9 май 1945 г. в 2:10 ч. през нощта съветското радио съобщава на гражданите на СССР дългоочакваната радостна новина – в берлинското предградие Карлсхорст е подписан актът за безусловната капитулация на Германия.
Дикторът на Всесъюзното радио Юрий Левитан, като прочита знаменитото съобщение, си спомня: "Вечерта няколко пъти обявихме, че днес радиото ще работи по изключение до четири часа сутринта. Тази на вид проста информация се стараехме да четем така, че хората да разберат: не лягайте да спите. Чакайте! И веднага нов поток телефонни позвънявания. Познати и непознати, вече щастливи гласове крещяха в слушалката: "Благодаря! Разбрахме намека! Слагаме масите! Браво!"
Василий Федосеев/ТАСС
В онази нощ огромната страна не спи. Хората отварят прозорци, будят съседите, навсякъде се чува музика и радостни възгласи "Победа! Победа!". "Всички се бяха изсипали на улиците – прегръщаха се, плакаха, смееха се. Наоколо цареше някаква еуфория", спомня си Ясен Засурски.
А. Устинов/Главен архив на Москва/Mos.ru
Ако хората видят войник и офицер, то незабавно го вдигат на ръце и започват да викат. "Непознатите се целуваха един друг. Такова единение на хората, каквото имаше на 9 май 1945 г., повече не си спомням, всички бяхме едно цяло – и руснаци, и татари, и узбеки, и грузинци – всички бяхме единни като никога", казва московчанинът Генадий Ципин.
Евгений Умнов/ТАСС
Людмила Суркова, която по онова време живее в Москва, си спомня: "Тълпата сякаш течеше по улицата като река. В нея се вливаха ручеи от преките. Всички се насочваха към центъра. Натам се опитваха да отидат камиони с войници. Войниците се навеждаха, целуваха онези, до които можеха да стигнат. В каросериите хвърляха кутии 'Беломор', подаваха бутилки… Всичко, което е трупано четири години – мъки, надежди, разочарования, загуби – избухна в един дух, обгърна всички, усили се многократно. Изглеждаше невъзможно, но всички се разбираха един друг, свързаха се близко".
Григорий Чертов/Sputnik
"Прозорците бяха отворени – от тях песни и светлини. Улица 'Ленинская' в прожекторите, на всеки хълм – зенитни батареи. Изглеждаше сякаш стрелят отвсякъде", описва Вячеслав Игнатенко този паметен ден в далечния Владивосток. Кулминацията на тържествата е издигането на аеростат над залива Златен рог със знамето на Победата. "От близките хълмове в небето, кръстосани в една точка над Златния рог, удариха ослепителните лъчи на прожекторите. В една точка – и в нея… се развя Знамето на Победата! Това беше нещо невероятно – послание от небесата. Там, горе, имаше вятър и Знамето се разгърна по цялата си ослепителна ширина към града".
Николай Ситников/ТАСС
Много войници от Червената армия чуват съобщението за капитулацията на Германия по време на боевете. Морският пехотинец от Балтийския флот Павел Климов през май 1945 г. се намира в Западна Латвия, където и по това време все още се държи голяма вражеска група. "Немците първи ни показаха, че войната е приключила. Ходехме край брега. Не разбирахме за какво е този шум, ликуване край немските траншеи. Оказва се, те бяха разбрали, че войната е приключила. Ние по фойерверките и стрелбата във въздуха узнахме, че това е краят. После едва по радиото получихме указ да отменим операцията. Радостта беше голяма", спомня си Павел Фьодорович.
Вечерта на Червения площад в Москва има грандиозен салют: 30 артилерийски залпа от хиляда оръдия, съпроводени с кръстосани лъчи от 160 прожектора и пуск на разноцветни ракети. Ясен Засурски си спомня: "По някаква причина съм запомнил как залповете плашеха ята врани – от началото на салюта птиците с крясъци се издигаха над кремълските стени и кръжаха във въздуха, сякаш се радваха заедно с нас. Всичко беше прекрасно!"