пазачите барикадират вратата а императрицата – когато си тръгва – приканва шута да консумира брака си, преди да е замръзнал до смърт.

Доволна от организираното тържество, Анна се оттегля в собствения си дворец, направен от камък и дърво. Дали чувства угризения, докато лежи в топлото си легло край огъня, докато нейният шут и булката му мръзнат навън? "Ако през ума ѝ е минала и за миг подобна мисъл,  пише Троят в книгата си "Ужасните царици",  то тя сигурно е била прогонвана много бързо от мисълта, че това е в правомощията и свободите на всеки суверен".

Перлената огърлица

В общи линии историята на ледения дворец и ревнивата императрица, която го построява, се развива като приказка. За щастие, също като във всяка приказка, и тя е със щастлив край.

След като над Петербург се спуска нощта, не след дълго затвореният Михаил се разболява. Клоунските му дрехи са можели да го спасят от замръзване, но двойката е принудена да се съблече, преди да ги заключат в спалнята. Без никаква защита от стихиите, болният Михаил започва да бълнува и да губи съзнание.

След като забелязва, че съпругът ѝ е в беда, Авдотия извършва невероятно благородна постъпка. Тя предлага на един от пазачите единственото нещо, което има върху себе си в онзи момент: перлена огърлица. Дала ѝ я е императрицата като подарък за сватбата и е най-скъпият предмет, който някога е притежавала. И я заменя срещу кожено палто.

Палтото топли двойката през нощта. Така на следващата сутрин те се будят, както пише Троят, "с нищо повече от течащи носове и малки замръзвания". Михаил и Авдотия след това са освободени от службата си като шутове от Анна Леополдовна, наследницата на Анна. Двойката остава женена и Авдотия умира през 1742 г., докато ражда второто им дете.

Що се отнася до самата Анна, тя умира през 1740 г. от усложнения, причинени от камъни в бъбреците. При смъртта ѝ леденият дворец вече се е разтопил отдавна. За мнозина тази митична постройка е свидетелство за гнева на една емблематична историческа фигура. За самите историци тя е символ на неограничената власт на Анна Ивановна, оборена от любовта.

А сега разберете повече за Петър Първи и неговите жени!