Покръствани ли са руснаците ДВА ПЪТИ?

Руската средновековна хроника "Началната руска летопис", известна още като "Повест за изминалите години", описва подробно покръстването на Рус от княз Владимир (960-1015) и как той избира гръцката православна вяра пред исляма, юдаизма и римския католицизъм. Изненадващо, гръцките хроники не споменават покръстването на Рус през 988 г., извършено от Владимир Велики. Всъщност, не съществуват руски исторически източници, които подкрепят или отхвърлят версията на събитията, изложена в "Повест за изминалите години".

Един от най-изтъкнатите руски историци на епохата, професор Владимир Петрухин, отбелязва, че "не само че точното време на покръстването [на княз Владимир] е неизвестно, но неизвестно е и мястото на покръстването. Мълчанието на византийските източници за покръстването на руската земя също изглежда странно".

И така, какво знаем? И защо византийците предпочитат да не споменават покръстването на Владимир? Възможно е това да е така по няколко причини.

Покръстване от Фотий I Константинополски (предполагаемо)

През 860 г. руснаците атакуват Константинопол. Около 8000 войници на 200 кораба се появяват като от нищото на брега на Черно море – те нападат околностите на града, но вероятно не успяват да го превземат и си тръгват. Въпреки това вземат със себе си огромна плячка и сеят страх. Папството нарича атаката "божието наказание за греховете на гражданите на Константинопол".

Патриархът на Константинопол Фотий I (около 820-893) информира Рим, че е изпратил мисионери в руските земи, за да проповядват християнството и да покръстят езичниците. Чрез покръстването на управляващия елит византийците искат да консолидират езическите държави, които са в техния кръг на влияние, и да ограничат опасността от военни конфликти по границите си.

Фотий I обаче не уточнява нито мястото, нито времето на покръстването. Според някои източници киевските князе Асколд и Дир са покръстени заедно с някои боляри и определен брой хора. Ако това наистина се е случило, то то обяснява защо Покръстването през 988 г. не се споменава във византийските източници – по онова време руснаците вече се възприемат като християни. В Киевска Рус през 800-те обаче не са открити следи от Християнството. Те се появяват през X в., когато е покръстена княгина Олга.

Покръстването на Олга

През 940-те княз Игор (878-945), син на Рюрик, отново атакува границите на Византия – но не особено успешно. През 944 г. е сключено мирно споразумение, като по онова време сред руските войници има толкова много християни, че те произнасят клетвите си за мир в църква в Константинопол, отделно от езичниците, които коленичат пред образа на езическия бог Перун.

Първият руски управник, който официално е покръстен в Християнството, е княгиня Олга (920-969) – вдовицата на княз Игор. Историците обаче спорят точно кога се случва това. Повечето са съгласни, че Олга е покръстена в Константинопол през 957 г. от Роман II (938-963), син на император Константин VII.

Но това покръстване се основава и на политически интереси. Византия се нуждае от руските войници в борбата с арабските владетели на Крит. В замяна на тази помощ Олга се съгласява да приеме Християнството и иска Византия да признае Киевска Рус за отделна и независима християнска държава. Източници твърдят, че горе-долу по това време, в края на 950-те, тя изпраща и свои представители при император Ото I с молба да прати свещеници и богослужители, които да наложат християнството в Киевска Рус. Олга се възползва от съперничеството между Свещената римска империя и Византия. Константин VII, може би след като разбира за пратениците на Олга в германските земи, се съгласява да отговори на исканията ѝ и на следващата година, през 960 г., в Крит е изпратена руска армия, а германските пратеници са прогонени.

Междувременно, през X в. християнството вече е познато и се практикува в руските земи. Има археологически находки, включващи кръстове, византийски монети с християнски символи, носени на тялото като икони и други артефакти.

Покръстването на Владимир Велики и сватбата с дъщерята на императора

Княз Владимир е внук на княгиня Олга. Баща ѝ – княз Святослав (943-972), не иска да бъде покръстен – говори се, че е казал, че приятелите му ще му се "подиграват". Княз Святослав води кампании срещу Византийската империя и в крайна сметка е убит. С такъв силен съвет като Византия, руснаците нямат друг избор, освен да ѝ сътрудничат или да загубят. Много руснаци приемат източното православие, за да служат, работят и живеят по гръцките земи.

Владимир, който не е роден като християнин, първоначално е езичник. Но езичниците по онова време вече се смятат за "нецивилизовани". Когато през 986 г. Владимир подписва мирен договор с мюсюлманската държава Волжка България (разположена на територията на днешната Република Татарстан, Русия), пратениците на волжките българи твърдят, че споразумението не може да е равноправно, защото Владимир "не познава "светите писания" – и наистина, езичеството е религия, която не ползва писменост.

Говори се, че през 986 г. волжките българи изпращат свои ислямски свещеници в Киев, за да се опитат да накарат Владимир и най-близкия му кръг да приемат исляма. Владимир приел и мисионери на Ото I, но в крайна сметка изборът му е предопределен от историята: на фона на тесните военни и търговски връзки с Византийската империя Владимир избира гръцката православна вяра.

В замяна на православието на Русия обаче Владимир иска ръката на Анна Порфирогенита (963-1011) – дъщерята на византийския император Роман (който покръства Олга). Ако един езически княз се ожени за дъщерята на императора, това би означавало, че Византийската империя признава Владимир за равен. А императорът не е склонен да приеме това.

По нова време Константинопол се опитва да потисне въстанието на генерал Варда Фоки Млади (940-989) и се нуждае от помощта на руската армия. В разгара на конфликта Владимир превзема Херсонес, византийска колония в Крим, и заплашва да атакува Константинопол. При тези условия императорът се съгласява с брака, а Владимир започва християнизацията на Рус. Руснаците след това напускат Херсонес и го връщат на Византийската империя.

Важното около брака на Анна с руския княз е, че с нея в Киев идват и свещеници и богослужители – а създаването на нова Православна църква трябва да се изпълни от ръкоположени свещеници. Процесът на християнизацията на руските земи не е лесен – не толкова защото езичниците не искат да се покръстват, а по-скоро заради факта, че свободните езически земи не искат да се подчинят на властта на Киев.

През XII в. повечето руски земи вече изповядват християнството. Особено важно в този контекст е разпространението на кирилицата и литературната традиция: след покръстването на Русия се появяват първите паметници на древната руска писмена култура. Следват и други културни промени – от въвеждането на християнските празници (и пости) до постепенната промяна на погребалните традиции, включително замяната на езическата традиция на кремирането с погребването (полагането на телата на покойниците в земята).

А сега се пренесете с нас в Калмикия: единственото място в Европа, където будизмът е основната религия!