Ако се разходите из централния парк "Освобождение" на печално известния днес град Ухан в Китай, можете да се натъкнете на осемметров обелиск, на който, наред с други, са издълбани следните думи "Паметта за съветските летци винаги ще живее в сърцето на китайския народ". Тук е разположена и братска могила с останиките на почти 30 съветски военни.
Добре известно е, че в самия край на Втората световна война, през август 1945 г., Червената армия освобождава североизточната част на Китай (Манджурия) от японците. Но какво правят съветските летци в далечния от тази територия Ухан и с какво са заслужили благодарността на китайците?
Общият враг
Съветските военни попадат в Китай много преди 1945 г., а именно през 1937 г., малко след началото на пълномащабното японско нахлуване в страната. Москва вижда в агресивната политика на Токио заплаха за собствената си сигурност и отвръща положително на молбата на китайското ръководство за помощ. Както казва Сталин тогава: "Можем да оказваме редовна помощ на Китай, при условие че няма да има война в Европа".
На първо място СССР помага за временното примирие между комунистите на Мао Дзъдун, неговите идеологически съюзници и управляващата партия Гоминдан, което води до образуването на единен фронт срещу агресора.
Москва не е готова да влезе в открит въоръжен конфликт с Япония, но дава на правителството на Чан Кайшъ няколко кредита за покупка на съветско оръжие на преференциални цени (с 20% под пазарните цени). От октомври 1937 г. до 1941 г. СССР доставя на Китай общо 1235 изтребителя и бомбардировача, 82 танка, 12 000 артилерийски оръдия, над 14 000 картечници, 50 000 винтовки, почти 2000 автомобила и трактора, както и боеприпаси, противогази, медикаменти и много други.
Освен въоръжение, в страната тайно са изпратени съветски военни експерти, които са позиционирани като доброволци в избягването на конфликти с Япония. Много бързо те успяват да повишат боеспособността на 40 (от общо 246-те) пехотни дивизии на слабо подготвената китайска армия, помагат да се сформират механизирани дивизии, усилено подготвят танковите и летателните екипажи. Докато по-рано китайската война носи загуби в съотношение пет към едно в боевете с японците, то благодарение на съветските специалисти този показател се понижава съществено.
Най-важна роля сред тези специалисти играят съветските летци, които не само обучават китайските си колеги, но и сами активно участват във въздушните схватки. Преди пристигането им ВВС на Императорската армия на Япония имат категорично господство в небето на Китай.
Въздушно нападение на Тайван
Японците за първи път разбират за появата на новия сериозен противник на 21 ноември 1937 г., по време на въздушен бой над китайската столица Нанкин. Тогава 7 съветски изтребителя И-16 влизат в схватка с 20 японски самолета, като свалят 2 изтребителя и един бомбардировач, без да губят нито една от своите машини.
Съветските пилоти отстъпват многократно на японците по численост, но се вдигат във въздуха по 4-5 пъти на ден, за да защитават китайските градове. Те не разчитат само на отбраната.
На 23 февруари 1938 г., когато Червената армия отбелязва своята 20-годишнина, 28 бомбардировача СБ прелитат близо 1000 км без прикритие от изтребители и нанасят удар по една от главните бази на японските ВВС на остров Тайван (тогава известен като Формоза). За да изразходват по-малко гориво и да могат да прелетят по-голямо разстояние, бомбардировачите летят на височина около 5000 м.
Без да разполагат с кислородни маски, през целия полет летците са на ръба на силите си заради кислороден глад. "Сърцето бие учестено, вие ми се свят, спи ми се… можеш да разчиташ само на собствената си физическа издръжливост", спомня си в мемоарите си "Бойни маршрути" командирът на нападението Фьодор Полинин.
Атаката на тайванската авиобаза Мацуяма е напълно неочаквана за японците. Унищожени са 40 вражески самолета, без да се броят тези, които се намират в разглобен вид в контейнери, изгорелите в хангарите машини и тригодишните запаси от гориво. В крайна сметка губернаторът на Тайван е свален, а комендантът на авиобазата се самоубива.
"Мечът на справедливостта"
През пролетта на 1938 г. японската авиация предприема масови бомбардировки на Ухан. Това е един от най-важните градове в страната и е временно убежище на китайското правителство и военното командване след падането на Нанкин през декември 1937 година.
На 29 април японските пилоти решават да поздравят император Хирохито за рождения му ден, като нанесат съкрушителен удар по града. В небето се вдигат 18 бомбардировача, прикривани от 27 изтребителя. При Ухан те са посрещнати от 64 съветски изтребителя И-15 и И-16.
"Високо в синьото небе плуваха бели облаци, разцъфваха цветя от избухването на зенитните снаряди", спомня си очевидецът на въздушния бой Го Можо: "Трясъкът от зенитните оръдия, ревът на самолетите, взривовете на бомбите, непрестанното тракане на картечниците – всичко се сливаше в един безкраен грохот. Крилете на самолетите блестяха ослепително под слънцето – те ту се издигаха нагоре, то стремително се спускаха надолу; ту се втурваха вляво, ту вдясно".
Общо в половинчасовия бой са свалени 11 изтребителя и 10 бомбардировача на противника. Загубите на съветската страна се оценяват на 12 самолета. Онемелите японци не се появяват над Ухан в продължение на около месец. Новият им опит, предприет на 31 май, отново завършва с провал. Те губят 14 самолета, като са разгромени и знаменити ескадрили на японските ВВС като "Въздушните самураи" и "Четирите крале на небето". Заради приноса им в отбраната на града, китайците кръщават съветските летци "меч на справедливостта".
През 1940 г., когато отношенията между Гоминдана и комунистите на Мао окончателно се развалят, СССР започва постепенно да свива военната си помощ за правителството на Чан Кайшъ. Съветските военни прекратяват участието си в бойните действия срещу японците.
Общо от 700 пилоти и авиационна техника, изпратени от Москва в Китай от 1937 до 1940 г., загиват 214 души. Останките на много от тях почиват в десетки братски могили из цялата страна, грижливо пазени днес от китайската държава.