През есента на 1943 г. Червената армия достига Мелитопол, който немците са превърнали в град-крепост. Някои историци сравняват кръвопролитния бой за освобождението на украинския град с битката за Сталинград, тъй като - за своя героизъм след освобождението на Мелитопол, 79 червеноармейци получават "Златна завезда", а в Москва дават салют с 224 оръдия, пише "Российская газета".
"Нашите войски буквално оглозгаха отбраната на врага. Ние понесохме тежки загуби", пише в спомените си маршалът на Съветския съюз Сергей Бирюзов.
Един от уличните боеве е съдбовен за Василий Хайло. Батареята от 76-мм оръдия, в която артилерист е младият войник, заема позиция на един от градските площади и тук ги нападат немски танкове и пехота.
"В памет на тези събития в нашето семейство се пазят стари вестници, в които е описан подвигът на моя чичо Василий Александрович. Ние пазим снимки и писма, но, разбира се, основният архив се пази от сина му Валерий Василиевич, който живее в Орьол. Все пак когато чичо ми умира, аз още не съм бил роден, а братовчед ми е само на две години и половина", споделя Генадий Хайло.
В пожълтелия фронтови вестник "Сталинское знамя" майор Пьотър Князев пише как се сражават бойците от 321-ви артилерийски полк: "След първия изстрел немцките откриха ответен огън. След като димът се разсея се оказа, че от цялата батарея са живи, само Василий Хайло и сержант Григорий Фролкин, който е тежко ранен в крака. Василий действа за целия разчет. От първия изстрел той изважда от строя тежък танк. Вторият изстрел поразява друг танк, който заобикаля горящия. Тясната улица е блокирана от погълнати в пламъци немски танкове и движението спира. Един танк свива в страничната улица и, криейки се зад ъгъла на къщата, стреля по оръдието, но пропуска. Василий стреля в ъгъла на къщата. Вторият изстрел е към купчина тухли, а при третия танкът се запалва".
Артилеристът отблъсква германската пехота с ръчни гранати и след това пренася ранения си другар в къщата. Оттам той вече стреля с винтовка. Фашистите търкалят към сградата бъчви с гориво и ги палят, но Фролкин и Хайло не се предават. Василий изважда металната табакера на другаря си, слага документите им вътре и надрасква на вътрешния капак: "В тази къща живи изгоряха комунистът Фролкин Г. И. и комсомолецът Хайло В. А. Предпочетохме мъчителна смърт в пожар, отколкото срамна капитулация в плен. Отмъстете за нас, скъпи другари".
Те не умират. Излизайки от горящата къща Василий Хайло пада и губи съзнание, а скоро сградата рухва и покрива с отломки червеноармейците. Четири дни те лежат под развалините, докато не идват други подразделения на Червената армия.
За образцово изпълнение на бойните задачи на командването за пробив на укрепената линия на германците, освобождаване на град Мелитопол и проявяване едновременно смелост и героизъм, на Василий Александрович Хайло е присъдено званието "Герой на Съветския Съюз" и му е връчен ордена "Ленин" и медал "Златна звезда".
След като е изписан от болницата в средата на януари 1944 г., Василий Хайло е изпратен за по-нататъшно продължаване на службата в 8-ми учебен стрелкови полк, а през февруари 1945 г. става курсант в Сталинградското артилерийско училище, което тогава се намира в Ростов на Дон. След като завършва обучението си, той продължава да служи в 345-ти артилерийски полк, дислоциран в Урюпинск, Сталинградска област.
"За съжаление се обадиха стари рани. Баща ми не доживява 30-ия си рожден ден за само седем минути. Роден е на 18 януари 1924 г. и умира на 17 януари 1953 г. във военна болница в Сталинград. Съгласно волята му е погребан в родината си - в село Болшая Кирсановка", разказва за "Российская газета" синът на войника Валерий Василиевич.
Местните почитат паметта на известния червеноармеец. На негово име са кръстени училище и главната улица на селото, където все още живеят роднини на Героя на Съветския съюз, а учениците в района провеждат футболен турнир.