Как жителите на СССР посрещат победата във Втората световна

История
БОРИС ЕГОРОВ
За болшинството съветски граждани е ясно, че поражението във войната означава смърт. Затова дългоочакваната победа се възприема като спасение и нов живот.

9 май 1945 г. в 2:10 ч. през нощта съветското радио съобщава на гражданите на СССР дългоочакваната радостна новина – в берлинското предградие Карлсхорст е подписан актът за безусловната капитулация на Германия.

Дикторът на Всесъюзното радио Юрий Левитан, като прочита знаменитото съобщение, си спомня: "Вечерта няколко пъти обявихме, че днес радиото ще работи по изключение до четири часа сутринта. Тази на вид проста информация се стараехме да четем така, че хората да разберат: не лягайте да спите. Чакайте! И веднага нов поток телефонни позвънявания. Познати и непознати, вече щастливи гласове крещяха в слушалката: "Благодаря! Разбрахме намека! Слагаме масите! Браво!"

В онази нощ огромната страна не спи. Хората отварят прозорци, будят съседите, навсякъде се чува музика и радостни възгласи "Победа! Победа!". "Всички се бяха изсипали на улиците – прегръщаха се, плакаха, смееха се. Наоколо цареше някаква еуфория", спомня си Ясен Засурски.

Ако хората видят войник и офицер, то незабавно го вдигат на ръце и започват да викат. "Непознатите се целуваха един друг. Такова единение на хората, каквото имаше на 9 май 1945 г., повече не си спомням, всички бяхме едно цяло – и руснаци, и татари, и узбеки, и грузинци – всички бяхме единни като никога", казва московчанинът Генадий Ципин.

Людмила Суркова, която по онова време живее в Москва, си спомня: "Тълпата сякаш течеше по улицата като река. В нея се вливаха ручеи от преките. Всички се насочваха към центъра. Натам се опитваха да отидат камиони с войници. Войниците се навеждаха, целуваха онези, до които можеха да стигнат. В каросериите хвърляха кутии 'Беломор', подаваха бутилки… Всичко, което е трупано четири години – мъки, надежди, разочарования, загуби – избухна в един дух, обгърна всички, усили се многократно. Изглеждаше невъзможно, но всички се разбираха един друг, свързаха се близко".

"Прозорците бяха отворени – от тях песни и светлини. Улица 'Ленинская' в прожекторите, на всеки хълм – зенитни батареи. Изглеждаше сякаш стрелят отвсякъде", описва Вячеслав Игнатенко този паметен ден в далечния Владивосток. Кулминацията на тържествата е издигането на аеростат над залива Златен рог със знамето на Победата. "От близките хълмове в небето, кръстосани в една точка над Златния рог, удариха ослепителните лъчи на прожекторите. В една точка – и в нея… се развя Знамето на Победата! Това беше нещо невероятно – послание от небесата. Там, горе, имаше вятър и Знамето се разгърна по цялата си ослепителна ширина към града".

Много войници от Червената армия чуват съобщението за капитулацията на Германия по време на боевете. Морският пехотинец от Балтийския флот Павел Климов през май 1945 г. се намира в Западна Латвия, където и по това време все още се държи голяма вражеска група. "Немците първи ни показаха, че войната е приключила. Ходехме край брега. Не разбирахме за какво е този шум, ликуване край немските траншеи. Оказва се, те бяха разбрали, че войната е приключила. Ние по фойерверките и стрелбата във въздуха узнахме, че това е краят. После едва по радиото получихме указ да отменим операцията. Радостта беше голяма", спомня си Павел Фьодорович.

Вечерта на Червения площад в Москва има грандиозен салют: 30 артилерийски залпа от хиляда оръдия, съпроводени с кръстосани лъчи от 160 прожектора и пуск на разноцветни ракети. Ясен Засурски си спомня: "По някаква причина съм запомнил как залповете плашеха ята врани – от началото на салюта птиците с крясъци се издигаха над кремълските стени и кръжаха във въздуха, сякаш се радваха заедно с нас. Всичко беше прекрасно!"

Не пропускайте да гледате на ВИДЕО парада на Победата в Москва!